Array ( [questions] => 1 [page] => 7 )

Предявяването на ревандикационен иск от съсобствениците на имота срещу трето за съсобствеността лице не прекъсва течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите (непредявили иска) съсобственици. В този смисъл: решение № 705/ 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/ 2009 г. на ВКС, ГК, I ГО; решение № 111/ 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/ 2016 г., ВКС, II ГО.
Според чл. 33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Правната норма посочва две съществени и основни предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка е състояние на крайна нужда, т.е. липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка – лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на задълженията/, т.е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката. От гореизложеното е видно, че първата предпоставка - състоянието на крайна нужда също е необходимо да отговаря на две изисквания – от една страна да представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. Втората предпоставка е наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна, като при договор за продажба, в най-често срещания случай, са осъществени когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации на продавача и купувача, при много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната цена по договора. Следователно от легалното определение на основанието за унищожаемост на договор поради крайна нужда в чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки като елементи от фактическия му състав: извършване на волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия, които са необходими и достатъчни, за да е налице основанието за унищожаване по чл. 33 ЗЗД.
Въведеният от законодателя специален режим за отдаване под наем на части от имоти, публична общинска собственост: след проведен търг или конкурс и на база решение на ОбС и за определен в закона срок, изключва приложението на общото правило на чл.236, ал.1 от ЗЗД, позволяващо след изтичането на договорения конкретен срок на действие на наемния договор, при непротивопоставяне от наемодателя на продължаващото от страна на наемателя ползване на вещта, договорът да се счита за трансформиран в безсрочен.
В смесените договори /инкорпориращи в себе си предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка - за извършване строителството на имота от продавача, който в този случай се явява и изпълнител/, наред с основното организационно задължение по предварителния договор - за сключване на окончателен такъв, възникват и различните по своя характер други - престационни задължения, които могат да бъдат изменени или прекратени само по взаимно съгласие на страните или пък да бъдат погасени чрез изпълнение или чрез друг погасителен способ. Със сключването на обещания окончателен договор се погасява поради неговото изпълнение, именно и единствено посоченото по-горе основно организационно задължение на страните по предварителния договор. Останалите поети с клаузите на този договор престационни задължения /за построяването и/или за предаването на имота, за плащането на продажната цена/възнаграждението за изработката в уговорения срок и пр./, ако не са изпълнени или погасени по друг начин, или ако не са изменени, или прекратени по взаимно съгласие на страните, обективирано в окончателния договор, или в друго споразумение между тях, продължават да съществуват, дори и да не са преповторени в окончателния договор, като за запазване на действието им не е необходимо и той да препраща към предварителния договор.

Вж. решение № 201 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 884/2011 г. на ВКС, ГК.