Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „П.Х.З“ ЕООД срещу решение № 1493 от 28.08.2017г. постановено по административно дело № 3295/2016г. по описа на Административен съд /АС/ Варна. При посочване на годината на делото е допусната техническа грешка. С оглед изложеното в касационната жалба безспорно се установява, че се обжалва решението постановено по административно дело 3295/2016г. по описа на АС Варна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „П.Х.З“ ЕООД против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № МД-АУ-7607/07.09.2016г. на гл. инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при О. В, потвърден с Решение № МД-РШ-083/21.11.2016г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В – само В ЧАСТТА относно начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за 2015г. и 2016г. за общо 14 имота с партиден № 2016226760001, в общ размер на 15 278.93 лв. главница и лихви и е осъдил дружеството да заплати на О. В деловодни разноски в размер на 988,37 лева.

Касаторът счита, че оспорваното решение е необосновано и постановено в противоречие със закона. Сочи, че независимо, че съдът е изложил съображения, че оспореният акт е немотивиран, той е потвърдил същия, като е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУЗД. Счита, че спорният момент при издаване на АУЗД и решението, с което същият е потвърден, се свежда до начина на определяне и събиране на таксата сметосъбиране и сметоизвозване за имота. Счита, че липсата на посочени правни и фактически установявания прави административния акт незаконосъобразен, като в случая пороците във формата на АУЗД са такива, че не позволяват решаване на спора по същество от съда. Моли жалбата да бъде уважена, оспореното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7607/07.09.2016г. на гл. инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при О. В, потвърден с Решение № МД-РШ-083/21.11.2016 г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В и преписката да се върне на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при О. В оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че жалбата е допустима, но неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу АУЗД № МД-АУ-7607/07.09.2016 г. на гл. инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при О. В, потвърден с Решение № МД-РШ-083/21.11.2016 г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В – само в частта относно начислената ТБО за 2015 г. и 2016 г. за общо 14 имота с партиден № 2016226760001, в общ размер на 15 278.93 лв. главница и лихви. Тук е мястото да се отбележи, че така определеният предмет на делото съответства на посоченото от жалбоподателя в жалбата му. Съдът се е произнесъл по спорното правоотношение, поради което настоящата инстанция не може да отмени изцяло АУЗД, както иска касатора в касационната жалба, защото предмет на съдебния касационен контрол е решението на АС Варна, а не пряко АУЗД. Касаторът не навежда доводи, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, не иска и допълване на решението на АС Варна.

С оглед така определения предмет на жалбата, от фактическа страна по делото е установено, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/ с вх. № ДК14013932/29.07.2011г. „Парк хотел „Здравец“ ЕООД – София е декларирало за облагане с данък върху недвижимите имоти 14 недвижими имота с партиден № 2016226760001, с административен адрес 9000 Варна, к. к. “Златни пясъци“, представляващ земя и сграда – Парк хотел „Здравец“, с отчетна стойност както следва: земя – 145 490лв., и сграда – 3 810 880лв. С вх. №19001066/02.10.2014г. дружеството е подало декларация по чл. 19 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В /НОАМТЦУТОВ, Наредбата/ за определяне размера на ТБО според количеството на битови отпадъци, с която е декларирало, че през 2015 год. за имот парт. № 2016226760001 ще бъде използван 1 бр. контейнер – 1,1 куб.м. (бобър), седем дни седмично и че имотът ще се ползва само в периода 01.05.2015г. – 15.10.2015г. С декларация вх. № 802/13.10.2015г. по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ за определяне размера на ТБО според количеството на битови отпадъци, дружеството е декларирало, че през 2016 год. за имот парт. № 2016226760001 ще бъде използван 1 бр. контейнер – 1,1 куб. м. (бобър), седем дни седмично и че имотът ще се ползва само в периода 01.05.2016г. – 30.09.2016г. Издадения АУЗД № МД-АУ-7607/07.09.2016г. е бил обжалван по административен ред. Административното оспорване е приключило с решение № МД-РШ-083/24.11.2016г на горестоящия административен орган, който на първо място е цитирал всички относими към казуса норми на ЗМДТ и Наредбата на О. В, посочил е, че задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО са определени въз основа на предоставените от тях счетоводни данни и характеристики на обекта; декларативно е заявил, че облагаемата основа за определяне на ДНИ е формирана коректно, че правилно с акта на задълженото лице не са начислени такси за сметосъбиране и сметоизвозване, а само за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, че дължимите лихви правилно са събрани в пълен размер, и е потвърдил АУЗД.

От неоспорената от страните и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, която е кредитирана като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена, съдът е установил, че задължението на „Парк хотел „Здравец“ ЕООД за ТБО за 2015г. е в размер на 9 661.07лв., а за цялата 2016г. е в размер на 9 060.48лв, като към момента на издаване на оспорения АУЗД е дължим само половината от този размер, а именно – 4 530.24лв.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма. При издаване на акта не е допуснато нарушение на материалния закон, който е приложен правилно. Посочил е, че когато недвижимият имот се намира извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, какъвто бил и настоящият казус съгл. Заповед № 4013/27.10.2014г – за 2015г., и Заповед №4506/29.10.2015г. – за 2016г., стойността на ТБО според количеството битови отпадъци се определя от два компонента – стойността на количеството битови отпадъци + стойността за услугата „поддържане чистота на териториите за обществено ползване“. С решение на ОбС-Варна, отразено в Приложение 1 към НОАМТЦУТОВ, за 2015г. и за 2016г. таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е определена в размер на 0,28‰ за жилищни и 1.15‰ за нежилищни имоти. Таксата в зависимост от вида и броя на декларираните към 30 ноември на предходната година съдове за изхвърляне на отпадъци е в размер на 18 лв. за 1 куб. м. некомпактирани битови отпадъци, при честота на използване, определена със заповед на кмета. Посочил е, че според приетото като доказателство по делото заключение на ССЕ, местният орган по приходите законосъобразно е определил данъчната основа на земята и на сградата в нея по реда на Приложение 2 към ЗМДТ по установената там формула. Върху тях е приложен определеният с решение на ОбС-Варна коефициент 1.15 ‰ за услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“, в резултат на което са получени стойностите на първия от компонентите за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци – в размер на 6 057.47лв. за 2015г. и за 2016г. Вторият компонент – стойността на количеството битови отпадъци, е определен въз основа на посочената цена от определената със заповед на кмета цена 18 лв., честотата на ползване на контейнера – 7 дни седмично, и броя седмици – 26 за 2015г. и 21.667 за 2016г., декларирани от дружеството-собственик на недвижимия имот с декларациите по чл. 19, ал. 4 от Наредбата. Така е получена стойност на втория компонент 3 603.60лв. за 2015г. и 2 002.00лв. за 2016г. Сборът на двата компонента представлява дължимият от дружеството-жалбоподател размер на ТБО за 2015г. и 2016г. за собствения им имот парт. № 016226760001, определен съобразно декларираното от тях количество битови отпадъци за съответния годишен период, а именно – 9661.07лв. за 2015г. и 9 060.47лв. за 2016г., или половината от този размер – 4 530.23лв. към момента на издаване на АУЗД, или общо 14 191,30лв. Точно в тези размери е определена дължимата главница по ТБО за 2015г. и 2016г. с оспорения АУЗД; към нея е добавен и размерът на дължимите лихви за просрочие към датата на издаване на акта 07.09.2016г.: 1 000, 80лв. за задължението за 2015г. и 86.83лв. за това за 2016г., т.е. общо 1 087.63лв., дължими на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. В допълнение съдът е изложил съображения, че споделя доводите на жалбоподателя, че в оспорвания АУЗД липсват мотиви. В тази връзка е посочил, че липсата на мотиви няма стойност на съществено такова, защото със събраните в съдебното производство доказателства е установено, че недопускането му не би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган. Напротив – независимо от констатираната цялостна липса на фактология и мотиви, АУЗД е законосъобразен като краен резултат в оспорената му част – определяне на дължимата от „Парк хотел „Здравец“ ЕООД за 2015г. и за 2016г. за собствения им недвижим имот. При тези съображения съдът е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спорното задължение факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи. Правилни са изводите му, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неоснователни са доводите на касатора, че липсата на мотиви в оспорения АУЗД, в процесния случай го прави незаконосъобразен. Изложените съображения от АС Варна във връзка с липсата на фактически и правни основания за издаването на процесния АУЗД са правилни. По принцип всички административни актове, вкл. тези с правно основание ЗМДТ, следва да бъда подробно мотивирани, като се посочат, както фактическите, така и правните основания за издаването им. В случая в оспорения АУЗД са посочени вида на задължението, партидния номер на имота, годината, размера на задължението по декларация, дължимата главница, дължимата лихва, общия размер на задължението. Уточнено е, че лихвите за просрочие са изчислени към 07.09.2016г. – датата на издаване на акта. Като правно основание за издаване са посочени ЗМДТ и Наредба за местните данъци на О. В, без да са посочени конкретни текстове от актовете. В случая, макар и да е констатирал липсата на мотиви в оспорвания акт, съдът е посочил, че такива се съдържат в решението на по-горестоящия административен орган, извършил е служебно проверка и е решил делото по същество, с което не е допуснал нарушение. Посочването на мотиви в акта на по – горестоящия орган е допустимо съгласно изрично установено в тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, което не е загубило действие и с оглед на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за съда. С влизане в сила на измененията на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ от 1.01.2011 г. публичните вземания се събират по реда на ДОПК, който задължава съда по силата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК да реши делото по същество, като извърши проверка, вкл. чрез служебно назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, дали размерът на ТБО за съответния период е правилно определена. Противно на изложеното в касационната жалба не са били налице основания за отмяна на акта на основание немотивираност на АУЗД и връщането му за ново произнасяне от административния орган. Решението на съда не е необосновано. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадения АУЗД е законосъобразен. Изводите на съда са последователни, непротиворечиви, логични и отразяват механизма на формиране на вътрешното убеждение на съда за постановяване на решението. При проверка за съответствието на издадения АУЗД с материалния закон съдът правилно е посочил, че не е допуснато нарушение от страна на административния орган. Определеният размер на дължимата ТБО за 2015г. и 2016г., след служебно извършената проверка от съда, вкл. чрез назначената ССЕ е правилен. Доводът на касатора, който между впрочем е бланкетен, че спорния въпрос по делото е начина на определяне и събиране на таксата сметосъбиране и сметоизвозване за имота, е неоснователен. Видно от мотивите изложени от по – горестоящия орган и от ССЕ, такса сметосъбиране и сметоизвозване на дружеството не е начислявана и събирана, тъй като ТБО е начислена според количеството битови отпадъци, като е отчетено, че имотът няма да се ползва целогодишно.

По делото между страните не се спори, че касаторът е подал декларация по чл. 19 от НОАМТЦУТОВ. Този текст на Наредбата предвижда, че когато размерът на таксата (в частта на услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“ и „обезвреждане на битови отпадъци в депа“) се определя според количеството на битовите отпадъци, към размера на таксата („сметосъбиране и сметоизвозване“ и „обезвреждане на битови отпадъци в депа“) се прибавя и размера на таксата за услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“. От подадената от лицето декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установявява, че имотът на дружеството се намира в к. к. "Златни пясъци", който е включен в заповедите от 2015г. и 2016г. на кмета на О. В по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попада в границите в които се предлагат услугите по чл. 62 ЗМТД. Правилно в този случай, в съответствие с предвиденото в Наредбата, стойността на ТБО се определя от стойността на количеството битови отпадъци плюс стойността за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Приетата по делото и неоспорена от касатора ССЕ потвърждава размера на определената ТБО за 2015г. и за 2016. Правилно от административния орган е била определена данъчната основа на земята и сградата в нея, върху нея е приложен определеният коефициент за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, за да се получи първия компонент за определяне на ТБО. Правилно е определен и размера на втория компонент – стойността на количеството битови отпадъци. Сборът от двата компонента определя размера на ТБО – 14 191,30 лв. общо за двете години. Върху тази сума е начислена и дължимата лихва за забава към датата на издаване на акта. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и не следва да се преповтарят.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело №5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди „П.Х.З“ ЕООД да заплати на О. В – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя на 988,37 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1493 от 28.08.2017г. постановено по административно дело № 3295/2016г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА „П.Х.З“ ЕООД, ЕИК 201622676 да заплати на О. В сумата от 988,37 лева (деветстотин осемдесет и осем лева и 37 стотинки) деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!