Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК

установяване право на собственост

придобивна давност

вещно-прехвърлителен ефект

преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества

трансформация на държавна собственост в общинска собственост

5

гр. д. № 839/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о.

РЕШЕНИЕ

N 119

София, 28.05.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

при секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N839/2012 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от Б. Б. И. касационна жалба срещу решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 14161/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ с-в, с което е потвърдено решение от 16.05.2011 г., по гр. д. № 52176/2009 г. на СРС,24 с-в, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Столична община иск за признаване за установено, че касаторът е собственика на основание давностно владение на недвижим имот, съставляващ УПИ .., в кв. 26 по плана на [населено място] и построената в него жилищна сграда на площ от 45 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, килер и коридор, с административен адрес [населено място], [улица]. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.

С определение от 06.04.2010 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешеният с него от съда материалноправен въпрос, от значение за спора дали разпореждане № 1149 от 24.09.1957 г. на МС от 1957 г. има вещно транслативно действие или с него е предоставено само ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.

Въззивното решение е постановено след като въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

През 50–те години за нуждите на Съветско-българското минно дружество, създадено за проучване и разработване на минни находища в България, в землището на [населено място] е бил отреден терен за изграждане на жилища за нуждите на работниците и служителите в мината. Той съставлява[жк]по плана на [населено място], в който са били построени 82 двуквартирни жилищни сгради. Спорният имот е един от тях.

Дейността на Съветско-българското минно дружество е прекратена с разпореждане на МС от 20.06.1956 г. като е създадено Управление „Редки метали” към МС, което е поело активите и пасивите на досегашното дружество по баланса му към 1 април 1956 г. Косвено доказателство, че спорния имот е бил част от активите по баланса и е преминало в активите на новосъздаденото управление е факта на издаване на разпореждането от 57 г., с което се предава стопанисването и управлението на жилищата на съвета [населено място].

Фактическа власт върху него И. е установил през 1973 г. на основание договор за наем, сключен с мина „Б.”, с която е бил в трудово правоотношение. Упражнява такава и към момента на предявяване на иска 11.02.2011 г. като за времето от 1995 г. поддържа, че е владял имота за себе си. Това също е косвено доказателство, че към този момент имотът е бил със статут на ведомствено жилище и вероятно заприходен в имуществото на стопанската структура.

Въз основа на писмени доказателства, съдът е приел за доказано, че построените на посоченото основание жилища са били държавна собственост и предоставени за стопанисване и управление на „Редки метали”, което е създадено след прекратяване на дружеството. С разпореждане № 1149 от 24.09.1957 г. на МС, издадено на основание чл. 17 от Указа за държавните предприятие, теренът, съставляващ [жк]и построените в него 82 двуквартирни жилищни и други постройки, използвани за задоволяване жилищните нуждите на работниците на мината, са били прехвърлени безвъзмездно на селсъвета на [населено място] , като му е било разрешено да продава жилищата на работниците и служителите от системата на „Редки метали” по реда на НПЖДЖФПНС. Разпореждането е издадено въз основа на доклад на министъра на тежката промишленост относно уреждане на някои въпроси по дейността на управление „Редки- метали”. В него е посочено, че бившето Съветско – българско минно дружество е построило в землището на [населено място] 82 двуквартирни жилища, обособени в[жк], в които са настанени срещу заплащане на наем семейства на работници и служители от обектите на управлението. Дейността по стопанисването и поддържането на тях, както и на други изградени обекти като обществена баня в [населено място], междуселски пътища и др. е несвойствена за дейността на „Редки метали”, поради което е направено предложение, тези обекти да се прехвърлят безвъзмездно на ведомства и организации, който има пряко и основно задължение да се занимават с дейността по тяхната експлоатация и поддръжка.

По делото е бил представен препис от акт за държавна собственост № 2439 от 09.10.1968 г., съставен за имота, в който като основание за одържавяването му е посочено разпореждането на МС от 1957 г., както и че е предаден за ползване на ОНС.

Въз основа на него и останалите писмени доказателства е намерено, че след прекратяване на съвместното българо-съветско дружество и при образуването на Д. „Редки метали” през 1973 г. няма данни в имуществото му да са били включени 82 броя двуквартирни жилища, едно от които е имотът предмет на иска, тъй като още през 1957 г. е бил прехвърлен безвъзмездно на селсъвета на [населено място]. Няма данни с друг нарочен акт правото на стопанисване и управление да е предоставено на управление „Редки метали”.

Установено е, че с разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на МС на основание чл. 1 и чл. 2 ЗОЕТДДИ държавна фирма „Редки метали” е преобразувана в седемнадесет еднолични търговски дружества между които [фирма] Б.. Липсват данни спорният имот да е бил записан по баланса на преобразуваното дружество и включен в този на създаденото [фирма] Б..

Въз основа на така установените факти съдът е приел, че имотът, предмет на иска, е станал държавна собственост на основание разпореждане на МС от 1957 г. При образуването на Д. „Редки метали” през 1973 г. няма данни в имуществото му да са били включени 82 броя двуквартирни жилища, едно от които е имотът предмет на иска, тъй като още през 1957 г. е бил прехвърлен безвъзмездно на селсъвета на [населено място]. Няма данни с друг нарочен акт правото на стопанисване и управление да е предоставено на управление „Редки метали”. От тава е направен и извод, че към момента на преобразуване на Редки метали” в еднолично търговско дружество с държавно имущество имотът не се е намирал в активите на преобразуваното дружество, поради което не е станало собственост на Д. „Редки метали” на основание чл. 17а ЗППДОП. След като не е било налице ограничението по смисъла на §7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА, която има тълкувателен характер, по силата на § 7, ал. 1 от същата норма имотът е станал общинска собственост.

Придобивният способ давностно владение е изключен по отношения на частната общинска собственост с разпоредбата на чл. 86 ЗС до изменението й през 1996 г., а след това поради установения мораториум с § 1 от Закона за допълнение на ЗС (Обн. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г. и продължен до 31.12.2014 г.), касаторът не е могъл да придобие вещни права на това оригинерно основание.

Правните изводи не се подкрепят напълно от събраните по делото доказателства.

Разпореждане № 1149 от 24.09.1957 г. на МС от 1957 г. е издадено при действието на Правилника за държавните имоти в сила от 1952 г. и действал до 1975 г., когато е отменен с приемането на Наредбата за държавните имоти. Съгласно чл. 17 от правилника държавните недвижими имоти, които не са нужни за дейността на учрежденията и предприятията, се предоставят на местния народен съвет на депутатите на трудещите се с разрешение на Министерския съвет, ако няма постигнато съгласие по чл. 15, ал. II. Разпореждането е издадено на това основание и правната последица от него е предоставяне на ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот.

Изводът, че спорния имот и останалите, създадени за задоволяване нуждите на работниците на развиваната стопанска дейност, не са били включени в имуществото, с което е създадено Д. Редки метали, е направен при отсъствието на преки доказателства за това. Косвено доказателство, че имотът е бил със статут на ведомствено жилище е това, че ползването му е било предоставено през 1973 г. на ищеца на основание договора за наем, сключен с него в качеството му на работник в стопанското обединение.

Този факт е от значение за изхода на спора. В случай, че имотът е бил със статут на ведомствено жилище и включен в капитала на държавното предприятие „Редки метали”, то след преобразуването му през 1991 г. в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Редки метали”, ще намери приложение нормата на чл. 17а ЗППДОП и имотът ще бъде със статут на частна собственост. Като такъв правото на собственост върху него може да бъде придобито на оригинерно основание давностно владение. Този факт е следвало да бъде установен с преки доказателства, каквото представлява съдебно икономическа експертиза.

Въззивното решение като необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия – изслушване на икономическа експертиза за това дали имотът е бил включен в активите на държавна фирма „Редки метали”, а през 1991 г. в имуществото, с което е създадена едно от седемте дружества - [фирма] , делото ще бъде върнато на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 14161/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ с-в.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Докладчик по делото
Ключови думи
No law branches!