Р Е Ш Е Н И Е

№ 64 09. 09. 2014 година град Бургас

В И М Е Т О Н А НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - град БУРГАС - ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ

На четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание при следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛИЯ НАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛУЧИЯ ДЕРЕЛИЕВА

НЕЛИ СЪБЕВА

При участието на секретаря Ж.Д

изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА

въззивно търговско дело № 173 / 2014 г. по описа на БАС

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Г"О. , представлявано от управителя Ц. И. , чрез пълномощника му адвокатско сдружение „Д", против Решение № 461/16.04.2014г. по т.д № 131/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдено дружеството да заплати на С. Ж. и С. Ж. , двамата от гр. К., сумата от 21 290 евро, представляващи неустойка за забавено изпълнение на задължение на дружеството да изгради и предаде имотите в срока , уговорен в сключен между страните договор от 27.12.2007 г. съгласно нотариален акт № 158 от 2007г. на нотариус М. Б. – район на действие НРС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 06.03.2013година до нейното окончателно изплащане , както и присъдените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като се излагат съображения за това: Жалбоподателят твърди, че при подписване на договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя е възприета абсолютна забрана приобретателите да прехвърлят същото преди извършване на строежа, освен на роднини по права линия – аргумент от чл. 10 на типовия договор. Поради това ищците не са могли да черпят права от цитирания нотариален акт. Оспорват се изводите на съда, че ищците не са загубили правото си на строеж. Сочи се, че преди придобиването на правото на строеж от тях, е издадена заповед № 490/18.09.1995г. на Кмета на Община-Несебър за отстъпено право на строеж по молба на С. Ж. , на основание чл.103 от НДИ и с подписването на представения с исковата молба типов договор от 29.09.1995 г. е изпълнен фактическия състав по учредяване на право на строеж. С разпоредбата на чл.3 от договора ищците са поели задължение да изградят жилище по одобрен архитектурен проект в срок до пет години. Съгласно разпоредбата на чл.67 ЗС правото да се строи сграда върху чужда земя се погасява, ако не бъде реализирано в посочения петгодишен срок. Посочената разпоредба е отменена, но е била действаща към датата на сключване на договора.

Оспорват се изводите на съда и за неоснователност на възражението за нищожност на клаузата за неустойка. Излагат се доводи, че същата е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, и в противоречие с добрите нрави. Страните не са търговци и с договорената неустойка е нарушен принципа на справедливост, поради което същата е нищожна.

Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново, с отхвърляне на претенциите на ищците. Не се ангажират доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от С.К.Ж. и С.Ж.Ж., чрез пълномощника им адв. Д. . В него се изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като се посочва дори, че „представлява всъщност злоупотреба с процесуални права". Излагат се доводи, че в жалбата не са посочени пороци на обжалваното решение и същата е бланкетна, а възраженията в нея голословни и преповтарят твърденията, изложени пред първоинстанционния съд.

Относно позоваването на съществуващата нормативна възбрана се сочи, че същата е изтъкната от ответника в недопустимо късен етап от развитието на отношенията между страните. Със своето пасивно и недобросъвестно поведение дружеството е нанесло на ищците значителни вреди, една от които е погасяването на правното действие на издаденото от община Н. строително разрешение и одобрените строителни книжа. Поради това за ищците възникват допълнителни разходи за реализиране на инвестиционното им намерение да построят сградата и в тази връзка възраженията за прекомерност на неустойката са абсурдни и неоснователни. Поведението на въззивника нарушава принципа, заложен в чл.302 ТЗ, същото е противоправно и следва да бъде санкционирано . Излагат се доводи, че типовият договор е допълнен с два анекса, изменящи условията му, включително досежно сроковете за изпълнение. Когато е поемал ангажимента да сключи процесния договор, въззивникът не е имал възражения, а претендираната нищожност е изтъкната едва в процеса. В случай, че бъде възприето твърдението му и същият се е считал за неангажиран с отговорността по неизпълнението, следва да се приеме, че възложителите са били въведени в заблуждение, за да встъпят във валидна правна сделка и да очакват договорения резултат.

Изтъкват се противоречия в позицията на въззивника – от една страна се твърди нищожност на договора за суперфиция, а от друга се изтъкват аргументи за липса на вина относно неизпълнението и за прекомерност на предвидената неустойка. При изповядване на сделката и двете страни са били редовно представлявани и са сключили съзнателно, по взаимно съгласие валиден и обвързващ ги договор. Постановени са множество предхождащи съдебни актове във връзка с обезпечаване на спора, в които претенцията е приета за вероятно основателна. Налице е и предложение от дружеството за продължаване на действието на договора за 30.05.2015 г.

Комплексната документация по строежа, представена по делото, е съобразена от дружеството при подписване на договора. Безспорно същият е валиден и обвързващ, а обстоятелството, че въззивникът не споделя изводите на съда, не индикира депозирането на основателни и стабилни доводи. Паричната претенция е за предвидима договорна неустойка, а реално ощетени са ищците в производството. Претендират се разноски. Не се ангажират доказателства.

С определение № 196 от 27.06.2014 година въззивната инстанция е приела жалбата за допустима и е насрочила делото в открито съдебно заседание. В съдебно заседание пълномощниците на страните поддържат изразените становища.

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения съдебен акт.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прилагайки законовите разпоредби, приема следното:

Като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси и по тази причина то следва да бъде потвърдено от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на Бургаския окръжен съд, съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

Фактическите отношения между страните са напълно изяснени и подробно описани в мотивите на първоинстанционния съд, като същите не са предмет на оспорване пред въззивната инстанция. Събраните доказателства установяват прехвърлянето от въззиваемите- ищци С. и С. Ж. от гр. К. на ответното дружество „Г" О. гр. Б. с нотариален акт от 2007 година на част от собственото им право на строеж за построяване по одобрен архитектурен проект на масивна жилищна сграда № 3 с разгъната жилищна площ от 534, 86 кв.м. в поземлен имот, собственост на Община Н. по кадастралната карта на населеното място, с адрес гр. Н., кв. Ч. М., срещу задължението на дружеството да изгради изцяло за своя сметка, със своя собствена организация, труд и материали сградата. Направено е разпределение на самостоятелните обекти в жилищната сграда, като въззиваемите собственици са запазили правото си на изключителна собственост върху ап. 1 и 2 на първия жилищен етаж, ведно с припадащите се склад и идеални части от общите части на сградата; договорена е степен на завършеност на видовете работи на самостоятелните обекти на въззиваемите, както и на общите части и инсталации на цялата сграда, вкл. присъединяване на обекта към ВИК и ЕЛИ. Степента на завършеност на обекта е образец акт №15 в срок до 24 месеца от подписване на договора/ 27.12.2009г реализиран груб строеж/ и до 27.02.2010 година- акт образец 16, със започване реалното ползване на жилищните обекти и сградата. Няма спор, че започване на обекта не е налице и към настоящия момент.

С оглед неизпълнение на строителството е предявен на 06.03.2013 година иск за заплащане на неустойка за забава съгласно чл. 9.1 от договора - по 10 евро за всеки ден от забавата за всеки от обектите, т. е за двата апартамента, с начален момент – 28.12.2009г. до 27.12.2012 година.

Първоинстанционният съд е събрал всички доказателства по спора, представени и ангажирани от страните, като е осъществил пълната защита и равнопоставеност на последните в процеса; изяснил е спора от фактическа страна, описал е подробно фактологията по него при осъществяване на процесуалните норми, като въз основа на доказателствения материал е формирал своите правни изводи. Именно те са предмет на оспорване пред въззивната инстанция, като въззивникът- ответник по спора счита тези изводи за неправилни както следва:

В жалбата се твърди, че ищците, по силата на чл. 10 от типовия договор от 29.09. 1995г., сключен с Кмета на Община Н. за отстъпено право на строеж върху държавна земя за сумата от 18 370 недоминирани лева, не са имали правото да прехвърлят така отстъпеното право на строеж преди да е завършен строежа, освен на роднини по права линия; наред с горното ищците не са носители на правото на строеж към момента на сключване на договора с въззивника-ответник поради погасяването му по давност съгласно нормата на чл. 67 от ЗС, действаща към момента на сключване на типовия договор между ищците и Кмета на Община –. строежът не е реализиран в рамките на срока от 5 години и въпреки отмяната на нормата по чл. 67 ал.2 от ЗС с Д. В. бр. 33 от 1996г, тя е била действаща към момента на сключване на договора от 1995г. и е следвало да бъде съобразено нейното действие при сключване на последващия договор между страните по делото. Така се поддържа изразеното пред първоинстанционния съд производство аргумент за нищожност на сключената сделка по НА №138/2007г. поради противоречие със закона и поради липса на предмет,като се оспорват мотивите на решението като неправилни.

Въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са съобразени с действащото законодателство и трайно установената съдебна практика, а тяхната подробност и аргументираност прави ограничена възможността и на въззивната инстанция да добави допълнителни съображения. Клаузата на чл. 10 от типовия договор от 1995г. е съобразена с действащата правна норма на чл. 15а, ал.1 от ЗС, която е отменена впоследствие с Изменение на ЗС в Д. В. бр. 33 от 1996 г. Съществуването й в сключения преди това договор не прави задължително действието й след законовата отмяна. Още повече като са съобрази факта, че при подписване на договора за учредяване правото на строеж между страните през 2007 г., от който безспорно въззивникът-ответник черпи права и го е сключил доброволно с оглед своите интереси, този типов договор е бил взет предвид, въз основа на него и прилагането му в нотариалното досие е подписан и процесния договор за отстъпено право на строеж между страните.

Въззиваемите - ищци по делото са носители на правото на строеж към момента на сключване на договора с въззивника – ответник, като правото им на строеж не е погасено и това отново подробно и много аргументирано се съдържа в мотивите на първоинстанционния съд. Налице е трайно установена съдебна практика, вкл. и с решения по чл. 290 ГПК , относно характера на срока по чл. 67 от ЗС и упражняването на правото на строеж н рамките на 5 годишния срок, както и погасяването му. Безспорно е, че се касае за давностен срок, като този срок може да бъде спиран, прекъсван и служебно не може да се прилага от съда. С изтичането на срока по чл. 67 от ЗС се погасява самото материално право, като за него се прилагат нормите на чл. 118-120 от ЗЗД. Освен това този срок започва да тече от фактическата възможност за реализирането на правото на строеж, , като следва да бъде съобразено осигуряването на строителни книжа, одобрение на проекти, осигуряване достъп до мястото на строежа и т.н. Правилно първоинстанционният съд е приел, че учредоното в полза на въззивника право на строеж не е погасено по давност, макар да не е упражнено в предвидения по чл. 67 петгодишен срок, тъй като не е налице изрично изявление за неговото отнемане със съответен акт на компетентния орган на общинската администрация съглбасно изрично предвидената такава възможност за отнемане правото само с решение на председателя на ИК на ОбНС, установена с отменената през 1996 година разпоредба на чл. 67 ал.2 от ЗС. Правото не е било изрично отнето от компетентния държавен орган, издавани са две заповеди по отношение на мястото и са сключвани два анекса / 2002г и 2005 година/, въз основа на които е и сключения договор между страните с НА 138/2007г. налице е издадено разрешение за строеж № 21 от 09.02.2005г. с 5 годишен срок на изпълнение на строежа, за което и липсва правен интерес от страна на приобретателя на това право на строеж да се позовава на изтичането му.

При това положение правилно съдът е приел липсата на нищожност на договора между страните поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.

В жалбата се оспорват и правните изводи на съда относно липса на нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави- посочва се, че страните не са търговци, за да е налице свобода на договаряне относно размера на неустойката и поради това сумата от 10 евро на ден е висок и нарушава принципа на справедливост. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Правилно съдът е разгледал договорената неустойка с оглед трите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като е отчел еднаквият договорен размер и за двете страни при неизпълнение на задълженията им, както и обвързването на дължимата от въззивника-ответник неустойка по размер с оглед продължителността на времето на неизпълнение от негова страна. Клаузата за неустойка, така, както е включена в нотариалния акт, е предназначена да гарантира изпълнението и да обезпечи неизпълнението на приобретателя на правото на строеж в уговорения срок, като размерът й представлява санкция на продължителността на неизпълнението му – поради това клаузата не е нищожна като противоречива на добрите нрави.

С оглед гореизложеното въззивната инстанция счита жалбата за неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена, с присъждане на въззиваемите- ищци разноски пред настоящата инстанция в размер на 2 538,70 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 461 от 16.04.2014 година по т.д. № 131/ 2013 година по описа на Окръжен съд- Бургас.

ОСЪЖДА „ Г. " О. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б., к-с"М" бл. 4*,вх.*, ет.6, представлявано от управителя Ц. И. , със съдебен адрес гр. Б., ул. „Ц" № 2* Адвокатско съдружие „ Д. Д. и КО", да заплати на С.К.Ж. и С.Ж.Ж., и двамата от гр. К., ул. „С" № 5*, съдебен адрес гр. Б., ул. „Ф" № 5* вх.* ет.1 ап.1 - адв. Д. , разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 538,70 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………

ЧЛЕНОВЕ : ………………..

………………....