Array ( [questions] => 1 [page] => 10 )

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност.
Разпоредбата на чл.301 ТЗ е неприложима, вкл. по аналогия, по отношение на ползвателя на платежна услуга по договор за разплащателна сметка в търговска банка.
За да се приеме,че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае,че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява,без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№1067/2011г. е прието, че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата.
Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Съображенията за така дадения отговор на правния въпрос са основани на естеството на новацията, което предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на старото задължение.