Р Е Ш Е Н И Е

№ 96 08.09.2014г., гр. Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ГРАД БУРГАС, наказателно отделение

на осемнадесети август през две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦОЛОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретаря Ж.Д

и с участието на прокурора Г.К

разгледа докладваното от съдия Цолова

ВНОХД №110 по описа за 2014г. и за да се произнесе,

взе предвид следното:

С присъда №67 от 23.04.2014г. по НОХД №258/2014г. Бургаският окръжен съд признал подс. К.П.Т. за виновен в това, че на 20.05.2013 г., на второстепенен път ІІ-99 от парк „Р" на км 2+200 към гр. Б., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд транзит" с рег. № А* нарушил правилата за движение, визирани в чл. 23, ал. 1 от ЗДП и чл.25, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Н.Т. , средни телесни повреди на К.К.Ш., изразяващи се в счупване на дясна кокса с луксация, водеща до трайно затруднение движението на десния крак, счупване главата на дясна бедрена кост, довела до трайно затруднение движението на десния крак, тежка телесна повреда на същия пострадал, изразяваща се в черепно -мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота и средна телесна повреда на К.И.П. , изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник, поради което и на основание чл. 343 ал. 3, б. „б" предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието от две години и осем месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК лишил подс. Т. от правото да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл.59 ал.4 от НК приспаднал от срока на наказанието лишаване от право да се управлява МПС времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от 20.05.2013г. Осъдил подс. Т. да заплати на частния обвинител И.Х.В. сумата 1000 лева, представляваща направени по делото разноски. Осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. Б., сумата 1435, 99 лева, представляваща направени по делото разноски.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частния обвинител И.Х.В. с оплаквания за неправилност в частта й относно наложеното на подсъдимия наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, както и в частта й относно отлагането, на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Намира определеното от първостепенния съд наказание за несправедливо и необосновано снизходително, с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и изключително тежките последици – смъртта на млад, 30-годишен мъж, тежка телесна повреда на друг млад мъж и средна телесна повреда на още един човек. Счита, че за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК, на подсъдимия следва да се определи наказание към средния размер, предвиден в закона за разгледаното престъпление, което наказание следва да се редуцира съгласно чл.58а от НК на четири години лишаване от свобода. Смята, че наложеното наказание с по-малък размер от четири години лишаване от свобода ведно с приложението на чл.66 от НК е проява на неоправдана снизходителност към подсъдимия. Твърди, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен изключително грубите нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия и липсата на виновно поведение от страна на пострадалите пътници, които са били с поставени предпазни колани и с нищо не са допринесли за настъпването на ПТП. Според жалбоподателя, наложеното наказание не било съобразено с обстоятелството, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалите непосредствено след произшествието, впоследствие не е предложил помощ на близките им, не е изказал своето разкаяние за извършеното, което сочело той не е осъзнал вината си. Счита, че с оглед безразсъдното поведение на подсъдимия като водач на МПС, изключително тежките последици от деянието и липсата на разкаяние, същият следва да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода, за да се постигне неговото поправяне. Дори да не бъде увеличен размера на наложеното наказание лишаване от свобода, последното задължително следва да се изтърпи реално при първоначален общ режим, настоява повереникът. Цитира решения на ВКС, с които се оставят в сила съдебни актове, налагащи ефективно изпълнение на наказания лишаване от свобода за непредпазливи престъпления по транспорта. По изложените съображения, моли въззивният съд да измени обжалваната присъда, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на А. п. – Бургас изрази становище, че въззивната жалба на повереника на частния обвинител И. В. е неоснователна и не следва да се уважава. Намира наложеното от първата инстанция наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода за съобразено със степента на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, с ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като личност и водач на МПС, с наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и същевременно за справедливо. Счита, че в пълно съответствие с императива на чл.58а от НК е била извършена редукцията на определеното при условията на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода. Категоричен е, че наложеното наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване за максимален изпитателен срок от пет години ще допринесе за постигне целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече ще окаже необходимия ефект на поправяне и превъзпитание спрямо подсъдимия. Смята, че реалното изпълнение на наказанието лишаване от свобода не би имало по-благоприятно въздействие спрямо подсъдимия. Предлага да се потвърди обжалваната присъда, като правилна, законосъобразна и справедлива.

Повереникът на частния обвинител И. В. поддържа подадената от него жалба и моли за уважаването й по съображенията, изложени в нея. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като необосновано е приел наличието на такива, в това число оказано съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина, искрено разкаяние и критичност към извършеното деяние. Изтъква обстоятелства с негативен ефект за характеристиката на подсъдимия като личност – не е оказал помощ на ранените си колеги след произшествието, не е изказал съжаление за случилото се на пострадалите и на техните близки, не им е предложил никаква помощ. Смята, че това бездействие на подсъдимия разкрива липсата на осъзната вина у него за извършеното престъпление и за настъпилите изключително тежки общественоопасни последици. Акцентира на актуалната съдебна практика, според която наказанията лишаване от свобода, наложени за непредпазливи престъпления по транспорта, следва да се изтърпяват ефективно, дори и когато са в размер под три години лишаване от свобода, като по този начин се отдава приоритетно значение на генералната превенция, предвид непрекъснато нарастващия брой на такива престъпления, увеличаващия се броя на пострадалите от тях, причинените с тях тежки общественоопасни последици. Моли въззивната инстанция да измени обжалваната присъда, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание на четири години лишаване от свобода. Алтернативо, претендира, ако не се увеличи размера на наказанието, да се отмени приложението на чл.66 от НК и да се постанови ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Отправи искане за присъждане в полза на частния обвинител В. направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Защитникът на подс. К. оспори основателността на въззивната жалба на повереника на частния обвинител и помоли същата да не се уважава. Счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, включително в частта й относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода и отложеното му изтърпяване по реда на чл.66 ал.1 от НК. Възразява срещу твърдението на жалбоподателя, че подсъдимият не чувствал разкаяние за стореното и не осъзнавал вината си. Подчертава факта, че пострадалите са колеги на подсъдимия и поради това пострадалият К. П. не е упражнил правото си да участва като частен обвинител в процеса, а пострадалият К. Ш. не е обжалвал присъдата, включително досежно условното осъждане. Смята, че първо-инстанционният съд прецизно е обсъдил всички обстоятелства, значими за определяне на наказанието, обосновано е приел превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и като такива правилно е ценил позитивната личностна характеристика на подсъдимия, трудовата му ангажираност, средната му възраст, разкриваща богат житейски опит, липсата на превишена скорост при управление на автомобила непосредствено преди произшествието, безспорно доказаната липса на употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на подсъдимия. Счита, че настоящият казус е съществено различен от случаите, за които се отнасят цитираните във въззивната жалба решения на ВКС, където е била приета превишена или несъобразена скорост на водача и бягство на подсъдимия от местопроизшествието. Пледира да се потвърди изцяло присъдата на първата инстанция.

П.К.Т. се присъедини към становището на защитника си и претендира да се потвърди първоинстационната присъда. И пред въззивната инстанция, както и пред първата, изрази дълбокото си съжаление за случилото се и изказа най-искрени съболезнования по повод смъртта на своя загинал колега.

Настоящата въззивна жалба е подадена от повереника на частния обвинител, който има право на такава, съгласно чл.318 ал.6 от НПК, и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Бургаският окръжен съд е съблюдавал стриктно правилата на съкратеното съдебно следствие, визирани в Глава 27 от НПК, както и общите правила на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, съобразил е направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, задълбочено е анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.373 ал.1 от НПК по време на съкратеното съдебно следствие и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият К.П.Т. е роден на **** г. в гр. С. и живее в гр. Б.. Той е български гражданин, семеен, със средно образование, работи като технически ръководител в „С" ООД – гр. Б.. Не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност за извършено престъпление с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК. Не е регистриран за криминални прояви.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС категории „В" и „М", валидно до **.2016г. Той е бил санкциониран четири пъти по административен ред за допуснати нарушения по ЗДП, изразяващи се в използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство и три пъти за неизползване на предпазен колан при управление на МПС, за които нарушения е бил наказан с глоби в размер на по 50 лева.

На 20.05.2013 г., около 16.40 часа, подс. Т. потеглил от гр. К. за гр. Б. по път П-99, като управлявал лек автомобил „Форд транзит" с рег. № А* собственост на „С" ООД. До водача на предна дясна седалка пътувал пострадалия Х. Т. , зад водача - на втора седалка вляво се намирал свид. К. П. , а до него – на втора седалка вдясно бил свид. К.Ш.Н третия ред седалки на микробуса пътувало неустановено по делото лице. Водачът и пътниците, с изключение на свид. Ш. , имали поставени предпазни колани.

Подс. Т. управлявал лекия автомобил със скорост около 80 км/час, като се движил в дясната лента. Пътната настилка била суха, видимостта била много добра. По същото време в дясната лента за движение, пред лекия автомобил „Форд транзит", управляван от подсъдимия, се движел и товарен автомобил „Мерцедес 814" с рег. № А* собственост на „Е" ООД, управляван от свид. Д.О.Н предната дясна седалка в товарния автомобил се намирал свид. Т.Л.Т автомобил превозвал 176 малки газови бутилки и 30 броя големи газови бутилки, поради което и скоростта му на движение била около 30-40 км/час.

Около 17.30 часа лекият автомобил, управляван от подс. Т. товарният автомобил, управляван от свид. О. преминали надлеза за близкото Рибарско селище и поели по нагорнище след десен завой. Товарният автомобил „Мерцедес 814" се движел пред автомобила, управляван от подсъдимия. На около 50 метра зад лекия автомобил „Форд транзит" се движел микробус „Ситроен джъмпър" с рег. № Р* управляван от свид. Т. Т. , като до него – на предната дясна седалка пътувал свид. Н.Т.П наклона на пътя, товарният автомобил, управляван от свид. О. започнал да „придърпва" и още повече намалил скоростта си на движение. Свидетелят О. включил аварийните светлини и се изтеглил плътно вдясно в дясната лента за движение. Той решил да спре, като в момента, в който натиснал спирачките, усетил силен удар в задната част. Товарният автомобил се разлюлял, двигателят изгаснал.Ударът бил причинен от движещия се зад него лек автомобил „Форд транзит", управляван от подс. Т. , който предприел изпреварване на товарния автомобил „Мерцедес 814" от около 30 метра със скорост на движение 80 км/час и без да намалява скоростта. Разстоянието за предприетата маневра „изпреварване", свързана със смяна на лентите за движение и по-конкретно с преминаване на лекия автомобил от дясната в лявата лента за движение, се оказало недостатъчно. Последвал сблъсък между двата автомобила – лекия и товарния.Ударът бил реализиран с предната дясна част на управлявания от подсъдимия лек автомобил и със задната лява част на каросерията на товарния автомобил. Вследствие на силния удар, се деформирали предният капак и десните врати лекия автомобил „Форд транзит", който се надигнал нагоре и се завъртял по посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Застанал напречно на пътя, заклещен с предната си част между каросерията на товарния автомобил „Мерцедес 814" и мантинелата.

Ударът между двата автомобила бил възприет от свидетелите Т. , които се намирали в микробус „Ситроен джъмпър", движещ се зад лекия автомобил на подсъдимия. Свидетелят Т. Т. управлявал микробуса със скорост около 80-90 км/час, като непосредствено преди ПТП неговият автомобил бил на около 40 метра след този на подс. Т. . Двамата свидетели Т. и Т. видели как по нагорнището товарният автомобил, управляван от свид. О., забавял движението си и почти спирал. Помислили, че водачът на лекия автомобил „Ф.Т" ще предприеме маневра „изпреварване" отляво, защото бил на достатъчно разстояние от товарния автомобил, а и свид. Т. Т. не бил предприел изпреварване с микробуса.правляваният от подс. Т. лек автомобил обаче се приближил твърде близо до движещия се пред него товарен автомобил и предприел навлизане в лявата лента с цел изпреварване в последния момент. След сблъсъка между двата автомобила свидетелите Н. се обадили по мобилните си телефони на телефона за спешна помощ № 112 и съобщили за катастрофата / л.157 от ДП /.

В резултат на удара между двата автомобила, пострадалият Х. Т. бил изхвърлен от лекия автомобил и паднал по очи на пътя. Смъртта му настъпила незабавно. От удара между автомобилите тялото на свид. К. П. политнало напред между двете предни седалки, но коланът го задържал. Пострадалият П. установил, че десният му крак е счупен. Хора, дошли от други автомобили, му помогнали да слезе от автомобила. Пристигналият на място екип на гражданска защита освободил пострадалия Ш. , който бил затиснат между седалките, като същите били изкъртени. Свидетелят Ш. бил изпаднал в безсъзнание, а деформациите по автомобила възпрепятствали достъпа до него. Пострадалите К. П. и К. Ш. били откарани незабавно в „МБАЛ – Бургас" АД.

Непосредствено след ПТП двамата водачи – подс. Т. свид. О., били тествани с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 /с фабр. № A**/ за наличието на наркотични или други упойващи вещества, като тестът на подсъдимия отчел положителна проба за амфетамини.

От двамата водачи – подс. Т. свид. О. били взети кръвни проби за установяване наличието на етилов алкохол. От подсъдимия била взета и проба от урина.

С.З за прилагане на принудителни административни мерки № 1723/20.05.2013г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР - гр. Б. на подс. К. е била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС".

Вследствие на ПТП, на лекия автомобил „Ф.Т", собственост на „С" – ООД – гр. Б., са били причинени щети в размер на 2 402 лева, а на товарния автомобил „Мерцедес 814", собственост на „Е" ЕООД – гр. Б., в размер на 660,84 лева или щетите възлизали общо на сумата 3 062,84 лева.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, дало основание за проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.

Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят и са въведени в процеса: от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. , Т.Д.Л. , К.И.П. , Н.Х.Т. , Б.Г.Й. , Т.К.Т. , К.К.Ш., В.С.С. и М.Д.У. ; от писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 20.05.2013 г. / л. 32 – 34 от ДП /, протокол за оглед на местопроизшествие от 07.06.2013 г. / л. 36 – 38 от ДП / и протоколи за доброволно предаване /л. 98 и л. 130 от ДП /; от писмените доказателства, събрани на досъдебната фаза – справка за съдимост на подсъдимия / л. 11 от ДП /, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 20.05.2013г. на подс. Т. / л. 64 - 65 от ДП /, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 20.05.2013г. на водача Д. О. /л. 68 - 69 от ДП /, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 20.05.2013г. на подс. Т. / л. 96 от ДП /, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.05.2013г. на подс. Т. / л. 163 от ДП /, препис – извлечение от акт за смърт на Х. Т. / л. 111 от ДП /, удостоверение за наследници на Х. Т. / л. 112 от ДП /, справка за нарушител от региона, издадена на 25.09.2013 г. от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич / л. 129 от ДП /, заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1723/20.05.2013г. / л. 89 от ДП /, констативен протокол за ПТП № РК-14447/09.08.2013г. /л. 5 от ДП /, Акт за установяване на административно нарушение № 768409/20.05.2013г. / л. 6 от ДП /, писмо рег. № 5363/20.11.2013 г. от началника на РЦ 112 - Бургас /л.157 - 158 от ДП /, а също и представеното в съдебната фаза удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 94-01-12353/04.04.2014 г. /л. 53-54 от съдебното производство /; от веществените доказателствени средства – фотоалбум със снимки, направени при извършения на 20.05.2013г. оглед на местопроизшествието / л. 41 – л. 45 от ДП /; както и експертните заключения на извършените по делото съдебномедицинска експертиза № 213-А/2013г. / л. 49 - л. 51 от ДП /, съдебномедицинска експертиза № 213/2013г. / л. 54 - л. 55 от ДП /, съдебномедицинска експертиза на труп № 102/2013 г. / л. 57 - л. 60 от ДП/, химически експертизи – Протокол №350/21.05.2013г. / л. 63 от ДП / и Протокол №347/21.05.2013г. / л. 67 от ДП /, съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза / л. 93 – 95 от ДП /, допълнителна съдебно-химическа експертиза / л. 164 – 167 от ДП /, тройна автотехническа експертиза / л. 71 – л. 86 от ДП /, авто-оценъчна експертиза / л. 101 – 103 от ДП /, техническа експертиза / л. 176 /.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото, превозните средства и механизма на извършване на ПТП, участниците в него, техническите причини за настъпването му, пострадалите лица, получените от тях наранявания и медико-биологичните им характеристики, непосредствената връзка на травмите на пострадалите с ПТП, причината за настъпилата смърт на пострадалия Т. и непосредствената й връзка с ПТП са категорично установени в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, които първоинстанционният съд е изложил относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са убедителни и изчерпателни и се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен, всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на доказателствените средства и възприема напълно дадената оценка за тяхната годност и достоверност.

Въззивният съд се присъединява изцяло към становището на първостепенния, според което в казуса безспорно и убедително е доказано авторството на подсъдимия по отношение на разгледаното престъпление. Самият подсъдим се признава за извършител на деянието. С оглед на това не се налага обстойно дискутиране на авторството, от което се въздържаха и страните в пледоариите си. Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата, че в казуса несъмнено е доказано участието на подсъдимия в коментираното деяние. Показанията на свидетелите Д. , Т. Л. , К. П. , Н. Т. , Т. Т. , Б. Й. , К. Ш. , В. С. и М. У. , дадени на досъдебното производство и приобщени чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.373 ал.1 от НПК, множеството документи, приложени като писмени доказателствени средства и най-вече двата протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, заключението на тройната автотехническа експертиза, заключенията на съдебно-медицинските експертизи, всички тези доказателствени средства, преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват категорично, че подс. Т. е извършител на престъплението – предмет на делото.

Въззивният съд, както и първостепенният, прецени, че в показанията на посочените свидетели, както и между тях и останалите доказателствени средства, липсват съществени противоречия относно правнорелевантните за спора обстоятелства – мястото и времето на пътния инцидент, лицата, пътували в процесните превозни средства и конкретното местоположение на всяко от тях в момента на катастрофата, управляваното от подсъдимия превозно средство, неговата скорост и място на движение, извършената от него маневра, управляваните от свидетелите О. превозни средства, тяхното местоположение на пътното платно, мястото на удара между двата автомобила - лекия и товарния, получените от пострадалите при ПТП наранявания, моменталната смърт на пострадалия Т. , поради което законосъобразно съдът е кредитирал въпросните доказателствени източници. Не са налице доказателства, които да отрекат присъствието на подсъдимия на местопроизшествието в инкриминирания ден и осъщественото лично от него управление на процесния лек автомобил „Ф.Т". Липсват доказателства, които да установят, че някое друго лице, освен подсъдимия, е шофирало въпросния автомобил в момента на ПТП. Самият подсъдим признава, че е автор на разгледаното деяние.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че в казуса несъмнено и убедително е доказан механизмът на разгледаното ПТП, относимите към него технически параметри, участвалите в него превозни средства, техните водачи и техните конкретни действия по управляването на съответния автомобил непосредствено преди ПТП. В тази връзка въззивната инстанция се присъедини към оценката на първата относно заключението на тройната автотехническа експертиза / л. 71 – 86 от ДП /, което прецени като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност. Същото е изготвено от високо квалифицирани експерти – автотехниците гл. ас. инж. Д. , инж. Ж. инж. П. , в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха изцяло посоченото заключение. То е в подкрепа на изводите относно приетия и изложен по-горе механизъм на осъществяване на ПТП, който вещите лица аргументирали с обективните находки от местопроизшествието и от огледа на двата автомобила - следа от страничното приплъзване на задната лява гума на лек автомобил „Форд транзит", парчета стъкла на пътното платно, разположението на двата автомобила и техните деформации. Анализирайки внимателно въпросното заключение, първостепенният съд правилно приел, че механизмът на разгледаното ПТП и причините за него са напълно изяснени. Според заключението, причината за настъпилото ПТП е неправилната преценка на подс. Т. , като водач на лекия автомобил „Ф.Т", за необходимото му безопасно разстояние да извърши преминаването от дясната в лявата лента с цел изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес 814". Заключението фиксирало мястото на удара, като посочило, че ударът между двата автомобила – лекия и товарния - е станал в дясната лента за движение на около 0,9 м. напречно от осевата линия. Изхождайки от крайното местоположение на автомобилите и приложената като веществено доказателство тахошайбата на товарен автомобил „Мерцедес 814" / л. 132 от ДП /, експертите приели, че товарният автомобил „Мерцедес" е бил неподвижен в момента на удара. Изчислили, че скоростта на лекия автомобил „Ф.Т", управляван от подсъдимия, преди ПТП е била 80 км/час. Съобразявайки тази скорост, вещите лица установили, че минималното безопасно разстояние за извършване от лек автомобил „Ф.Т" на смяна на лентата за движение, т. е. за да премине от дясната в лявата лента, е около 74 метра. Според заключението, при ясно и сухо време и при условията на отлична видимост, подс. Т. , като водач на процесния лек автомобил, е предприел късно преминаването от дясната в лявата лента за движение - от по-малко от 30 метра и е нямал достатъчно разстояние да заобиколи безопасно от лявата му страна товарния автомобил „Мерцедес".

Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия Х. Т. , изготвено от д-р П. / л.57-60 от ДП /. Това заключение, основавайки се на огледа на трупа и аутопсионните находки, установило нараняванията на пострадалия, техния вид, брой, локализация, механизъм на получаването им и медико-биологичните им характеристики. Съгласно коментираното заключение, вследствие на претърпяното ПТП на пострадалия Х. Т. е била причинена комбинирана – черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма. Черепно-мозъчната травма се изразявала в многофрагментно счупване на черепа, субарахноиден кръвоизлив, счупване на долната челюст. Гръдната травма се изразявала в контузия на белите дробове и медиастинум, разкъсвания по десния бял дроб, кръв в гръдната кухина, счупване на ребра двустранно, разкъсване на сърдечната торбичка и сърцето. Коремна травма се изразявала в разкъсване на десния диафрагмален купол, разкъсване на черния дроб, пукнатини по слезката, кръв в коремната кухина. Заключението установило също и няколко счупвания - счупване на дясната мишница с разкъсване на меките тъкани на ръката, счупване на дясна бедрена кост, счупване на таза в дясно с разкъсване по ингвиналната гънка. Според експертното заключение непосредствена причина за смъртта на пострадалия Х. Т. бил тежкият политравматизъм, като водещо било несъвместимото с живота разкъсване на сърцето. Съдебният лекар аргументирал експертен извод, според който всяка една от получените от Т. травми обуславяла самостоятелно настъпване на смърт. Заключил също, че описаните травматични увреждания на пострадалия Т. са били причинени от съприкосновение с твърди тъпи и ръбести предмети и части на автомобила по механизма на удряне с такива предмети и падане и удряне на травмираните области на тялото по такива предмети.

Двете съдебни инстанции се довериха на заключението на съдебномедицинската експертиза № 213-А/2013 г. / л. 49 - 51 от ДП /, което установило, че в резултат на станалото ПТП, пострадалият К. Ш. , като пътник в лекия автомобил „Форд транзит", е получил счупване на черепа с разкъсно-контузна рана вдясно, контузия на мозъка, субарахноиден кръвоизлив, интрацеребрален хематом вляво, десностранна хемипареза, счупване с луксация на дясна кокса, счупване главата на дясна бедрена кост. Според заключението, черепно мозъчната - травма по своите медико-биологични характеристики представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Същото заключение съдържа експертен извод, според който счупването на дясната кокса с луксация, както и счупването на главата на дясна бедрена кост поотделно са довели до трайно затруднение движението на десния крак.

Въззивната инстанция, както и първата такава, гласува вяра на третото поред заключение на съдебномедицинската експертиза / л. 54 – 55 от ДП /, което установило, че вследствие на ПТП на пострадалия К. П. е било причинено счупване на дясна подбедрица. Съдебният лекар мотивирал становище, според което увреждането било резултат от съприкосновение на десния крак с части на автомобила вътре в купето, при внезапното привеждане на автомобила от движение в покой при ПТП. Заключението съдържа експертен извод, според който описаното увреждане е причинило на пострадалия П. трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 7 - 8 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Въззивният съд се присъедини към оценката на първостепенния за правилност, обоснованост и пълнота на двете заключения – основно и допълнително - на съдебно-химическата / токсикологична / експертиза на магистър химик Г. К. , инж. химик д-р Д. доц. д-р В. / л. 93 – 95 и л.164 – 167 от ДП / и им се довери изцяло. Същите не са оспорени от страните. Изготвени са от много добри професионалисти, които са непредубедени, тъй като не са заинтересовани от изхода на делото. Посочените вещи лица извършили химическо /лабораторно / изследване на предоставените им проби кръв и урина от подс. Т. въз основа на получените резултати аргументирали експертен извод, според който в представените им проби кръв и урина от К. Т. не се идентифицират и доказват упойващи /наркотични/ и други психоактивни вещества. Допълнителното заключение на съдебно-химическата / токсикологична / експертиза изяснило, че предварително извършеното на подс Т. изследване с техническо средство „Дрегер DRUG TEST 5000" имало само скринингов, пресяващ характер, но не било достоверно. Извършеното по-късно лабораторно изследване на пробите от кръв и урина категорично изключило употребата на наркотични вещества от подс. Т.

Двете съдебни инстанции приеха за достоверни резултатите, отразени в протоколите за извършени по делото химически експертизи /л. 63 и л. 67 от ДП/ и установяващи, че двамата водачи – подс. Т. свид. О. не са употребили алкохол.

Двете съдебни инстанции кредитираха заключението на техническата експертиза / л.176 от ДП /, която е имала задачата да изследва тахошайбата на процесния товарен автомобил „Мерцедес 814" от дата 20.05.2013г. Заключението установило, че в последните 15 минути преди 17,15 часа на посочената дата тахографът не е отразил спиране на товарния автомобил. Вещото лице направило констатацията, че показанията на тахошайбата не са регистрирали движение на заден ход на автомобила, като пояснило, че този вид тахошайби отразяват скорост и разстояния при движение на автомобила напред, но не и такива при движение на заден ход.

Въззивният съд отдаде кредит на доверие на заключението на авто-оценъчната експертиза / л.101 – 103 от ДП /, което не е било оспорено от страните и установило, че материалните щети, причинени вследствие на разследваното ПТП, възлизат на сумата 2402 лева за лек автомобил „Ф.Т" и на сумата 660,84 лева за товарен автомобил „Мерцедес 814" или общо за двата автомобила – на сумата 3 062,84 лева.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени огромния брой документи, съдържащи се в делото и приложени като писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към тях, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия, протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи, препис – извлечение от акт за смърт на Х. Т. , удостоверение за наследници на Х. Т. , справка за нарушител по ЗДП, заповед за прилагане на принудителни административни мерки, констативен протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение, писма и други, които не са били оспорени от страните. Приемайки, че тези документи са били изготвени в съответствие с повелите на закона и отговарят на изискванията на процесуалните норми да бъдат годни доказателствени средства в наказателното производство, двете съдебни инстанция им се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.

При изложения задълбочен, всестранен и точен анализ на доказателствената съвкупност, правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. То обхваща всички обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото, превозните средства и механизма на извършване на ПТП, нанесените на пострадалите наранявания, причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия по управление на процесния лек автомобил и телесните увреждания на пострадалите, причината за смъртта на единия от тях. Признанието е било направено доброволно, отразява действителната воля на подс. Т. кореспондира с подробните, логични и взаимно допълващи се показания на посочените по-горе свидетели, с констатациите, отразени в протоколите за оглед на местопроизшествието, със заключенията на цитираните по-горе експертизи, които доказателствени средства са били събрани по предвидения в НПК ред и са в достатъчен обем, за да се приемат за безспорно установени правнорелевантните за настоящия спор обстоятелства. Заключението на първата инстанция за наличие на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие съобразно чл.371 т.2 от НПК е законосъобразно и обосновано, като се основава на обстоен анализ на всички събрани на досъдебното производствогласни, писмени и веществени доказателства и експертни заключения, които в съвкупност подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

Въз основа на гореизложената и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният съд и според който подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.3, предл.3, б."б", предл.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като при управление на МПС – лек автомобил „Форд транзит" с рег. № А* той е нарушил определени правила за движение по пътищата и вследствие на това по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия Х. Т. , на пострадалия К. Ш. причинил една тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно- мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, както и две средни телесни повреди, изразяващи се съответно в счупване на дясна кокса с луксация, водеща до трайно затруднение движението на десния крак за срок от около 9 - 12 месеца, и счупване главата на дясна бедрена кост, довела до трайно затруднение движението на десния крак за срок, чиято продължителност се конкретизира при избора на лечение, а на пострадалия К. П. причинил една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 7 - 8 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Въззивната инстанция категорично се дистанцира от становището на първата, според което установените по делото факти указвали на допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДП от страна на водача на лекия автомобил „Ф.Т" – подс. Т. , който е нарушил цитираните разпоредби, като е предприел късно маневра - смяна на лентата за движение, за да навлезе в лявата лента, при което последвал удар в дясната лента на пътя между предната дясна част на управлявания от него лек автомобил в задната лява част на каросерията на товарен автомобил „Мерцедес 814", управляван от свид. О..

Законовият текст на чл.23, ал.1 от ЗДП гласи: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко."

Другото правило за движение, в чието нарушаване подсъдимият е признат за виновен и с което е изпълнена диспозицията на бланкетната наказателноправна норма на чл.343 от НК, е това на чл.25, ал.1 от ЗДП. Според същото, водач на пътно превозно средство, което ще предприеме каквато и да е маневра, като например … да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, …, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Логическото, граматическото и сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДП налага извод за обективна невъзможност за едновременното нарушаване на двете установени с тях правила за движение по пътищата. Това е така, защото нормата на чл.23 ал.1 от ЗДП урежда задължение на водача на пътно превозно средство да спазва дистанция при движение в своята лента зад друго превозно средство, като го задължава да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, в случай, че същото намали скоростта или спре рязко. Законовият текст на чл.25, ал.1 от ЗДП регламентира дължимо поведение на водача на пътно превозно средство, което ще предприеме каквато и да е маневра, включително да се отклони надясно или наляво по платното за движение, да премине в друга пътна лента и пр.

Легална дефиниция на понятието „маневра" се съдържа в чл.76 от ППЗДП, според който: "Маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни." Следващите текстове от правилника – чл.77 и чл.78 от ППЗДП – предписват задължително предшестващо сигнализиране на маневрите от водачите.

Разбираемо е, че при движение на пътното превозно средство зад друго такова, когато водачът му е длъжен да спазва дистанция /определено разстояние/ от движещото се пред него друго превозно средство, не се извършва никаква маневра по смисъла на чл.76 от ППЗДП, поради което в тази хипотеза водачът на движещото се отзад пътно превозно средство не е длъжен да съблюдава правилото на чл.25, ал.1 от ЗДП, което урежда задължения при предприемане на каквато и да е маневра. Иначе казано, на практика водачът на пътно превозно средство не може да наруши едновременно двете правила за движение – това на чл.23, ал.1 от ЗДП и това на чл.25, ал.1 от ЗДП, защото извършването на маневра, всячески свързано с изменение на положението на превозното средство спрямо пътя и останалите участници в движението, изключва движението зад друго превозно средство и необходимостта от спазване на определено разстояние от него. С оглед на това, водачът на превозно средство или нарушава чл.25, ал.1 от ЗДП, ако извършва някаква маневра или нарушава чл.23, ал.1 от ЗДП, ако не извършва такава и се движи зад друго движещо се пред него превозно средство, без да спазва определено безопасно разстояние, но не нарушава едновременно и двете правила за движение.

В казуса безспорно установеният факт на преминаване на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, от дясната в съседната лява лента за насрещно движение, несъмнено разкрива извършването на маневра по смисъла на чл.76 от ППЗДП и същевременно категорично изключва приложението на чл.23, ал.1 от ЗДП, регламентиращ движение на превозни средства едно зад друго в една лента и изискване за спазване на безопасна дистанция за водача на движещото се отзад превозно средство. При положение, че подсъдимият, управлявайки процесния лек автомобил, непосредствено преди ПТП е преустановил движението в дясната лента зад товарния автомобил „Мерцедес 814" и е започнал навлизане в съседната лява лента, следва да се приеме, че той не е нарушил правилото за спазване на безопасно разстояние от движещото се пред него превозно средство по чл.23, ал.1 от ЗДП. Противният правен извод на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, което налага въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда в частта й, с която подсъдимият е признат за виновен в нарушаване на правилото за движение по чл.23, ал.1 от ЗДП.

Несъмнената по делото фактология, според която лекият автомобил „Ф.Т" е предприел преминаване от дясната в ляната лента за движение, указва, че автомобилът е започнал извършването на маневра, което обстоятелство налага извода, че за водача му - подс. Т. са били важими и задължителни за спазване нормите, регулиращи маневрите, сред които и общото правило на чл.25, ал.1 от ЗДП. Нещо повече, предприетата от подсъдимия маневра е била ясно идентифицирана като вид и много точно конкретизирана.правлявайки процесния лек автомобил, подсъдимият е започнал маневрата „изпреварване" на движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес 814" от лявата му страна, чрез напускане на дясната лента, по която се е движил и навлизане в съседната лява лента, предназначена за насрещно движение. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа фактическа констатация за такава маневра, извършвана от водача на лекия автомобил „Ф.Т". На лист 2 от обвинителния акт / л.4 от НОХД / изрично е записано: „ Той / подсъдимият / предприел изпреварване на т. а. „Мерцедес" от около 30 м със скорост на движение 80 км/ч….." Доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е пожелал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, то следва да се приеме, че той е признал и факта на извършвана от него, като водач на процесния лек автомобил, маневра „изпреварване" на движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес 814", който факт изрично е отразен в посочената част на обвинителния акт. Разглеждайки делото по диференцираната процедура на Глава 27 от НПК и съблюдавайки съдържащите се там специални процесуални изисквания, включително разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата / л.65 гърба от НОХД / първо-инстанционният съд правилно е приел за установено обстоятелството на предприета от подсъдимия, като водач на процесния лек автомобил, маневра „изпреварване" на движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес 814", защото въпросното обстоятелство се съдържало в обстоятелствената част на обвинителния акт и било признато от подсъдимия, чието самопризнание се подкрепяло от доказателствата, събрани на досъдебното производство.

Категорично доказаният по делото и правилно приет от съда за несъмнено установен факт на предприета от подсъдимия, като водач на лекия автомобил „Ф.Т", маневра „изпреварване" на движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес 814" , налага извод, че за водача на изпреварващия автомобил – подс. Т. са били задължителни за спазване правилата за маневрата „изпреварване".

Правилата, които уреждат маневрата „изпреварване", се съдържат в Раздел ІХ „Изпреварване" / чл.41 – чл.43а / от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДП, водачът, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

В казуса, както вече се отбеляза, безспорно е било установено, че подсъдимият, управлявайки процесния лек автомобил, е започнал маневрата „изпреварване" на бавно движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес 814" от лявата му страна, като предприел напускане на дясната лента, по която се движил и навлизане в съседната лява лента, предназначена за насрещно движение. Изпреварващият лек автомобил обаче не успял да напусне окончателно своята дясна лента, по която се движил и да премине изцяло в съседната лява лента, по която нямало насрещно движещи се превозни средства. Последвал сблъсък в дясната лента на пътя между предната дясна част на управлявания от подсъдимия лек автомобил „Ф.Т" и задната лява част на каросерията на товарен автомобил „Мерцедес 814". Реализираният по време на изпреварването удар между двата автомобила се дължал на липсата на достатъчно странично разстояние между автомобилите – изпреварващ и изпреварван. Задължението за осигуряване на достатъчно странично разстояние при осъществяване на маневрата „изпреварване" е вменено единствено в тежест на водача на изпреварващото превозно средство, съгласно чл.42 ал.2 т.1 от ЗДП, но не и на водача на изпреварваното превозно средство. В нашия случай подсъдимият, като водач на изпреварващия лек автомобил „Ф.Т", е бил длъжен при предприетото от него изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес 814" да осигури достатъчно странично разстояние между двата автомобила, което той не е сторил. Неизпълнението от негова страна на правилото на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДП е станало причина за настъпването на ПТП. Категорично доказано е по делото, че техническата причина за разследваното ПТП е предприетото от подсъдимия изпреварване без да направи правилна преценка дали може да осигури достатъчно странично разстояние между неговия изпреварващ автомобил и изпреварвания товарен автомобил. Несъмнено е, че между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото за движение по чл.42 ал.2 т.1 от ЗДП, регламентиращо маневрата изпреварване, и настъпилия вредоносен резултат съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

Систематичното и сравнителното тълкуване на нормите на чл.25, ал.1 от ЗДП и тази на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДП налага извода, че те се отнасят помежду си като обща към специална. Съблюдавайки основния принцип в правото, според който специалната правна норма изключва приложението на общата такава, следва да се приеме, че в казуса подсъдимият е нарушил единствено правилото за движение, визирано в чл.42, ал.2, т.1 от ЗДП, но не и това на чл.25, ал.1 от ЗДП, което е общо спрямо него и се отнася за всички видове маневри. Независимо от това и при липса на обвинение за допуснато от подсъдимия нарушение на специалната норма на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДП, първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият е нарушил общата разпоредба касателно маневрите – тази на чл.25, ал.1 от ЗДП, защото за нея е било повдигнато обвинение на подсъдимия, защото с нея е било запълнено съдържанието на бланкетния състав на чл.343 ал.3 пр.3 б."б" вр. чл.342 ал.1 от НК и защото между нарушаването на въпросната норма на чл.25, ал.1 от ЗДП, отнасяща се до всички маневри, в това число изпреварването, и настъпилия вредоносен резултат съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. При описаната хипотеза на отсъствие на обвинение за допуснато от подсъдимия нарушение на правилото на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДП, на безспорно установено виновно поведение на подсъдимия като водач при извършване на маневра пътя, на разглеждане на делото по процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК – с цялостно признаване на фактите по обвинителния акт от страна на подсъдимия, както и на липса на въззивна жалба от подсъдимия срещу постановената осъдителна присъда, за въззивната инстанция не съществува друга процесуална възможност, освен да потвърди обжалваната от частното обвинение присъда в частта й за допуснато от подсъдимия нарушение на правилото за движение по чл.25, ал.1 от ЗДП. Констатираното служебно и коментирано по-горе нарушение на материалния закон, не би могло да бъде отстранено с правомощията на въззивната инстанция, освен чрез отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство с цел привличане на подсъдимия за допуснато нарушение по чл.42, ал.2 т.1 от ЗДП, което обаче е неоправдано при конкретната процесуална ситуация във въззивното производство, лишена от въззивна жалба на подсъдимия и при направено от последния цялостното признаване на фактите по обвинителния акт.

Правилни и обосновани са изводите на първата инстанция, че вследствие на разгледаното ПТП, настъпило единствено по вина на водача на изпреварващия лек автомобил „Ф.Т" – подс. Т. , на пътника в автомобила Х. Т. , са били причинени травматични увреждания, детайлно описани по-горе и несъвместими с живота, от които като последица бързо е настъпила смъртта на пътника и същата е била неминуема.

Правилно и обосновано е също заключението на първостепенния съд, според което в резултат на ПТП, настъпило по вина на подсъдимия, са били причинени телесни увреждания и на още двама пътници в процесния лек автомобил – свидетелите К. , като на първия са били причинени една тежка и две средни телесни повреди, подробно описани по-горе, а на втория е била причинена една средна телесна повреда, също описана по-горе.

Законосъобразно и обосновано е становището на съда, според което смъртта на пострадалия Х. Т. , както и телесните увреждания на свидетелите К. се намират в пряка причинна връзка с разгледаното ПТП, в което подсъдимият е участвал като водач на МПС и единствен е допринесъл за посочения съставомерен резултат. Никой от пострадалите пътници в лекия автомобил няма принос за настъпването на ПТП, не е нарушил което и да е правило за движение, няма вина за катастрофата и за причиняване на общественоопасните последици.

Безспорно установеният по делото факт на трима пострадали при ПТП, като е настъпила смърт на единия пострадал – Х. Т. , а на другите двама са били причинени телесни повреди – една тежка и две средни за свид. К. Ш. и една средна за свид. К. П. , обуславя наличието на обективния съставомерен признак „телесна повреда и/или смърт на повече от едно лице" и налага правна квалификация на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл.343 ал.3 предл.3 б."б" предл.1 от НК, по който текст съдът правилно е характеризирал престъплението.

Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние, първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният елемент на престъплението по чл.343 от НК – непредпазливост. Поведението на подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да ги предотврати. В подкрепа на този законосъобразен извод съдът правилно се е позовал на заключението на тройната автотехническа експертиза досежно предотвратимостта на удара между двата автомобила. Подсъдимият, като водач на МПС, добре е разбирал и съзнавал, че предприема с управлявания от него лек автомобил маневра „изпреварване" на движещия се пред него товарен автомобил, поради което е трябвало категорично да се убеди, че ще може да осигури дължимото от него и достатъчно странично разстояние между двата автомобила и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Съзнавал е също, че е имал обективната възможност да извърши успешно изпреварването, ако е бил започнал маневрата, когато автомобилът му се е намирал на разстояние, значително по-голямо от наличното – 30 м. от движещия се пред него товарен автомобил или да изчака спирането на последния и да го заобиколи. Иначе казано, разполагал е с обективната възможност да предотврати ПТП и настъпването на съставомерния резултат – смъртта на пострадалия пътник Х. Т. и телесните повреди на още двама пътници.

С оглед на всичко по-горе изложено, въззивният съд счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.343 ал.3, предл.3, б."б", пр.1 и чл.11 ал.3 от НК. Апелативният съд споделя напълно направените от окръжния съд правни изводи, обсъдени по-горе, че в казуса са налице условията на закона за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление против транспорта с цитираната правна характеристика. Изложените в тази насока разсъждения на първата инстанция са правилни, обосновани, последователни и логични и се възприемат изцяло от настоящата. Като е дал посочената правилна правна квалификация на деянието и е установил неговия автор, първо-инстанционният съд не е нарушил материалния закон, тъй като правилно е приложил цитираните по-горе правни норми, които е следвало в случая да се приложат.

Както вече се отбеляза, в противоречие със закона е решението на първостепенния съд, че в казуса подс. Т. е допуснал нарушение и на правилото за движение, установено в чл.23, ал.1 от ЗДП, защото едновременно нарушаване на правилата за движение по чл.25, ал.1 и по чл.23, ал.1 от ЗДП е невъзможно. По изтъкнатите по-горе съображения, въззивната инстанция прие за нарушено от водача Т. единствено правилото на чл.25, ал.1 от ЗДП. Противният извод на окръжния съд е незаконосъобразен. С оглед на това, следва, че първата инстанция е нарушила материалния закон и е постановила незаконосъобразна присъда в обсъдената й част. В съответствие с направения извод и на основание чл.337 от НПК въззивният съд следва да измени присъдата, като оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение на правилото за движение по чл.23, ал.1 от ЗДП.

Въззивната инстанция осъществи прецизен контрол на обжалваната присъда по повод оплакването на частния обвинител И. В. и неговия повереник за незаконосъобразност и несправедливост на същата в частта й относно наложеното на подс. Т. наказание лишаване от свобода и неговото отложено изпълнение, като прецени този довод за неоснователен.

При определяне на вида и размера на основното наказание съдът е съблюдавал приложимата за казуса разпоредба на чл.343 ал.3 б."б" от НК. Правилно е преценил, че следва да се съобразят в тази насока и нормите на чл.36 и чл.54 от НК, както и тази на чл.58а от НК, към която препраща чл.373 ал.2 от НПК. В съответствие с последния цитиран законов текст, първоинстанционният съд правилно е определил на подсъдимия наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК, обосновано приемайки, че спрямо този деец не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да изискват налагане на наказание в хипотезата на чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК, / ако последната е по-благоприятна за дееца в сравнение с чл.58а ал.1 от НК. / Налице е самопризнание на подсъдимия относно обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Поради това и в унисон с изискванията на чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК, съдът законосъобразно е определил на извършителя наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия за казуса законов текст на чл.343 ал.3 б."б" от НК в параметрите от три до десет години.

Разисквайки въпроса за наказанието на подсъдимия, окръжният съд правилно е отчел, че транспортните престъпления са с висока степен на обществена опасност, предвид постоянно нарастващия им брой в страната, включително и в района на Бургаска област, поради което законосъобразно и справедливо е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Декларирал е, че по този въпрос съобразява степента на обществена опасност на деянието, без да посочва изрично дали намира същата за завишена, занижена или пък средна. Въззивната инстанция, преценявайки механизма на настоящото ПТП и причините за него, броя, вида и тежестта на допуснатото от подсъдимия, като водач на МПС, нарушение на правилото за движение и неговата значимост за безопасността на пътя, счита, че конкретното деяние не разкрива някаква специфика и неговата обществена опасност не се различава съществено от типичните случаи на непредпазливи транспортни престъпления от настоящия вид – с причинени телесна повреда и/или смърт на повече от едно лице.

Правилен и обоснован е изводът на първата инстанция, че подс. Т. е деец с много ниска степен на обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления и противообществени прояви, извършени от него и предвид много добрите му характеристични данни. Следва да се отчете също относително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, с оглед на факта, че през дългия му стаж като такъв не е допускал нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са пряко свързани с безопасността на пътя.

При индивидуализацията на основното наказание на подсъдимия трябва да се вземат предвид също подбудите и причините за извършване на деянието, което не е сторил първостепенният съд, и които според въззивния се състоят в незачитане от страна на подсъдимия, като водач на МПС, на основно правило за движение по пътищата, каквото е това на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДП, регламентиращо маневрата „изпреварване".

Обсъждайки следващото се на подсъдимия наказание, окръжният съд правилно е преценил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, изразеното от него в съдебната зала искрено съжаление за тежкия вредоносен резултат, позитивната му характеристика, семейната му ангажираност и трайната му трудова заетост. Неправилно обаче съдът е ценил като смекчаващо вината обстоятелство оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина. На досъдебното производство Т. , в качеството си на обвиняем, е отказал да даде обяснения, с които евентуално да съдейства на разследването. В първоинстанционното производство подсъдимият е направил по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания относно изложените в обвинителния акт факти, които признания са били преценени и съобразени като необходимо условие за прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие. Повторното отчитане на самопризнанията като смекчаващо обстоятелство, изискващо по-леко наказание, е недопустимо, защото това противоречи на принципите за справедливост и съответност между наказание и престъпление по чл.35 ал.3 от НК.

Изчерпателно изброявайки и коментирайки по-горе всички налични спрямо подсъдимия смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция прецени, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, поради което те не обуславят в случая определяне на наказанието съгласно изискванията на чл.58а ал.4 от НК, препращащ към чл.55 от НК, ако последният е по-благоприятен. По тези съображения намира за правилно решението на първостепенния съд за определяне на наказанието при условията на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, а не при тези на чл.55 от НК.

Прецизирайки индивидуалното наказание на подсъдимия, първата инстанция не е пропуснала да отчете като отегчаващо вината му обстоятелство наложените му четири административни наказания - глоби от 50 лева - за допуснати нарушения на правилата за движение – използване на мобилен телефон по време на управление на МПС и системно / три пъти / неизползване на предпазен колан при шофиране, макар и същите да не са груби и особено значими за безопасността на движението и да не го характеризират като недисциплиниран водач на МПС. Въззивният съд изключи от кръга на отегчаващите обстоятелства посоченото като такова от първата инстанция нарушаване на повече от една разпоредби на ЗДП, защото, както вече се отбеляза, подсъдимият не е нарушил правилото за движение по чл.23, ал.1 от ЗДП, за което се оправдава, а в такава хипотеза нарушеното от него правило за движение остава само едно. Към коментираната категория обстоятелства следва обаче да се добавят изключително тежкия вредоносен резултат, значително надхвърлящ изискуемото за съставомерни последици на деянието по чл.343 ал.3 б."б" пр.1 от НК – смърт на едно лице, тежка и две средни телесни повреди на едно лице, средна телесна повреда на едно лице, имуществени вреди на обща стойност 3062 лева, причинени на две търговски дружества – собственици на катастрофиралите автомобили. Добавянето на посочените две отегчаващи вината обстоятелства, както и оправдаването на подсъдимия по част от обвинението не налагат корекция на наложеното наказание лишаване от свобода и най-вече в посока на завишаване на неговия размер. Не следва да се отчитат като отегчаващи вината обстоятелства претендираните за такива от частното обвинение - липса на критично отношение към собственото престъпно деяние от страна на подсъдимия, както и непредлагането на помощ от него на пострадалите му колеги и/или на близките им след катастрофата. Константна е съдебната практика, която приема, че липсата на осъзната вина у подсъдимия и на самокритичност относно извършеното престъпление не следва да се преценяват като отегчаващи отговорността обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието. С такъв отрицателен знак при индивидуализацията на санкцията не следва да се съобразяват и факти, възникнали след деянието и касаещи отношенията между извършител и пострадал, които са противни страни в наказателния процес и като такива имат противоположни интереси, а това обстоятелство отнапред изключва добри взаимоотношения между тях и благоприятно за подсъдимия въздействие при определяне на наказанието му.

Съобразявайки всички по-горе изложени факти и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция, първостепенният съд правилно е преценил, че на подсъдимия за разгледаното престъпление следва да се определи наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено в чл.343 ал.3 б."б" от НК. Настоящата инстанция също приема, че за резултатното репресиране на подсъдимия следва да му се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства и в размер, който гравитира към минималния, предвиден в приложимата законова разпоредба, а именно: четири години лишаване от свобода.

В съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 от НК и математически правилно окръжният съд е намалил определеното наказание лишаване от свобода с една трета, което редуциране се изразява математически по следния начин: 4 години = 48 мес. - / 1/3 от 48 мес. / = 48 мес. – 16 мес. = 32 мес.= 2 год. и 8 мес.

Този метод за определяне на наказанието в случая се налага поради разглеждане на спора по особената процедура на съкратеното съдебно следствие, регламентирана в Глава 27 от НПК и по-конкретно по реда на чл.371 т.2 от НПК. А в такава хипотеза, ако самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата на досъдебното производство и съдът постанови осъдителна присъда, по повод определяне на наказанието чл.373 ал.2 от НПК изрично препраща към чл.58а от НК. С оглед на това, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с посочения по-горе размер е правилно определено, съответно е на предписанията на цитираните законови норми и не е явно несправедливо. Апелативният съд възприема решението на окръжния относно вида и размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Първата инстанция е проявила в достатъчна степен строгост към подсъдимия, отчела е липсата на виновно поведение на други лица за ПТП, включително на тримата пострадали пътници, отдала е нужното значение на констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за срока на определеното наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК и е наложила справедливо наказание, което ще способства за поправителното въздействие спрямо подсъдимия и ще ограничи максимално вероятността в бъдеще той да извърши други противообществени прояви. Неправилно е да се коригира наказанието от две години и осем месеца лишаване от свобода, като се увеличи неговия размер до претендирания от частното обвинение – четири години, тъй като подобно наказание ще бъде израз на необоснована и безполезна строгост към подсъдимия, с нищо в повече не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца, нито би засилило възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на обществото. Апелативният съд намира наложеното наказание за правилно определено, предвид принципите на законоустановеност и индивидуализация на санкцията, за съобразено с особените изисквания на чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, както и с целите на специалната и генералната превенция, а също и за справедливо.

В заключение, първостепенният съд, налагайки на подсъдимия за разгледаното престъпление наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца при условията на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК, не му е определил явно несправедливо наказание. По тези съображения въззивната инстанция счита, че коментираното наказание е справедливо и не са налице изискванията на чл.337 ал.2 т.1 от НПК за изменяване на обжалваната присъда в частта относно наложеното наказание чрез увеличаване на неговия размер.

Въззивната инстанция обстойно се занима с оплакването на повереника на частния обвинител за незаконосъобразност на присъдата в частта й, с която е постановено освобождаване на подсъдимия от ефективно изтърпяване на наложеното му наказание две години и осем месеца лишаване от свобода и стигна до заключението, че това оплакване е неоснователно. Изключително обстойни и убедителни са мотивите на окръжния съд по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Въззивният съд възприема напълно становището на първоинстанционния, според което институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо подсъдимия. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая са налице абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на въпросното наказание – наложеното наказание е лишаване от свобода за срок по-малък от три години и подсъдимият е неосъждан. Едновременно с това, правилна е преценката, че сегашната възраст на подсъдимия – на 52 години, предпоставяща достатъчно житейски опит, неговата трудова и семейна ангажираност и цялостно осъзнаване на вината за извършеното са достатъчни за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. Първата инстанция правилно е приела, че с оглед личностните и характерови особености на подсъдимия е възможно целите на специалната превенция да бъдат успешно реализирани чрез освобождаване на подсъдимия от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Действително, както за постигане на целите на специалната и генералната превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който трайно полага общественополезен труд и има добри характеристични данни, а настоящата проява е инцидентна в живота му, не е наложително той да търпи ефективно определеното му наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее и работи, за да се поправи. Изтъкнатите черти на подсъдимия като трудолюбив човек, отговорен член на обществото, дисциплиниран водач на МПС, личност с утвърдено правомерно поведение, указват, че неговото поправяне и превъзпитание може да се постигне и без изолацията му от обществото. Въззивният съд се присъединява безрезервно към изложеното заключение на първо-инстанционния по въпроса за отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и категорично счита, че това наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, защото и чрез условното осъждане спрямо подсъдимия ще се въздейства ефикасно и може успешно да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната репресия. В пълно съответствие с правната норма на чл.66, ал.1 от НК окръжният съд е отложил изтърпяването на наложеното наказание две години и осем месеца лишаване от свобода за максимален изпитателен срок от пет години. Този срок е съобразен с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с конкретния размер на наложеното наказание лишаване от свобода, с нуждата от продължително въздействие на условното осъждане спрямо подсъдимия. Настоящата инстанция се солидаризира с решението на първата по въпроса за отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, както и по този за размера на изпитателния срок и намира, че определеното наказание две години и осем месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване за петгодишен изпитателен срок е справедливо и съобразено с всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието по чл.36 от НК. Тези съображения мотивираха въззивният съд да прецени като неоснователно искането на частния обвинител и неговия повереник за отмяна на условното осъждане и за постановяване ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Проверявайки справедливостта на обжалваната присъда и отчитайки липсата на изрично искане във въззивната жалба на частното обвинение за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да се управлява МПС, въззивната инстанция обсъди наложеното такова наказание за срок от четири години и установи, че в тази му част съдебният акт е законосъобразен и справедлив. В случая е приложима разпоредбата на чл.343г от НК, която визира като наказание лишаване от право да се управлява МПС при извършване на определени престъпления по транспорта, включително и на престъпление по чл.343 ал.3 предл.3 б."б" предл.1 от НК, каквото е настоящото деяние. Първостепенният съд в съответствие с правната норма на чл.343г от НК е наложил на подсъдимия наказание лишаване от правоуправление за срок от четири години. Размерът на това наказание е съобразен със степента на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, с ниската степен на опасност на подсъдимия като човек и водач на МПС, със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе. Освен това, при индивидуализиране на срока на въпросното наказание – лишаване от право да се управлява МПС окръжният съд е съблюдавал разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК и определеният срок на това наказание – четири години не надминава установения в цитираната правна норма максимум от три години над срока на наложеното наказание лишаване от свобода. В унисон с разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК първата инстанция е приспаднала от размера на коментираното наказание времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от 20.05.2013г. С оглед на изложеното, въззивният съд прецени обсъжданото наказание лишаване от права за правилно определено, поради съблюдаване на цитираните по-горе законови текстове, за прецизно отмерено с оглед на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, за съобразено с целите на специалната и генералната превенция и за справедливо. Предвид на това, счита, че не е обществено оправдано да се проявява по-голяма строгост към подсъдимия и не се налага изменяване на атакуваната присъда чрез увеличаване размера на въпросното наказание, за което липсва и законово основание, доколкото въззивната жалба на частното обвинение не съдържа подобно искане.

Изпълнявайки задължението си по чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд провери изцяло атакуваната присъда и установи, че съдебният акт не е необоснован и не е постановен при непълнота на доказателствата. Липсват пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.

Изложените по-горе съображения обуславят извода, че първо-инстанционната присъда следва да бъде изменена на основание чл.337 от НПК, като подс. Т. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение на правилото за движение по чл.23, ал.1 от ЗДП. В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение, тя следва да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, съгласно чл.338 от НПК.

Повереникът на частния обвинител И. В. претендира за разноските по делото пред тази инстанция. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на посочения частен обвинител сумата 1000 лева, представляваща направени от него разноски по делото във въззивното производство.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №67 от 23.04.2014г. по НОХД №258/2014г. на Бургаския окръжен съд, като ОПРАВДАВА подс. К.П.Т. по повдигнатото срещу него обвинение за допуснато нарушение на правилото за движение по чл.23, ал.1 от ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

ОСЪЖДА подс. К.П.Т. да заплати на частния обвинител И.Х.В. сумата 1000 лева, представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Р България в 15 – дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: