currdb:
Решение № 862 от 30.04.3014 по дело № 117/2014 на Апелативен съд София

С решение от 28.10.2013 г. по гр.д. № 17095/2012 г. Софийски градски съд е осъдил ЗД [фирма] да заплати на М. Г. Г., на основание чл. 226 КЗ сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 24.08.2010 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1350 лв., направени разноски по делото, като е отхвърлил иска за горницата над 45 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. С решението ЗД [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2200 лв., държавна такса по сметка на Софийски градски съд.

Решението е обжалвано като неправилно от ищцата М. Г. в частта, с която искът й е отхвърлен. Излагат се доводи за недоказаност на възражението за съпричиняване и на причинната връзка между непоставянето на предпазен колан от пострадалата ,и претърпените увреждания. Подробни съображения се излагат във въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено изцяло и бъде постановено друго, по силата на което предявения иск бъде уважен изцяло.

Ответната страна по жалбата не взима становище.

Пред САС нови доказателства не са ангажирани.

Софийски апелативен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е частично основателна.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена адекватно от първоинстанционния съд и тя е следната:

От представеното по делото споразумение от 27.09.2012 г. за прекратяване на нохд № 720/2012 г. по описа на Районен съд [населено място], се установява, че Т. П. Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а", пр. 1 и 2 НК, поради това, че нарушавайки правилата за движение по пътищата, причинил ПТП, от което настъпили телесни повреди на повече от едно лица. Процесното ПТП е настъпило на 24.08.2010 г., около 9.55 ч., на ПП-1, Е 79, в посока от [населено място] към [населено място], при извършване на маневра изпреварване. При навлизане в лентата за насрещно движение водачът Т. Т., управляващ л.а. „Д. Л.", с peг. [рег.номер на МПС] , реализирал челен удар с движещия се срещу него л.а. „ВАЗ 2121“, с peг. [рег.номер на МПС] , в който пътувала ищцата М. Г.. В резултат на удара пострадалата е получила тежка и множество средни телесни повреди: пукнатини на слезката, счупване на кости на таза, счупване на дясна бедрена кост, разкъсно - контузни рани на челото, горната устна и дясна ушна мида.

По делото е представена застрахователна полица № 071090972993 от 29.12.2009 г., от която е видно, че за периода 15.01.2010 г. – 14.01.2011 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Д. Л.", с peг. [рег.номер на МПС] , е била застрахована при ответното дружество - ЗД [фирма].

За обстоятелства и причини за настъпване на ПТП в констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 18/24.09.2010 г.на МВР ОД [населено място], представен по делото, е посочено: „л.а. „Д. Л.“, при въведена забрана с пътен знак В24 и маркировка Ml при наличие на насрещно движение, предприема маневра „изпреварване“ и реализира ПТП с насреща движещият се л.а. „ВАЗ 2121“, който отскача и удря движещият се след него лек автомобил Форд Ескорт, peг. [рег.номер на МПС] . В резултат от ПТП са нанесени значителни материални щети и са пострадали лица“. По л.а. ВАЗ 2121 се установяват подбиване на преден кош с удар в лявата част, усукване на купето, подбиване на калниците и предния капак, счупване на предно панорамно стъкло и стъкло на лявата врата, както и побиване на заден ляв калник, повреди по двигателя и др.

За изясняване на обстоятелствата, довели до причинените от ПТП увреждания по делото е приета Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), според заключението на която ударът е настъпил със сумарна скорост от около 170 км/ч. Настъпило въртене на участващите в ПТП автомобили и последвали удари в мантинелата, като при въртенето си л.а. ВАЗ е ударил предна част на движещият се зад него л.а. Форд. Ищцата се е намирала на задна дясна седалка.

Представени са по делото епикриза, издадена от Хирургично отделение на МБАЛ [фирма], [населено място], епикриза, издадена от ВМА С. и 7 бр. болнични листове за временна неработоспособност за период от общо 218 дни. От ЕР № 0445 от 21.02.2011 г. на ТЕЛК се установява, че на ищцата е определена временна неработоспособност до 17.02.2011 г. включително с водеща диагноза – счупване на бедрена кост.

Тези данни са взети предвид от вещото лице – д-р Б., по назначената съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), според което в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на

ищцата са причинени следните травматични увреждания: травматичен шок; травматично разкъсване на слезката (далака) – тежка телесна повреда, с последвал „хемоперитонеум" (кръвоизлив в коремната кухина) и „ретроперитонеален хематом" (кръвоизлив извън перитонеума); счупване на тазовите кости - счупване на дясна срамна кост, дясна седалищна кост и на сакралната кост; субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост с травматичен „деколман" (отлепване на кожата от подлежащите тъкани), както и разкъсно-контузни рани на челото, горната устна и дясната ушна мида. Причинените увреждания представляват т.н. „ съчетана травма". При премахване на далака ,функцията му се извършва от черния дроб.

Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалата получила в МБАЛ „Пулс”, [населено място]. Ищцата е постъпила в тежко общо състояние, контактна, но не напълно адекватна, със силни болки в корема, таза и дясната бедрена област. Извършени били хематологични, рентгенови и ехографски изследвания и консултации с невролог, кардиолог, анестезиолаг, хирург и ортопед-травматолог. Раните й били хирургично обработени и зашити. Още деня на приемането й пострадалата била оперирана по спешност, като била извършена „спленектомия" (оперативно изваждане на разкъсания далак) и евакуация на вътрекоремния кръвоизлив. Счупеният ляв долен крайник бил поставен на екстензия. Включена била разширена реанимационна терапия.

След стабилизиране на състоянието й, на 29.08.2010 г. пострадалата била изписана и преведена за продължаване на лечението във ВМА- С., където в периода от 30.08.2010 г. до 20.09.2010 г. били извършени нови изседвания и томография на тазовите кости. След проведена предоперативна подготовка на 07.09.2010 г. ищцата е била оперирана отново. Извършени били още две операции, изразяващи се в кръвно (открито) наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране с интрамедуларен Versanail - пирон. Счупената кръстна кост също била наместена открито и стабилизирана с външен фиксатор.

След операцията пострадалата била настанена в Реанимационна клиника (К.), където била подложена на инфузионнна, антитромботична, антибиотична, обезболяваща терапия и кръвопреливане.

След проведеното комплексно лечение, състоянието на ищцата се стабилизирало и на 20.09.2010 г. била изписана, като лечението й продължило амбулаторно с назначени периодични контролни прегледи, режим и обезболяващи лекарства.

Според заключението ,в периода от 27.06. до 30.06.2013г. ,М. Г. провела лечение в МБАЛ „Пулс” Б. по повод мускулна херния на лявото бедро, като последствие от извършената костна операци през 2010 година. На 28.06.2013 г. пострадалата била оперирана, като била извършена ревизия, дебридман и възстановяване на мускулната фасция.

Зарастването на получените рани е приключило за срок до 2 седмици. Костното зарастване на счупената лява бедрена кост е продължило 8 месеца, а на счупените кости на таза - 4 месеца.

При описаните по-горе тежки травматични увреждания, заключението на вещото лице сочи, че възстановителният период е продължил до 1 година, считано от деня на злополуката, период, в който ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 6 месеца болките са били интензивни, пораждащи се от тазовите фрактури. След посоченият период са се проявявали само периодично при промяна на времето, както и след обща преумора на долните крайници и снагата. От експеризата се установява, че към настоящия момент счупените кости на таза са зараснали с малка остатъчна деформация, най-вече при сакралната кост, като счупената лява бедрена кост е зараснала окончателно. Металният пирон е все още имплантиран в костта и подлежи на изваждане чрез нова операция, която ще причини на ищцата допълнителни интензивни болки за срок до 30 дни. В следствие на катастрофата и извършените манипулации пострадалата се предвижва самостоятелно с леко накуцваща походка наляво. Според вещото лице, към момента М. Г. търпи болки от спорадичен характер, само при промяна на времето (т.н. ревматоидни болки) ,което налага да ползва обезболяващи средства. Пострадалата се оплаква и от тежест в черния дроб, причинена от загубата на далак, като от клиничните данни се установява увеличение на тромбоцитите, за което е назначено лечение Аспирин-протект. Външни белези от получените увреждания са останали в окосмената част на главата и в областта над горната устна и на дясното ухо. На предната коремна стена- в лявата част има остатъчен груб белег от извършена коремна операция.

По делото е разпитан като свидетел И. Г. Г., съпруг на ищцата, от чиито показания се установява, че след изписването й от болницата пострадалата била на легло за период от 2 месеца, защото тазът й бил раздробен и не можела да се движи. Сочи, че в резултат на загубата на далак съпругата му има много занижен имунитет. Сега съпругата му боледува често, като след катастрофата на един или два пъти е боледувала от пневмония. При операцията й казали, че стомахът й е пълен с кръв, като лекарят установил, че има поражения по панкреаса и извадил далака. Лекарите казали, че в резултат на катастрофата и получените увреждания пострадалата загубила възможността за зачеване на дете. Седем дни, докато се възстановяла от операцията, тя лежала абсолютно неподвижна. След връщането й у дома за нея се грижели той и майката й. За успокояване на болките М. Г. пиела обезболяващи лекарства, а състоянието й я довело до отчаяние и суисидни мисли. Започнала да получава халюцинации в следствие на силните обезболяващи. Към настоящия момент имала болки в кръста и крака, причинени от промяна на времето. След катастрофата получила хипертония. Преди това била с ниско кръвно. Пиела аолин, спазмалгон, лозап, обезболяващи, успокоителни. Посочва, че не е ясно дали ще се наложи нова, пета операция. Първите три операции били извършени с пълна упойка, а последната - с местна упойка. Свидетелят си спомня, че когато се върнала на работа съпругата му си служела с патерици, но до ден днешен накуцвала. Сега не иска да се качва в автомобил, изпитва ужас, променена е.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.223, ал.1 КЗ с договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границата на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а съгласно чл.226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. За да се уважи този иск, ищцовата страна следва да докаже, че е претърпяла вреди от виновно поведение на застрахован при ответника деликвент. САС споделя изводите на пъвоинстанционния съд, че е налице е фактическият състав, от който произтича исковата претенция, а именно: настъпване на застрахователно събитие и причинени от това вреди, по вина на водач на МПС, чийто риск от осъществяване на деликт, от който са реализирани вреди на трето лице, е обезпечен от ответното застрахователно дружество.

САС приема за доказан факта, че с процесния автомобил, за който има сключена застраховка гражданска отговорност, са причинени уврежданията на ищцата, сред които и тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК. САС, кредитирайки приетите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи приема, че Т. П. Т. на 24.08.2010 г. около 09:55 ч. в на ПП Е 79, километър 3 8 3+30°, в посока от [населено място] към [населено място], управлявайки л.а. „Д. Л.", с peг. [рег.номер на МПС] , нарушава правилата за движение по пътищата и причинява по непредпазливост пътно-транспортно произшествие с участието на три автомобила, от което последвало увреждания на пътник в един от автомобилите – ищцата М. Г..

Поради това и САС приема, че са доказани всички факти от фактическия състав, включен в нормата на чл. 226 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.

По отношението оплакването във въззивната жалба, че неправилно е отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като същата не била с предпазен колан, САС намира следното:

Настоящият съдебен състав възприема комплексно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която аргументирано и задълбочено обсъжда въпроса за наличието на предпазен колан, и заключението на съдебно-медицинската експертиза, която посочва възможните причини за настъпилите увреждания. Вещото лице по САТЕ посочва, че при поставен предпазен колан, би следвало тялото на пострадалата да остане върху седалката и да получи т.н. коланни травми в областта на гърдите и корема, но главата понася странични удари от интериора на купето. Без поставен предпазен колан, тялото на пострадалата полита напред, като се удря в облегалката на предна дясна седалка. При последващото въртене и удари на автомобила в мантинелата, тялото понася странични удари, като следва да се има предвид, че срещу тялото на пострадалата не е имало врата. Това заключение навежда съда към заключение, че към момента на удара,

М. Г. вероятно е била без поставен предпазен колан. Но освен с оглед механизма на получените увреждания, извод за поставен предпазен колан към момента на катастрофата следва да се направи и въз основа на преценка на техния характер и интензивността на челния удар, което е предмет на изследване от вещото лице, експерт по СМЕ. Д-р Б. посочва, че поради липсата на колан, тялото на ищцата е било свободно движещо се в автомобилното купе и е било подложено на удари от детайлите на купето. Ищцата е получила травматични увреди в различни анатомични области. Това подсказва, че в момента на удара тялото й е било спряно от намиращите се отпред облегалки на предните седалки. Това обяснява разкъсването на далака, счупената лява бедрена кост и счупените тазови кости. Но вещото лице сочи също, че разкъсването на далака може да се осъществи и при правилно поставен предпазен колан, тъй като долната коланна лента, която лежи върху долната част на корема, също би могла да разкъса далака. При поставен предпазен колан може да се получи и счупване на бедрена кост, поради деформацията на автомобилното купе и удар, нанесен в областта на коляното в посока на бедрената кост. Така се получава т.н. „субтрохантерно счупване“ на бедрената кост, причинено на пострадалата. Според вещото лице лекар,при поставен предпазен колан (при челен удар) не е възможно да се получат фрактурите на тазовите кости,тъй като коланът здраво скрепява тялото към седалката.Такова счупване на тазовите кости е възможно само при страничен удар върху купето от страната на пътуващия.Според вещото лице-автоинженер,след първия удар има последващо въртене и удари на автомобила в мантинелата,като тялото понася странични удари.Преценявайки изводите на вещите лица в тяхната съвкупнаст,САС стига до извода , че дори пострадалата да е била с поставен предпазен колан,при последвалите странични удари върху купето от страната на пътуващия(при въртеливото движение)може да се получи счупване на тазовите кости.Ето защо изводът на САС е ,на първо място,че застрахователят,чиято е доказателствената тежест при пълно и главно доказване да докаже възражението си за съпричиняване,не създаде абсолютно сигурно убеждение у съда ,че пострадалата е била без поставен предпазен колан.На следващо място,не бе създадено абсолютно сигурно убеждение у съда,че ако предпазния колан беше поставен,ищцата не би получила същите уврежданията,предмет на настоящия процес.С оглед на последиците от разпределение на доказателствената тежест в процеса,САС счита, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,релевирано от страна на въззиваемия,остана недоказано.В този смисъл са основателни наведените оплаквания във въззивната жалба,че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на съпричиняване от страна на М.Г. на вредоносния резултат,поради това , че не е била с поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП.

Водим от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, тълкувайки експертните заключения поотделно, а не в тяхната съвкупност.

По отношение на оплакванията във въззивната жалба относно размера на присъденото застрахователно обезщетение:

Настоящият състав счита за основателни оплакванията на въззивницата за занижен размер на присъденото застрахователно обезщетение.Кредитирайки заключението на вещото лице – медик, САС приема , че от ПТП ищцата е получила „съчетана травма”,слижна по вид и трудна за лечение- травматичен шок; травматично разкъсване на слезката (далака) – тежка телесна повреда, с последвал „хемоперитонеум" (кръвоизлив в коремната кухина) и „ретроперитонеален хематом" (кръвоизлив извън перитонеума); счупване на тазовите кости - счупване на дясна срамна кост, дясна седалищна кост и на сакралната кост; субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост с травматичен „деколман" (отлепване на кожата от подлежащите тъкани), както и разкъсно-контузни рани на челото, горната устна и дясната ушна мида.На пострадалата са били извършени общо четири операции,като предстаи и още една за изваждане на металния пирон.На ищцата е било извършено оперативно изваждане на разкъсания далак и евакуация на вътрекоремния кръвоизлив.Счупеният долен крайник е бил поставен на екстензия.Извършени са били още две операции под обща анастезия- кръвно наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране с интрамедуларен пирон;счупената кръстна кост също е била наместена открито и стабилизирана с външен фиксатор.Била е оперирана отново на 28.06.2013 г.,като е извършена ревизия,дебридман и възстановяване на мускулната фасция.

САС възприема свидетелските показания на И. Г., както и заключението на съдебно-медицинската експертиза и приема, че след катастрофата търпените болки и страдания от страна на ищцата са силни и интензивни. Според вещото лице полученият травматичен шок е довел до временно разстройство на здравето на пострадалата, временно опасно за живота, счупването на лявата бедрена кост - до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от около 8 месеца, а придружаващият го деколман е бил причина за допълниетелни болки и страдания. Сама по себе си загубата на далак ще се отрази на цялостното състояние на пострадалата за в бъдеще, тъй като слезката е кръвотворен орган и има отношение към имунитета и подмяната на кръвните клетки.

При определяне справедливия размера на обезщетението следва да се отчете , че получените травматични увреждания са причинили на ищцата болки и страдания за срок от 1 година,като през първите 6 месеца тя е имала интензивни болки,пораждащи се от тазовите фрактури.След посочения период болките са се проявявали само периодично при промяна на времето,както и след обща преумора на долните крайници и снагата.

Дългият период на възстановяване, невъзможността за движение в първите месеци и нуждата от чужда помощ за обслужване в ежедневието довели ищцата до депресивни състояния и желание да прекрати живота си. Самостоятелно тя започнала да се придвижва едва след петия месец на лечението си, като в началото използвала помощта на патерици. Следва да се отчете и относително младата възраст на пострадалата, трудностите в движението, които продължават и към настоящия момент. Към настоящия момент ищцата се придвижва с леко накуцваща походка.От раните на главата и лицето са останали малки трайни белези в окосмената част на главата и други видими в областта над горната устна 2 см и на дясното ухо-1 см.На предната коремна стена – в лявата част има остатъчен груб белег от извършената коремна операция.Далака е изваден, а като орган има особено значение за здравето на човека.Той е кръвотворен орган и има отношение към имунитета и подмяната на кръвните кретки.При премахване,функцията му се извършва от черния дроб.Към настоящия момент ищцата има оплаквания от тежест в черния дроб и клинични данни за увеличение на тромбоцитите.

С оглед характера и степента на претърпените вреди, както и предвид евентуалната им бъдеща продължителност,практиката на съдилищата в подобни случаи към момента на настъпване на увреждането, съдът намира, че сумата от 100 000 лв. справедливо ще обезщети пострадалата. Такъв размер на обезщетенията е и в рамките на предвидените в застрахователната полица покрития.

Лихвата за забава следва да се присъди от датата на настъпване на вредоносното събитие, а именно от 24.08.2010 г. до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на разноските:

При този изход на спора ЗК [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на основание чл.38 ЗА на М. Г. сумата от 2 940 лв.(с начислен ДДС) за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС, съобразно уважената част от иска.

Доколкото по делото са представени доказателства, че адв. К. е регистрирана по ДДС, то данък добавена стойност следва да бъде начисляван.

ЗК [фирма] следва да бъде осъдено да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 3 300 лв.

Водим от изложеното, САС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 28.10.2013 г. по гр.д. № 17095/2012 г. На Софийски градски съд, ГО, I-18 състав, в частта, в която искът с правно основание чл. 226 КЗ,предявен от М. Г. срещу ЗК [фирма] е отхвърлен за разликата от 45 000 лв. до 100 000 лв. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД [фирма] ,гр. С., [улица] да заплати на М. Г. Г., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] ,с адрес за призоваване [населено място], [улица],офис 10 ,адв. П.К. на основание чл. 226 КЗ сумата от още 55 000 лв., представляваща разликата над присъдения от първата инстанция размер от 45 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва от 24.08.2010 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на М. Г. Г., ЕГН [ЕГН], сумата от 2940 лв.(с начислено ДДС), адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, направени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати по сметка на САС сумата от 3 300 лв. държавна такса, съобразно уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :