Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на М.К, прокурор в Районна прокуратура (РП) – Ямбол, срещу решение на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 15.31 от протокол № 19 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 04.07.2018 г., с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 243 от ЗСВ жалбоподателката (тогава младши прокурор) е назначена на длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура – Ямбол, а не според молбата й, в Софийска районна прокуратура (СРП). Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е „незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила“. Излага съображения, че липсват мотиви за назначаването й в Районна прокуратура – Ямбол, а са налице мотиви за назначаването й в Софийска районна прокуратура. Моли решението да бъде отменено и преписката да се върне на ПК на ВСС за ново произнасяне. Претендира и присъждане на направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Велинова, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването. Процесното решение на ПК на ВСС е взето по отношение на жалбоподателката, което обосновава правният й интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита (това решение директно рефлектира в правната й сфера и засяга нейните права и законни интереси).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото е видно, че на 05.06.2018 г. М.К, тогава младши прокурор в Районна прокуратура – Ямбол, с изтичащ на 06.07.2018 г. двугодишен срок по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ на заемане на тази длъжност, е депозирала заявление до ПК на ВСС, в което е посочила, че е с постоянен адрес в [населено място], където живее и партньорът й, а в [населено място] живее в жилище под наем и й се налага да пътува с обществен транспорт между двата града, като е поискала да бъде назначена на длъжност „прокурор” в Софийска районна прокуратура. Административният ръководител на РП – Ямбол е предложил тя да бъде назначена в същата прокуратура, а впоследствие е допълнил, че е запознат с желанието на Куртева за преназначаване в Софийска районна прокуратура и не възразява, а административният ръководител на СРП е изразил съгласие след изтичане на двугодишния срок Куртева да бъде назначена на длъжност „прокурор“ в Софийска районна прокуратура. На 03.07.2018 г. Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при ПК на ВСС е заседавала в състав от 8 членове и тъй като не е могла да постигне решение с мнозинство (гласовете са били 4 на 4) в коя от двете горепосочени прокуратури следва да бъде преназначена като прокурор Куртева, е предложила на ПК на ВСС два варианта: първи - за назначаването й на длъжността „прокурор“ в РП – Ямбол, и втори - за назначаването й на длъжността „прокурор“ в СРП. Към предложението на КАК са изложени мотиви, в които е посочено и, че в СРП има 18 неусвоени длъжности „прокурор“, а в РП – Ямбол (погрешно посочено Бургас) - 3 такива длъжности.

С процесното решение Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след проведено явно гласуване с 8 гласа за Ямбол и 1 глас за София е приела първият от двата предложени варианта, като на основание чл. 160 във връзка с чл. 243 от ЗСВ М.К, младши прокурор в Районна прокуратура – Ямбол, е назначена на длъжността „прокурор” в Районна прокуратура – Ямбол. Видно от представеното по делото извлечение от пълния стенографски протокол № 19 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 04.07.2018 г., в началото на разискванията по назначаването на младши прокурори на длъжността „прокурор“ в районните прокуратури членът на ПК на ВСС и на КАК към нея Д.М е разяснила предложенията на КАК за преназначаване на младшите магистрати на тези длъжности в съответните прокуратури, като е изложила конкретни съображения относно съблюдаваните от комисията критерии и е посочила, че в трите случаи на искано преместване в друг съдебен район, в които КАК не е могла да постигне решение с мнозинство (сред които и този на жалбоподателката), са предложени повече от един вариант. Участие в разискванията по този въпрос са взели С.Ц (изложил становище, че в двувариантните случаи все пак трябва да има кратко обяснение на ситуацията), П.Н (застъпил позицията, че когато има свободна бройка в съответния район, не може да се пренебрегва разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ, независимо от желанията на младшите прокурори и мненията на административните ръководители), О.Д (държащ на по-комплексен подход по група критерии: промяната на натовареността, становищата на административните ръководители и личното желание на младшите прокурори) и Й.С (посочил, че повечето от кандидатите, работили две години в един орган, искат назначаване в СРП, докато прокурорите от страната трябва да изчакат три години уседналост, за да искат преместване, и това не може да бъде пренебрегнато).

При тази фактическа обстановка по делото Върховният административен съд намира за неоснователна тезата, аргументирана от М.К, за незаконосъобразност на процесното решение на ПК на ВСС.

При извършената проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че актът е издаден от материално компетентния по смисъла на чл. 30, ал. 5, т. 1 и чл. 160 от ЗСВ орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство на гласувалите членове на кадровия орган, в предвидената от закона форма (в това число надлежно мотивиран и съдържащ задължителните реквизити), като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, водещи до неговата незаконосъобразност, а същият съответства и на целта на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗСВ младши прокурорите се назначават за срок от две години, като ал. 2 на същия член урежда дискреционното факултативно правомощие на Висшия съдебен съвет този срок да бъде продължен максимум с още шест месеца. След изтичане на срока по чл. 240 от ЗСВ, съгласно чл. 243, ал. 1 от ЗСВ младшият прокурор се назначава на длъжност прокурор в районна прокуратура без провеждане на конкурс, а в ал. 2 на същия член е посочено, че ако в съответния район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

В случая не е налице предпоставката по чл. 243, ал. 2 от ЗСВ на лицето да се предложи място в друг съдебен район. След проведен конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт и успешно завършено обучение в Националния институт на правосъдието М.К е назначена за младши прокурор в РП – Ямбол. Към момента на нейното преназначаване като прокурор, в Районна прокуратура – Ямбол е имало три свободни прокурорски длъжности, което е обусловило решението на ПК на ВСС да назначи Куртева именно в РП – Ямбол, а не в СРП според желанието й, като освен мотивите от КАК към предложението й в заседанието на колегията допълнителни аргументи в подкрепа на приетия първи вариант са изложили членовете й П.Н и Й.С.ПК на ВСС не е обвързана от желанието на младши магистрата за назначаване в друг съдебен район при наличие на свободни места в съответния район. Това, че младши прокурора има постоянен адрес в един съдебен район, в който живеят и близките му, и се налага да плаща наем за обитаваното от него жилище в другия район и ежеседмично да пътува между двата с обществен транспорт, не е основание по закона да бъде преназначен като прокурор в желания съдебен район, дори и при съгласие на съответните административни ръководители и при установена по-висока натовареност на СРП в сравнение с РП – Ямбол.

От данните по делото явства, че с избраната от органа възможност да преназначи жалбоподателката в същия съдебен окръг, в който досега е работила (при наличие на свободни места в същия), се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта (чл. 4, ал. 2 от АПК). Същественият и непренебрежим законов аргумент за неуважаване на искането й да бъде назначена в СРП е липсата на елемент от фактическия състав на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ – да няма в съответния съдебен район (този на РП – Ямбол) свободна длъжност, защото исканото от прокурор Куртева би било възможно само в този случай. Уредената от законодателя специална възможност за назначаване на магистрати в друг съдебен район без провеждане на конкурс следва да се прилага ограничително и само при наличието на предвидената в посочената разпоредба предпоставка за целта, като в случая за Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не са били налице две или повече законосъобразни възможности, за да бъде избрана онази, която е предпочитана от жалбоподателката.

Възраженията на жалбоподателката за нарушаване на принципите на истинност и равенство, закрепени в чл. 6 и чл. 8 от АПК, за нееднакво прилагане на изведените от КАК при ПК на ВСС критерии и за неравно третиране в сравнение с останалите младши прокурори, не са от характер да обусловят извод за незаконосъобразност на взетото по отношение на нея решение. Върховният административен съд е имал възможността да отбележи и в други свои съдебни решения, че дори определена практика на административния орган да е неправилна и несъответстваща на закона, приложението на принципа по чл. 13 от АПК не може да наложи утвърждаването на тази практика от съда, особено когато се касае за сравнение с актове, за които няма данни тяхната законосъобразност да е проверена по съдебен ред.

Доводите на жалбоподателката, свързани с неудобства и трудности от семейно-битов характер при това назначаване в РП – Ямбол са разбираеми от житейска гледна точка и настоящият съдебен състав е съпричастен с тях, но интересът й да бъде назначена като прокурор в Софийска районна прокуратура, се противопоставя на интереса на други прокурори, желаещи да работят в столицата, за чието участие в конкурс за преместване законодателят е предвидил минимум тригодишен срок, в който да са заемали съответната длъжност в дадена прокуратура. В този смисъл Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК е избрала решение, най-малко обременително за трети лица. В същия контекст следва да се тълкуват и съображенията, изложени от П.Н и Й.С в заседанието на ПК на ВСС, проведено на 04.07.2018 г., които съображения съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ представляват мотивите на процесното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е прието първото от направените предложения от КАК Куртева да бъде назначена за прокурор в Районна прокуратура – Ямбол. Т.е. обсъжданото решение на ПК на ВСС, противно на твърдяното от жалбоподателката, е мотивирано съгласно изричната разпоредба на чл. 34, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ, съгласно която за негови мотиви се смятат мотивите на вносителя му (посочил, че в РП – Ямбол има три вакантни прокурорски длъжности) и изказванията на членовете на ВСС в негова подкрепа (в случая тези на Найденов и Стоев).

Изложеното налага извода, че процесното решение на ПК на ВСС е законосъобразно и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната му, поради което жалбата на Куртева срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора акцесорната жалбоподателова претенция за присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса за производството също не следва да бъде уважена, докато искането на ответниковия повереник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен или колективен административен орган, издал оспореният административен акт.

П. В административен съд ответникът бе представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, осъществил защитата му чрез осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание и подаване на писмено становище по казуса, като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г.П.К) в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в размер от 100 лева (платими от жалбоподателката), съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган).

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК от ЗСВ, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К, прокурор в Районна прокуратура – Ямбол, срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 15.31 от протокол № 19 от заседанието, проведено на 04.07.2018 г.

ОСЪЖДА М.К, ЕГН [ЕГН], да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Ключови думи