Array ( [questions] => 1 [page] => 3 )

Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ. Сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем,ако са налице предпоставките за конверсията.
В производството по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ решаващият съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от формална страна, и на вземането, предмет на записа на заповед, с оглед връзката между менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните; Доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя на записа на заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица освобождаване на длъжника от менителнична отговорност и ще е основание за отхвърляне на иска по чл.534, ал.1 ТЗ, тъй като за ищеца няма да има вреда, въпреки невъзможността да упражни правата си по менителничния иск поради погасяването му по давност.
При обединяване на два самостоятелни обекта по начин, при който всеки от тях е изгубил самостоятелното си значение и е станал част от нововъзникнал обект, възниква съсобственост, в която дяловете са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части.
Съобразно чл.341, ал.1 ЗСВ Висшият съдебен съвет /ВСС/ не е оправомощен да определя различни изисквания за минимална образователна степен по отношение на заварени и бъдещи служители, както това е направено с „указанията за прилагането”. Въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация за съответната длъжност следва да се отнася за всички служители в съдебната власт. Ако новите изисквания имат отношение към изпълнението на определени задължения, те трябва да важат за всички работници или служители, в чиято трудова функция е включено това задължение и не могат да се отнасят само за заварени или само за бъдещи служители. По този начин се стига до различно третиране на лица относно условията за заемане на съответната длъжност, без това да е от значение за естеството на трудовата функция и да представлява определящо професионално изискване. Такава разпоредба не е обективно оправдана с оглед на легитимна цел, нито средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Според разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗНА ако подзаконов нормативен акт противоречи на закон, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Релевантният момент, към който поначало следва да се прецени, дали ответникът по ревандикационния иск упражнява фактическа власт върху имота, е този на приключване на устните състезания пред съответната инстанция по същество.
Вписването на исковите молби за собственост има само оповестително, а не оповестително-защитно действие /чл. 114, б. „а” ЗС/, при което непротивопоставимостта на извършеното от ответника прехвърляне на собствеността в хода на процеса следва от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, която изразява общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителния собственик претендира правото си на собственост
Правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 3204 от 2008 г. на ВКС, ГК, второ г.о., Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 21.10.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г., ОСГК, ВКС не е проява на непризнателност, когато дареният не дава на дарителя исканата издръжка, ако поради липса на средства с даването й би поставил себе си и лицата, което по закон е длъжен да издържа, в по-лошо положение от това на дарителя.