ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 26 ЯНУАРИ 2007 Г. НА ОС НА ВАС № 3 ОТ 2006 Г.

Обн. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ОБЩИНИТЕ ДА ВНАСЯТ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ЗА СМЕТКА НА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ ЗА ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 40, АЛ. 1, Т. 9 (ОТМ.) ОТ ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) НЕ Е ОБВЪРЗАНО С ПОДАВАНЕТО НА ДЕКЛАРАЦИИ ОТ ТЕЗИ ЛИЦА.

Чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) от ЗЗО

Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд на Р. Б в съдебно заседание на 11.12.2006 г. разгледа тълкувателно дело № 3 от 2006 г., докладвано от съдията С. П.

Делото е образувано на 31 октомври 2006 г. по искане на председателя на ВАС за произнасяне с тълкувателно постановление по въпроса: "Дължат ли се здравноосигурителни вноски за сметка на общинските бюджети за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), които не са подали декларации за тази цел?" Посочено е, че съдебната практика по поставения въпрос има две становища. Според едното становище общините дължат осигурителни вноски за визираните в разпоредбата две категории задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ), за които служебно е установено, че са с право на социално подпомагане и не подлежат на осигуряване на друго основание. Според другото становище общините внасят здравноосигурителни вноски за сметка на общинските бюджети само за лицата, които са подали декларации, че отговарят на условията на чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) ЗЗО.

С определение № 2 от 20 ноември 2006 г. искането е допуснато за разглеждане по същество и като заинтересовани страни по делото са конституирани министърът на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане, Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общините в Р. Б и Националната агенция за приходите, които са депозирали писмени становища по искането.

За участие в заседанието на ОС на съдиите от ВАС са поканени министърът на правосъдието, който е представил писмено становище, и председателят на Висшия адвокатски съвет.

Според становищата на заместника на главния прокурор при ВАП, министъра на правосъдието, министъра на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане и Националната агенция за приходите общините имат качеството на осигурители на лицата, визирани в чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) ЗЗО, и като такива са длъжни да внесат здравноосигурителни вноски за тези лица, независимо дали последните са подали декларации за осигуряването им от общинския бюджет. Това становище се поддържа и от Националната здравноосигурителна каса, като се уточнява, че в разглежданата хипотеза общината е осигуряващ по смисъла на § 1, т. 15 ДР ЗЗО, а съгласно т. 14 на същата разпоредба Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е осигурител и е единственият осигурителен орган на задължителното здравно осигуряване.

Според становището на Националното сдружение на общините в Р. Б разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) ЗЗО следва да се тълкува в смисъл, че с нея законодателят е предвидил само и единствено задължението на органите на местно самоуправление да осигурят в разходната част на общинските бюджети средства за вноски за здравно осигуряване за посочените в същата норма лица и е определил срока, в който да внасят тези вноски. Законодателят не е посочил като задължение на кмета или на общинския съвет да определят кои са лицата, които са субекти на това право, още повече, че данните за тези лица се съхраняват в звена на държавни институции и не е в правомощията на органите на местната власт да изискват, разпореждат или контролират получаването на тези данни. Изтъква се също, че здравното осигуряване за сметка на публични средства е право и привилегия на лицата, които са в неравностойно социално положение и не са в състояние сами да се осигуряват - тези лица трябва да упражнят това свое право, след като докажат наличието на предвидените от закона предпоставки за това. В тежест на правоимащите е да докажат въведената със законовата разпоредба отрицателна предпоставка - да не подлежат на осигуряване на друго основание. Декларирането на липсата на тази отрицателна предпоставка е правното основание за получаване на правото на здравно осигуряване за сметка на общинския бюджет от правоимащите лица. Това ангажира и личната отговорност на тези лица при деклариране на неверни обстоятелства и предотвратява неправомерното използване на публични средства, каквито са средствата от общинския бюджет.

За да се произнесе по направеното искане, Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд взе предвид следното:

Правото на гражданите на здравно осигуряване е призната от Конституцията на Р. Б (КРБ) и от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) възможност на всички български граждани и на определена категория лица, които не са български граждани, да ползват организирана от държавата социална здравна защита за опазване, поддържане и възстановяване на здравето.

В чл. 52, ал. 1 КРБ е прокламирано като основно и неотменимо право на гражданите правото на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ. Вложеният в конституционната разпоредба смисъл на понятието "достъпна" означава възможност за свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, включваща диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти. В ал. 2 на чл. 52 КРБ са посочени източниците на средства, които обезпечават финансово здравеопазването - държавният бюджет, работодателите, лични и колективни осигурителни вноски, и други източници при условия и по ред, определени със закон.

С приетия през 1998 г. ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ДВ, бр. 70 от 1998 г.) се въведе системата на здравното осигуряване в Р. Б и свързаните с него обществени отношения. От влизане на закона в сила на 1.I.1999 г. възникна задължение за осигуряване за всички български граждани, а за новородените - от датата на раждането им - чл. 34 ЗЗО.Пципите, въз основа на които се осъществява задължителното здравно осигуряване, са задължително участие при набирането на вноските, солидарност на осигурените при ползването на набраните средства и равнопоставеност при ползването на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), здравна помощ на всички нуждаещи се от лечение граждани и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЗО задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, тяхното управление и разходване за здравни услуги, което се осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Законът регламентира изчерпателно и източниците, финансиращи здравеопазването, реда на тяхното заплащане, предпоставките и условията, при които то се извършва.

Основният източник на приходи в бюджета на НЗОК са здравноосигурителните вноски - чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЗО. Осигурителните вноски са финансови средства, внасяни от или за осигурените лица в бюджета на здравното осигуряване за заплащане на дължимите здравни услуги. НЗОК е осигурител съгласно § 1, т. 14 ДР ЗЗО и е единственият осигурителен орган на задължителното здравно осигуряване.

Субектите на задължението за участие по набирането на средствата за здравноосигурителния фонд са визирани в отделните хипотези на чл. 40 ЗЗО и те са:

- осигурените лица, които сами плащат изцяло или частично здравните си вноски (т. нар. самоосигуряващи се лица - чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО);

- работодателите или ведомствата, които внасят за своя сметка изцяло или частично осигурителни вноски за задължително здравноосигурени лица, които работят при тях, и когато това е предвидено в закон (чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО);

- осигуряващите физически или юридически лица по смисъла на § 1, т. 15 ДР ЗЗО, които плащат здравноосигурителни вноски за трети лица (родителите за непълнолетните си деца, общините за социално слаби граждани и др., предвидени в закона).

На общините като публични субекти държавата е възложила да внасят здравноосигурителни вноски за сметка на общинските бюджети на определена категория задължително здравноосигурени лица, кръгът на които е очертан с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 9 ЗЗО (в редакцията й с ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г. до отмяната й с ДВ, бр. 107 от 15.11.2002 г.). Цитираната законова норма определя изрично правоимащите категории лица, размера на вноските и периода, за който се отнасят, източника на средствата за тези вноски - общинския бюджет, и срока за внасянето им. Съгласно същата разпоредба във връзка с § 1, т. 15 ДР ЗЗО общината е осигуряващ субект за лицата и членовете на семейства с право на социално подпомагане и за непълнолетни без родители, които не подлежат на осигуряване на друго основание. В тези случаи най-осезаемо се проявява социалният характер на системата на здравно осигуряване. Като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, общината е призвана да изпълнява задълженията на държавата за закрила на здравето на гражданите - чл. 52, ал. 3 от Конституцията.

Държавната политика в областта на социалното подпомагане за времето на действие на разглежданата законова норма се осъществява от Министерството на труда и социалната политика чрез Националната служба за социално подпомагане, респ. общинските служби за социално подпомагане (ОССП). Със ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) и с Правилник за прилагане на ЗСП (ППЗСП) са уредени условията и редът за определяне на лицата и членовете на семействата с право на социално подпомагане. Предвидената в чл. 26 - 35 ППЗСП процедура за отпускане на месечна социална помощ започва въз основа на молба-декларация, подадена от пълнолетно лице до общинската служба за социално подпомагане (от 2003 г. до Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), по която се извършва социална анкета и се изготвя социален доклад. С оглед на резултатите от тях се прави предложение за отпускане на помощта, нейния вид и размер и се издава заповед от компетентното длъжностно лице по социално подпомагане. На основание чл. 30 ППЗСП общинската служба за социално подпомагане (респ. Дирекция "Социално подпомагане") ежемесечно изготвя списък с персоналните данни на лицата и членовете на семейства, придобили право на месечна социална помощ, който списък се подава в съответната община до 30-о число на текущия месец във връзка с прилагане на чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) ЗЗО.

В ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му не е предвидена процедура, която да вменява задължение на лицата с право на социално подпомагане и на непълнолетните без родители да подават декларация пред общината за доказване, че отговарят на изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) ЗЗО. Подаването на декларация не е елемент от фактическия състав на посочената законова разпоредба и сама по себе си не представлява правопораждащ факт, от който да възникне задължението за здравно осигуряване. Декларирането от лицата на обстоятелството, че не са осигурени на друго основание през съответния месец, е само един от възможните способи за получаване на данни за подлежащите на здравно осигуряване от общинския бюджет. За да изпълни задължението си на осигуряващ, произтичащо от закона, общината е длъжна служебно да събере необходимата и достатъчна информация за определяне и регистриране на осигурените лица и да направи поименни вноски за всяко от тях към здравноосигурителния фонд на НЗОК. Източник на информация са освен списъците по чл. 30 ППЗСП за лицата, на които е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, и всички доказателства, изброени в чл. 42, ал. 1 ЗЗО, като ведомости и други документи за изплатени възнаграждения, пенсионни картони, изплатени болнични листове, изплатени обезщетения за безработица и данъчни декларации по ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д.В.Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА), които общината може да изиска от съответните органи за всеки конкретен случай.

По изложените съображения Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд намира, че по поставения за тълкуване въпрос следва да се приеме, че задължението на общините да внасят здравноосигурителни вноски за сметка на общинските бюджети за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) не е обвързано с подаването на декларации от тези лица. Общините като осигуряващи на задължително здравноосигурените лица и членове на семейства с право на социално подпомагане и на непълнолетните без родители дължат здравноосигурителни вноски както за подалите декларации, така и за тези, които не са подавали декларации, но с други доказателства за тях е установено, че са правоимащи.

Предвид горното и на основание чл. 266, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд

ПОСТАНОВИ:

Задължението на общините да внасят здравноосигурителни вноски за сметка на общинските бюджети за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9 (отм.) от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) не е обвързано с подаването на декларации от тези лица.

Тълкувателното постановление влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Ключови думи
No law branches!