Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД началника на ГПУ - М. Т, чрез процесуален представител, срещу решение №251/19.02.2018 г. (с погрешно изписана 2017 година в решението) по адм.дело №2562/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № 4069з -209/21.08.2017 г. на началника на гранично полицейско управление - М.Т.К поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, навежда и доводи за съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, включително и в частта за разноските, постановяване на друго решение, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - Ж.К, с адрес за коресподенция [населено място], в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че оспорената пред него заповед, с която на Ж.К за допусната небрежност в служебната дейност по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР на основание чл.199, ал.1, т.3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. АС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.204, т.4 ЗМВР, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.210, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че мотивите са изложени в справката от извършена проверка, назначена от дисциплинарно - наказващият орган, към която се препраща в заповедта, което е допустимо и в която е установено, че Карамихалев не е взел участие в проверка от южната страна на гранична пирамида 62, каквато проверка е била разпоредена от старши инспектор Кокаларов.Съдът е приел за установено, че при издаване на оспорената заповед е извършено съществено административно – производствено нарушение – назначената комисия от дисциплинарно – наказващият орган, която е следвало да извърши проверката е в състав, определен в нарушение на разпоредбата на т.2.1. от заповед № 8121з -1252/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи – а именно всичките й членове са от едно звено. Освен това участието на Кокаларов в комисията е нарушило правото на жалбоподателя на пълно, обективно и всестранно разследване в рамките на дисциплинарното производство и проверка, тъй като неизпълнената заповед е дадена от Кокаларов. Съдът е посочил, че поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, не е необходимо да обсъжда другите възражения в становището.

Решението е неправилно.

Основателно е оплакването на касатора, твърдящ необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на извода на съда, че членовете на комисията и председателят й са от едно звено. Този довод на АС е в противоречие със съдържанието на заповедта за назначаване на комисията и нормите на чл.7, ал.5 от Правилник за устройство и дейността на МВР и пар.1 от ДР на Инструкция №8121 з -1244/14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Р. Б, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки. Видно от заповедта за назначаване на комисията ( л.13) неин председател е началникът на Гранично полицейско управление – М. Т, а членове са Д.К – началник група „Охрана на държавната граница“ на Гранично полицейско управление – М. Т и младши разузнавач в група „Оперативно издирвателна дейност“ на Гранично полицейско управление – М.Т.В чл.7, ал.5 от Правилник за устройство и дейността на МВР е посочено, че териториалните звена на Главна дирекция Гранична полиция, в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично – полицейски кораби, гранични контролно –пропусквателни пунктове, сектори и други звена от по- нисък ранг. В пар.1, т.5 от цитираната Инструкция №8121 з -1244/14.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи се съдържа дефиниция на „група за охрана на държавната граница“ – а именно подразделение на ГПУ за наблюдение на определен участък от държавната граница. В т.7,8,10 са дадени дефиниции на други групи от състава на РДГП, от които става ясно, че са техни подразделения. Предвид изложеното обоснованият извод е, че групата е по –малко нормативно регламентирано звено на ГПУ и двамата членове на комисията, които са от различни групи на ГПУ са от различни звена, а председателят не е в нито едно от тези две звена, поради което не е допуснато твърдяното от съда нарушение на заповедта на министъра на вътрешните работи относно състава на комисията, извършила проверката. Настоящият съдебен състав не споделя довода на АС за нарушаване правото на защита на жалбоподателя чрез включването на Кокаларов в комисията за извършване на проверка, тъй като видно от заповедта, проверката е назначена за изясняване на обстоятелствата за констатиране признаци за преодоляване на инженерно – възпрепятстващо съоръжение в района на граничната пирамида, и към този момент не е било известно, че ще бъде търсена дисциплинарна отговорност за неизпълнение на заповед, издадена от Кокаларов.

В същото време в съдебното решение липсват каквито и да е било мотиви относно това дали дисциплинарно - наказващият орган е спазил или не разпоредбите на чл.206 ЗМВР, регламентиращи действията му преди издаване на заповедта – в частност разпоредбите на чл.206, ал.1 и 4 ЗМВР. Съдът въобще не е коментирал сведенията от Карамихалев на л.27, дали са приети от дисциплинарно – наказващия орган и дали съдържанието им е обсъдено в заповедта, а се е задоволил да посочи единствено, че му е разяснена възможността за допълнителни обяснения. Изложените мотиви относно материалноправната законосъобразност на заповедта са частични и вътрешно противоречиви – в случай, че приетото за установено от фактическа страна от съда е изложеното в предпоследния абзатц на страница втора, където са обсъдени доказателствата в дисциплинарното производство, то в него няма установяване, че Кокаларов е издал заповед, доведена до знанието на жалбоподателя, която да не е била изпълнена от него. В последния абзатц на същата страница са изложени констатациите на комисията, които съдържат подобна заповед, но съдът не е посочил, тези констатации да се подкрепят от доказателствата и от кои доказателства, различни от обсъдените в предходния абзатц. В същото време на л.5, абзатц 1, е прието, че от докладните записки (без конкретизация кои докладни записки) се установява, че Карамихалев е възприел точно заповедта. Освен, че не е ясно, какво е приел съдът за установено от фактическа страна поради цитираното противоречие, липсват и мотиви, дали така установените факти осъществяват от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта. В съдебното решение не са съдържат каквито и да е било мотиви относно наложеното със заповедта дисциплинарно наказание.

Предвид изложеното решението като неправилно – необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение на чл.172а, ал.2 АПК следва да бъде отменено, а с оглед разпоредбата на чл.222, ал.2, т.1 АПК – делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите по – горе. На основание чл.226, ал.3 АПК по направените пред настоящата искания за присъждане на разноски следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото като отчете и изхода на делото пред него.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №251/19.02.2018 г. (с погрешно изписана 2017 година в решението) по адм.дело №2562/2017 г. на Административен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на на Административен съд - Бургас със задължителни указания в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!