Array ( [questions] => 1 [page] => 11 )

Забраната по чл.142 ал.1 и ал.2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност обхваща няколко форми на конкурентна дейност; ограничението за извършването й се регулира от императивно правило и е израз на проявлението на задължението за лоялност; от значение е преди всичко фактически осъществяваната дейност; фактът на участие в управлението на друго дружество сам по себе си не означава нарушение на това императивно правило.
Когато в изрично пълномощно за продажба на конкретен недвижим имот упълномощителят не е направил никакво изявление относно получаването на продажната цена и такава воля на упълномощителя не може да се изведе при тълкуването на упълномощителната сделка по критериите в чл.20 ЗЗД, представителят не се счита овластен да получи цената. Различно би било положението в хипотеза, когато упълномощаването е за продажба на движима вещ. В този случай съгласно чл.200 ал.2 ЗЗД плащането на цената трябва да се извърши едновременно с предаването на вещта, поради което упълномощеният да продаде може да се счита (според обстоятелствата) и за овластен да получи цената. При продажбата на недвижими вещи обаче предаването на владението и плащането на цената се извършват едновременно само по изключение, поради което упълномощаването за приемане на изпълнението трябва да следва несъмнено от изявената от упълномощителя воля. Още повече това тълкуване е наложително, когато упълномощеното лице е натоварено да представлява другиго в качеството му на адвокат. Институтът на представителството урежда случаите, в които представляваният не може да извърши сам или се нуждае от съдействие при извършване на някое действие. Ако за сключване на сделка с недвижим имот лицето без юридическо образование се нуждае от правна помощ, то такава помощ не може да се предполага да му е нужна за получаване на изпълнението по сделката. Това е и основанието в съдебните производства законодателят да въвежда изискване за изрично упълномощаване на адвоката за получаване на пари или на други ценности (чл.34 ал.3 ГПК).
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да допусне до разпит като свидетели недопуснатите такива, ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени; когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е поискала това с въззивната жалба - в случая не се касае за несвоевременно ангажиране на доказателства по вина на страната, а за своевременно поискани доказателства, които не са допуснати поради процесуални нарушения на съда; в тази хипотеза събирането на доказателствата пред въззивния съд е допустимо.
Като преценява налице ли са материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 608 ал. 1 ТЗ, съдът следва да отговори и на въпроса лицето, подало молбата за откриване на производство по несъстоятелност, има ли качество на кредитор на длъжника по търговска сделка, съгласно чл. 625 ТЗ - въпрос на материалноправна легитимация, по който съдът се произнася с решението.