Р E Ш Е Н И Е

№ 512

гр. Пловдив, 7 август 2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети август, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ИВАН РАНЧЕВ

при участието на съдебния секретар С. Т. и в присъствието на прокурора Б. П. като разгледа докладваното от Председателя Е.К.ВНОХД № 212 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 6/13.02.2014година, постановена по НОХД № 440/2013 година, Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Х.Я.Х. за ВИНОВЕН в това, че през периода 10-13.04.2013г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност в размер на 1461.92 лв., като извършил следните деяния: на 10.04.2013г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, отнел чужди движими вещи – ланец с тегло 13 гр. о. каратово злато ведно с висулка във форма на жена с цял ръст с тегло 2 гр. о. каратово злато на обща стойност 1095.00 лв. от владението на Н.С.С. и на 13.04.2013г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир с тегло 8,022 гр. о. каратово злато на стойност 336.92 лв. от владението на С.Н.Ж.., поради което и на основание чл.199 ал.1т.4 във вр чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.„а” и чл.54 НК го е ОСЪДИЛ на 7/ СЕДЕМ/ ГОДИНИ и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което спрямо подсъдимия Х.Я.Х. е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 13.04.2013г. до 24.10.2013г. /начало на изтърпяване на наказанието по НОХД №350/2013г. по описа на СОС/.

На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК е било КУМУЛИРАНО наказанието по настоящата присъда и наказанието от 3 /три/ години лишаване от свобода по НОХД №350/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд, като му е било ОПРЕДЕЛЕНО на подсъдимия Х.Я.Х., ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ от 7 /СЕДЕМ/ ГОДИНИ и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.25 ал.2 НК е било ПРИСПАДНАТО изтърпяната част от наказанието по НОХД №350/2013г. по описа на СОС.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Х. Я. да ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Н.С.С. сумата 1095.00 лв. /хиляда деветдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013г. до окончателното й изплащане.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Х.Я.Х. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по приходната сметка BG35KORP92203103686001 BIC KORPBGSF направените по делото разноски в размер на 197.87лв. /сто деветдесет и седем лева осемдесет и седем стотинки/, представляващи възнаграждения за вещи лица, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

Произнесено е по веществените доказателства.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който я обжалва с оплакване за незаконосъобразност и явна несправедливост в частта й, с която е бил признат за виновен да е извършил грабеж от Н.С.-., поради което моли същата да бъде изменена и се признае за невинен по това обвинение и във вр. с чл.26ал.1 НК, както и да му се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода..

Прокурорът от А. прокуратура поддържа присъдата като правилна да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, проверявайки правилността на обжалваната присъда във връзка с поддържаните оплаквания и служебно на основание чл.314 НПК, приема за установено следното:

Наказателното производство пред първоинстанционния съд е било проведено по реда на глава 27 НПК- С. съдебно следствие- чл.371т.1 НПК- с признаване фактите в обвинителния акт по пункт 2 на обвинението и оспорване същите по пункт 1, като е била приетата следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Х.Я.Х. е бил осъждан по НОХД №197/2008г. на Старозагорски окръжен съд /със споразумение/ за престъпление по чл.354а ал.2 предл.2 НК вр. чл.63 ал.1 т. З НК /за две такива/, като му е определено едно общо наказание от 1/една/ година лишаване от свобода с отлагане на основание чл.66 НК, изпълнението му с изпитателен срок от три години.

Осъден е и с одобрено от съда споразумение по НОХД №1301/2010г. на Старозагорски районен съд за три престъпления по чл.198 ал.1 НК, извършени съответно на 19.06.2010г., на 17.06.2010г. и на 23.06.2010г., като му е било определено едно общо наказание при условията на чл.23 ал.1 НК от 1/една/ година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С определение по ЧНД №1363/2010г., на СРС на основание чл.68 ал.1НК е било постановено подс. Х. да изтърпи отделно наказанието от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С одобрено от съда споразумение по НОХД №539/2011г. на СРС подс. Х. е бил осъден на 10/десет/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип - определено общо наказание за две престъпления по чл.198 ал.1 НК, извършени на една и съща дата - 18.05.2010г.

Определено му е било едно общо наказание по това дело и по НОХД №1301/2010г. от 1/една/ година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е бил освободен предсрочно условно на 28.06.2012г. с остатък 4 месеца 14 дни и определен изпитателен срок от 6/шест/ месеца.

С одобрено от съда споразумение по НОХД №350/2013г. на Старозагорски окръжен съд е бил осъден за грабеж в условията на опасен рецидив, извършен на 06.04.2013г., на 3 /три/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Очевидно са били водени отделни наказателни производства за това деяние и за деянията, предмет на настоящето дело, тъй като първото от инкриминираните деяния е извършено на 10.04.2013г. - четири дни след деянието, предмет на НОХД №350/2013г.

Въпреки постановеното предсрочно условно освобождаване и само три месеца след изтичане на определения изпитателен срок от шест месеца, подсъдимият възобновил престъпната си дейност, изразяваща се в извършване на грабежи при това през деня и в централната част на града. Подсъдимият, разхождайки се, оглеждал минувачките, /пострадалите винаги са жени, които не са могли да окажат адекватна съпротива/ и в случай, че забележел някоя с по-масивен златен ланец на шията, се спускал бързо, блъскал жертвата и същевременно силно дърпал ланеца, като след скъсването му, побягвал бързо, за да не може да бъде разкрит и задържан.

Така на 10.04.2013г., около 14.30 часа подсъдимият Х. видял в централната част на гр. С. по ул.". пешеходка - св. Н.С.С. от същия град, която вървяла сама. Същият забелязал, че С-. носи ланец, сметнал, че е златен и решил да й го отнеме, поради което тръгнал след нея. Св. С-. се насочила към входа на жилищен блок №87, пред който подс. Х. бързо минал пред нея и изненадващо й нанесъл няколко силни удара по главата с ръце, в резултат на което св. С-. паднала на земята. Подсъдимият Х. се надвесил над нея и започнал да дърпа ланеца от врата й, с цел да го отнеме. Св. С-. започнала да се отбранявала и вика за помощ, при което подс. Х. започнал още по-енергично да дърпа ланеца, успявайки да го скъса и отнеме, като веднага побягнал към центъра на града. Свидетел на случилото се станал Д.С.Г-., по професия полицай. Той преценил, че може да задържи нападателя, поради което го последвал по бул.".. Подсъдимият го забелязал и пресичайки на червено кръстовището с ул."., успял да избяга. На преследването, свидетелка станала С.В,. която по това време се намирала на ул.„М.". Виковете на пострадалата С-. били чути и от преминаващата в този момент по същата улица свидетелка Г.К,. която се обърнала в посоката на писъците и видяла подсъдимият Х. да събаря и удря по главата пострадалата С-. на земята, за да сломи съпротивата й.

Свидетелките В. и К-. отишли до пострадалата, за да й помогнат. На отнетия ланец, представляващ синджир от сплеснати продълговати бримки с дължина 50 см, имало нанизана висулка във вид на женска фигура. И ланецът и висулката били от 18- каратово злато, съответно с тегло 13 грама и 2 грама, с пазарна стойност към момента 1095.00 лв.

На 13.04.2013г., подсъдимият Х. отново се разхождал в центъра на С.З в търсене на потенциални жертви, когато около 16.30 часа в района на сладкарница „Б.", на бул.". видял св. С.Н.Ж.. да върви в посока изток. Подсъдимият на няколко пъти я изпреварвал, за да се увери какви златни накити носи, като след поредно задминаване, недалеч от МКБ "Ю.", изчакал да се изравнят, обърнал се рязко и й нанесъл силен удар с дясната си ръка, като същевременно я блъснал. Св. Ж. отначало усетила, че Х. силно дърпа синджира от врата й, а впоследствие, виждайки, че опитите му са безуспешни, дръпнал с още по-голяма сила и успял да скъса синджира, при което от него се изнизал и паднал прикачения медалион. Веднага след това, подсъдимият хукнал в източна посока и успял да избяга, а пострадалата Ж. незабавно съобщила на съпруга си и на полицията случилото се и дала описание на отнетото бижу.

Били предприети издирвателни действия, включително уведомяване на работещите същия ден заложни къщи в града за отнет посредством грабеж златен синджир и описание на извършителя.

След не повече от час, в същия ден подсъдимият отишъл с такси до заложна къща „Щ." в гр. С. на бул.". №130, за да заложи отнетия синджир. Свидетелката М. М. и колегата й Д. Ж. , работещи в заложната къща, сигнализирали в полицията при появата на подсъдимия, който носел златния синджир на врата си.

При появата на полицейските служители, подсъдимият Х. глътнал синджира, което било видяно от свидетелите и заснето от охранителната камера в заложната къща.

На същия ден, 13.04.2013г., на подс. Х. било направено рентгенологично изследване, установяващо наличието на чуждо тяло в долната част на корема.

На 15.04.2013г., подс. Х., след като изходил глътнатия златен синджир го предал на разследващите.

Отнетият синджир с дължина 60 см и тегло от 8,022 грама от 14-каратово злато и пазарна стойност към момента в размер на 336.92 лв., бил върнат на св. Ж..

Г. фактическа обстановка първоинстанционния съд е установил от направеното от подсъдимия Х. частично самопризнание - само досежно авторството на второто деяние за отнетия синджир от св. Ж., както и от показанията на разпитаните свидетели Н.С.-., Д.Г., С. В. и Г.К,. а също и от показанията на разпитаните по ДП, свидетели С.Ж.., Н.Г.-. и М. М. и заключенията на съдебно- техническите, оценителни и физико-химическа експертизи, за които подсъдимият е изразил съгласие да не бъдат разпитвани, съответно вещите лица изслушвани от съда, като това съгласие е било одобрено с определение по реда на чл.372 ал. З вр. чл.371 т.1 НПК.

При така установената фактическа обстановка законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че подс. Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 198 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, като изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 НК, при условията на продължавано престъпление за времето от 10 до 13.04. 201 3 г. в гр. С., е отнел чужди движими вещи на обща стойност в размер на 1461.92 лв., като извършил следните деяния: на 10.04.2013 г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, отнел чужди движими вещи – ланец с тегло 13 гр от 18 каратово злато ведно с висулка във форма на жена с цял ръст с тегло 2 гр. о. каратово злато на обща стойност 1095.00 лв. от владението на Н.С.С. и на 13.04.2013г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, отне л чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир с тегло 8,022 гр. о. каратово злато на стойност 336.92 лв. от владението на С.Н.Ж.., поради което го е признал за виновен по предявеното му обвинение.

Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, подс. Х. оспорва авторството на деянието от 10.04.2013г., но съвкупната преценка на показанията на свидетелите Г-., В. и К-., съответно протоколите за разпознаване на лице, указват, че същото е доказано по несъмнен начин. На първо място следва да се вземе предвид факта, че и тримата свидетели са били в непосредствена близост - на метри от местопроизшествието, като деянието е извършено в ранния следобед при ясно и слънчево време и нищо не ги е възпрепятствало да възприемат случилото се.

Свидетелите Д.Г. и Г.К.-. са очевидци на инцидента, като първият е паркирал автомобила си точно пред блок 87, а св. К-. се е движила по отсрещния /източен/ тротоар. И двамата са възприели нападението на Х. над св. С-., като първо са чули писъците на последната. Видели са как подс. Х. е повалил св. С-. на земята, как й нанася удари в главата, а Г-. е възприел и как той се опитвал да я хване за шията, но не я душил.

Предвид тези категорични показания на свидетелите очевидци Г-. и К-., както и показанията на пострадалата св. С-. оплакването на подсъдимия за необоснованост на присъдата, а именно, че той при извършване на грабежи никога не употребявал сила, при това по отношение на жени се явява неоснователно.

Обосновано първоинстанционния съд не е възприел обясненията на подс. Х., че не бил автор на грабежа осъществен спрямо св. С-., тъй като неговия почерк бил друг, а именно, че никога не удрял жени. Свидетелите Г-. и В., както и самата пострадала, св. С-. опровергават тези негови обяснения, а именно, че последната е биЛа повалена на земята, че е ритнал и след това е посегнал към шията й, за да отнеме златното й бижу. Тези обяснения се опровергават и от начина на осъществяване на другия грабеж спрямо св. Ж., която е категорична в показанията си за употребената спрямо нея физическа принуда, преди да дръпне със сила златния й синджир от шията.

Същото се отнася и досежно твърдяната необоснованост и постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуалните правила- нарушено право на защита на подсъдимия, че от мястото, където се намирала св. К-., тя не би могла да възприеме подсъдимия. Това негово обяснение не се споделя от настоящия състав на Апелативния съд, тъй като св. Г.К.-. е установила, че е видяла в лице подс. Х. в момента, в който преминал, бягайки, срещу нея. Това й позволило категорично да го посочи като автор на деянието при извършеното по време на досъдебното производство разпознаване.

Че подс. Х. е автор на извършения грабеж спрямо св. С-., по безспорен начин се е установило и от показанията на св. Д.Г.. Виждайки нападението спрямо св. С-., той се е втурнал веднага след подсъдимия и последвала кратка гонитба, първо в посока юг по ул. "., а след това в посока изток по бул,"Ц.". Освен, че е видял лицето на подсъдимия при самото извършване на грабежа, той го видял в лице и при гонитбата, тъй като подс. Х. се е бил обърнал на два пъти, за да се увери дали все още го преследва. Едва на кръстовището с ул. "., което е вече е било следващо кръстовище, св. Г-. е преустановил гонитбата на подсъдими, тъй като е имал преднина от около 10-15м, която запазил и освен това, бягал много по-бързо. Това продължително преследвано, както обосновано е било прието от първоинстанционния съд е дало възможност на св. Г-. много добре да възприеме лицето на подс. Х. и да го разпознае категорично при довеждането му в РПУ –гр. С.З, три дни по-късно - след извършването на следващия грабеж и залавянето му в заложната къща.

Обосновано, първоинстанционния съд, за да приеме, че автор на грабежа спрямо св. С-. е подсъдимия се е позовал и на показанията на св. С.В,. която също е възприела отблизо и много ясно лицето му, тъй като се движела по същия- западен тротоар на ул. "., в посока юг-север с количката с детето си. Св. В. е възприела инцидента от момента на започналата гонитбата между св. Г-. и подсъдимия. При побягването си, подс. Х. е тичал срещу нея, което й позволило много добре да го възприеме в лице. При извършване на разпознаването на лица по досъдебното производство, св. В. също категорично е посочила подсъдимия като лицето, което е бягало срещу нея. Със същата категоричност тя е посочила и по време на съдебното следствие, че това е именно подс. Х..

О. първоинстанционния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия и доводите на защитата му, че свидетелите били изпаднали в грешка по отношение на личността на извършителя, поради голямото разстояние, от което са го възприели, приемайки ги като средство за защита, не доказателствено средство. Това е така, тъй като, св. Г-. е бил в непосредствена близост – на около 10 м до подсъдимия и го видял в лице няколко пъти - преди и по време на гонитбата.

Св. К-. е била на отсрещния тротоар, но тъй като подсъдимия е минал точно покрай нея, докато бягал, преследван от св. Г-., тя е имала възможността точно в този момент да го е възприеме от много близко разстояние.

Показанията и на тримата свидетели са категорични и досежно физиката и ръста и една характерна особеност на лицето на подсъдимия, а именно, че то е скулесто, което е било и констатирано от първоинстанционния съд- че има специфично подчертани скули, както и обстоятелството, че не е твърде мургав, въпреки че е от ромски произход.

Първоинстанционния съд обосновано е приел, че показанията на посочените свидетели, очевидци на грабежа спрямо св. С-. не се опровергават от заключението на изготвените от съдебно-техническата експертиза фотоси въз основа на предоставените видеозаписи от охранителните камери на ПИБ, тъй като не съдържат изображения на лицето на извършителя, заснет от тях. Те установяват само, че лицето бяга в заявената от свидетелите посока. Съобразено е било, че това се дължи на факта, че офиса на банката, където са монтирани камерите се намира на югозападния ъгъл на кръстовището на ул. ". и бул. "., докато извършителят е преминал, тичайки от север в посока изток и при това, пресичайки улицата, той е бил с гръб към камерите.

Доводите на подсъдимия, че не притежавал яке, с каквото е било облечено заснетото от камерите лице - върху изготвените от техническата експертиза фотоси, обосновано не са били възприети от първоинстанционния съд. Вярно е , че якето в червено и черно, предадено доброволно от св. А.П,. и приложено като веществено доказателство по делото не е идентично с това, което е заснето от камерите, но този факт сам по себе си не може да бъде дори индиция, че подсъдимия не е автор на грабежа спрямо св. С-., най-малкото, че това деяние е извършено три дни преди да бъде задържан и че е имал достатъчно време да го укрие и да не бъде открито при извършеното претърсване и изземване.

Същото се отнася и до обясненията на подсъдимия, че винаги ходил с маратонки, а не с обувки, предвид безспорно установеното от посочените по-горе свидетели, че при извършването на този грабеж е бил обут с обувки.

Не без значение е и обстоятелството, че той е живеел с много лица, че са използвали наркотици и от времето на извършване на деянието по този пункт на обвинението до задържането му, не само той е могъл да укрие якето и обувките, но и те да бъдат отчуждени от лицата, с които е живеел.

Пред първоинстанционния съд, за да оспори авторството на деянието- грабежа над св. С-., подс. Х. е твърдял, че датата на извършването му- 10.04.2013г., той бил с приятелката си, св. П-. в друго населено място. Тези негови обяснения обаче не са се потвърдили, след издирването и разпита на св. П-.. Същата е заявила, че няма спомен, какво е правила на тази дата, поради което и тези обяснения следва да бъдат приети само като средство за защита, а не като доказателствено средство. Това е така, защото, ако подсъдимия и св. П-. са пътували, то тя би имала спомен, че се е намирала извън гр. С..

Пред настоящия състав на Апелативния съд като основен довод в подробната въззивна жалба се сочи , че свидетелите К-., В. и Г-. не са били категорични относно следните обстоятелства:

По отношение на св. К-. се поддържа, че не била категорична в това, че е разпознала подсъдимия, с оглед обстоятелството, че е заявила, че го е разпознала най-много 40 минути след извършване на деянието, а е и нямала реалната възможност да го разгледа добре, за да го разпознае. От показанията й обаче се е установило по безспорен начин, че К-. няма как да не възприела подсъдимия. Тя е била на отсрещния тротоар и е очевидец на всичко което и извършил подсъдимия, поради което възражението на защитата, че била много отдалечена е неоснователно. Това е така, тъй като подс. Х., подгонен от св. Г-. е побягнал срещу мястото, на което тя се е намирала, пресичайки тротоара, поради което е да види в лицето, макар и за кратко време .

Св. К-., видно от приложения протокол на досъдебното производство е била действително на 10.04.2013г. разпитана около 40 минути след извършване на грабежа. Затова и в съдебно заседание е заявила, че описанието на подсъдимия е дало като разпознаването било около 40минути. Ето защо настоящия състав приема, че в случая св. К-. се е изразила неточно, като бърка разпит с разпознаване. Това е обяснимо не само, че не притежава юридическа компетентност, но и безспорно установеното, че на 10.04.2013г. няма как да бъде извършено разпознаване на подс. Х., тъй като той е успял да избяга от местопрестъплението и е бил задържан едва на 13.04.2013г., след извършване на грабежа над свидетелката Ж..

Н. повече, от протокола за разпознаване, приложен на досъдебното производство е видно, че това процесуално следствено действие е било извършено на 23.04.2013г., а не на 10.04.2013г. Предвид тези безспорни доказателства, доводите на защитата на подсъдимия, че в показанията на св. К-. имало противоречия се явяват неоснователни, още повече, че по време на съдебното следствие, когато е била запитана дали го е разпознала по снимки или го е разпознала на живо, тя е била категорична, че разпознаването е било извършено в присъствието на подсъдимия. Затова е единствено възможния извод е че на 10.04.20013г. тя е била разпитвана след около 40 минути, след извършване деянието от подс. Х. над св. С-..

По отношение на св. В., която се е движела по същия тротоар, на който е извършено деянието с пострадала Н.С.-., във въззивната жалба се поддържа, че тя също е нямала възможност да разгледа подсъдимия, за да извърши разпознаването, а и по време на съдебното следствие последният е задал провокативен въпрос, свързан с това дали е бил брадясал или не, чийто отговор създавал смущение по отношение на това как трябва да се тълкуват тези нейни показания. Това твърдение на подс. Х. също е опровергано от св. В., не само от категоричното му разпознаване, най-вече по характерните му скули, но че по отношение на факта, дали е имал брада или не, тя е заявила единствено, че около брадичката му е било по тъмно, но е дала показания, че е имал окосмяване, т.е. че е бил с брада.

Във въззивната жалба, по отношение показанията на св. Г-.- полицейския служител, който случайно е станал очевидец на грабежа, извършван от подс. Х. над св. С-. и е гонил подсъдимия, пък се поддържа, че бил заявил, че косата на подсъдимия била по-дълга и поради това той в личната си защита прави довод, че и тримата свидетели заявявали за косата му различни неща, който също е неоснователен. От показанията на всички свидетели – Г-., В. и К-. се е установило, че подс. Х. е бил с къса коса. В казаното от св. Г-. по време на съдебното следствие, че тогава подс. Х. е бил с по-дълга коса не може да бъде тълкувано превратно, както поддържа подсъдимия, тъй като от употребената дума ”тогава” е явно, че към момента на извършване на деянието, косата на подсъдимия е била малко по-дълга, отколкото по време на съдебното следствие.

Другото поддържано оплакване за нарушение на материалния закон, свързано с авторството на деянието по отношение грабежа над св. С-. е че както свидетелите очевидци, които били заявили, че подс. Х. бил около 30 годишен, а и пострадалата била посочила, че подсъдимият бил 30-37-годишен, което де факто го оневинявало, тъй като бил на 21години, също не се споделя от настоящия състав. Следва да бъде отразено, че св. С-. в състоянието, в което се е намирала едва ли е имала възможност да преценява възрастта на нападателя си с прецизност. Останалите свидетели, видели го за кратко време са го описали като млад човек, което безспорно е така, но са установили както беше посочено една негова характерна особеност, а именно изпъкналите скули и че е леко мургав. За да не се възприеме този довод на подсъдимия, настоящия състав съобрази, че и при разпита на свидетелката Ж., преди разпознаването на 23.04.2013г., по отношение на която подсъдимият признава фактите, тя също е посочила че е била ограбена от лице на около 30 години.

Следователно това възражение на подсъдимия единствено може да бъде възприето като средство за защита, тъй като другото би означавало да оспорва и казаното от св. Ж., но тъй като доказателствата по отношение на този грабеж са безспорни премълчава, че тя също го е възприела като по-възрастен, отколкото е действителната му възраст.

Следващият довод, поддържан от подсъдимият е, че той винаги, когато е извършил нещо, си признавал и нямало какво да крие. Той също е неоснователен, като се съобрази, че по отношение грабежа над св. Ж., това признание е извършил, когато е бил вече задържан в заложната къща, гълтайки преди това отнетия синджир, а след направеното рентгенологично изследване, се е констатирало, че се намира в стомаха му.

Първоинстанционния съд обосновано е посочил, че поради бързата намеса на полицейските служители се е стигнало до разкриването на грабежа спрямо св. Ж. и именно поради безспорните доказателства е направил самопризнание за това си деяние. Първоначално подсъдимият е направил всичко възможно, за да осуети разкриването му като извършител на втория грабеж, тъй като освен, че избягал успешно от местопроизшествието, в заложната къща е глътнал ланеца преди полицейските служители да влязат, считайки, че по този начин, при липсата на вещта, не би могло да се докаже авторството. Записа от видеокамерите и извършването на рентгенологичното изследване обаче са осуетили намерението му, поради което не са били кредитирани обясненията му, че бил съдействал на разследващите за връщането на вещта, тъй като след залавянето си не е имал друг избор, освен да я изходи.

Обосновано е прието, че авторството на това второ деяние, освен изразеното самопризнание от подсъдимия се е установило и от показанията на св. С.Ж.. и протокола за разпознаване на лица, при което същата категорично го е посочила като извършител, както и от показанията на свидетелите Н.Г.-. - таксиметровият шофьор, който непосредствено след извършване на деянието го е откарал до заложната къща, от показанията на служителя в същата, св. М,. и от фотосите, изготвени от техническата експертиза въз основа на предадените видеозаписи от охранителни камери, от заключението на физико-химическата експертиза и медицинската документация за разчитане на извършеното рентгенологично изследване.

Предвид изложеното, оплакванията на подсъдимия за допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила- нарушено право на защита- свързано с твърдяното, че св. К-. не би могла да го възприеме от мястото, на което се е намира, са неоснователни и законосъобразно е бил признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.199 ал.1 т.4 вр чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„а" от НК.

Оплакването на подсъдимия Х. за явна несправедливост на наложеното му наказание, настоящия състав на Апелативния съд също намира за неоснователно.

При определяне размера на наказанието, първоинстанционния съд е съобразил всички обстоятелства, свързани с личната обществена опасност на подсъдимия и тази на извършеното престъпление. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са били съобразени младата възраст - 23 г., а също частично възстановените вреди, макар противно на волята му, както и изразеното частично самопризнание за второто деяние- грабежа над св. Ж.. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени високата степен на обществена опасност на личността на подс. Х., препитаващ се с извършване на грабежи над жени и то определено на златни масивни ланци - видно и от приложените към справката за съдимост бюлетини. Освен осъжданията, квалифициращи деянията като извършени в условията на опасен рецидив, в справката му за съдимост е отразено и осъждане за деяние, извършено дни, преди първото от тези, предмет на настоящата присъда. Не без значение, и факта, че. в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се е установило и наличието на друго висящо производство - отново за грабеж, пред Бургаски окръжен съд.

Съобразено е било, че деянията, включени в продължаваното престъпление по настоящето дело са били извършени от подсъдимият веднага след изтичане на изпитателния срок по постановеното му условно предсрочно освобождаване, което също завишава личната му обществена опасност.

Деянията на подсъдимия, също се характеризират с висока степен на обществена опасност, тъй като са били извършвани с особена дързост, през деня в централната част на града и жертвите са винаги жени, които не биха могли да окажат адекватна съпротива.

Ето защо и определеното му наказание от 7/ седем/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС, наложено при превес на смекчаващите наказателната му отговорност обстоятелства е справедливо и не са налице условия за намаление на неговия размер.

При така изложеното съдът наложи на подсъдимия Х.Х.. наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, давайки по-голяма тежест на младата му възраст – 7/седем/ години и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода.

Законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл.25ал.1 във вр. с чл.23ал.1НК като са били групирани наказанията по настоящата присъда и това по нохдело №350/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд, тъй като деянията, предмет на двете осъждания, са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях - 06.04.2013г. и съответно 10.04.-13.04.2013г. и му е било определено за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно 7/седем/ години и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.

На основание чл.25 ал.2 НК е била приспадна изтърпяната част от наказанието по НОХД №350/2013г. по описа на СОС.

На основание чл.59 ал.1 НК е било приспаднато и времето, през което спрямо подсъдимия Х.Я.Х. е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 13.04.2013г. до 24.10.2013г., когато е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №350/2013г. по описа на СОС.

Законосъобразна е присъдата и в гражданско осъдителната й част, с която подс. Х. е бил осъден да заплати на Н.С.-. сумата 1095.00 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието 10.04.2013г. до окончателното й изплащане. представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с престъпното деяние по п.1 - отнел чрез употреба на сила от владението на св. Н.С.-., собствените й движими вещи - златен ланец, представляващ синджир от сплеснати продълговати бримки с дължина 50 см. с нанизана висулка във вид на женска фигура, и двете вещи от 18-каратово злато, съответно с тегло 13 грама и 2 грама, с намерение противозаконно да ги присвои, съобразно неоспореното заключение на стоково оценъчната експертиза иска в размер на 50 лв.

При служебната проверка на присъдата, не се констатираха нарушения, водещи до нейното отменяне или изменение, поради което и на основание чл.338 НПК, Пловдивският апелативен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/13.02.2014 година, постановена по НОХД № 440/2013 година по описа на Старозагорския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване пред ВКС в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.