Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.У, чрез адв.. Б, срещу Решение № 1353/17.07.2018 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 54/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № УТИ-П-163/16.11.2017 г. на зам.-кмета по „ССОРО“ на община С., нареждаща премахването на строеж „Масивна складова постройка“, изграден в имот с идентификатор 65334.300.584 по КККР на гр. С., представляващ УПИ XIX, кв. 15 по плана на града, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ.

Ответникът – зам.-кметът по „ССОРО“ на община С., чрез юрк.. П, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съответен на § 5, т. 38 ДРЗУТ е изводът на административния съд за принадлежността на наредената за премахване постройка към категорията на строежите. В случая отсъствието на строително разрешително, дължимо на общо основание по чл. 148, ал. 1 ЗУТ и обуславящо незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е обект на противоречие между страните.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни във връзка с това са доводите в касационната жалба, аргументирани със съставянето на констативните актове в отсъствието на касатора. Същите са надлежно връчени, като Ушинов е направил възражение против съдържащите се в тях констатации.

Спорът е концентриран до отговора на въпроса за евентуалната търпимост на строежа като юридически факт с изключващо възможността да се разпореди премахването му действие. Преценката за нея е предпоставена от датата на извършване на строежа, а тежестта да я установи е върху заинтересованата страна.

Твърдението на касатора за изграждане на процесния строеж през 1943г. е отречено от вещото лице с приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Според експерта строежът е изграден след 1956 г. и не е нанесен в действащите и в предходни регулационни и кадастрални планове. Предвид обстоятелството, че обектът не е отразен включително и в кадастралната карта, одобрена през 2009 г., споделим е изводът на съда, че той е реализиран в по-късен момент. Затова строежът не попада в обхвата на § 16 ПРЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., а съображенията на съда, с които не е призната тезата на оспорващия за търпимост, са правилни.

Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и при неосъществяването на предпоставките той да бъде определен като търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му. Съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на общината, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1353/17.07.2018 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 54/2018 г.

ОСЪЖДА Н.У да заплати на община С. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.