Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Мести данъци и такси“ при О. С, подадена чрез процесуалния представител юрск. Лукайчев, срещу решение №616/04.06.2018.г, постановено по адм. Дело №549/2016г. по описа на Административен съд София област /АССО/ в частта, в която е отменен частично Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци /ТБО/ №АУ427/27.04.2016г., издаден от главен инспектор „МДТ“ към О. С, потвърден с отговор изх. №МДТМ-105/01.06.2016г. на Началник отдел „МДТ“ при О.С.В касационната жалба са наведени основания за процесуална и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваният административен акт. В становище от 23.11.2018г. се поддържа подадената жалба. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – К.Т, чрез процесуалния представител адв.. К, в отговор и становище по съществото на спора, оспорва основателността на жалбата.Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССО е законосъобразността на административен акт - Акт за установяване на публично общинско вземане за ТБО №АУ427/27.04.2016г., издаден от главен инспектор „МДТ“ към О. С, потвърден с отговор изх. №МДТМ-105/01.06.2016г. на Началник отдел „МДТ“ при О. С, с който акт за К.Т в качеството й на собственик на недвижим имот в гр. С., бул. „Софийско шосе“, УПИ с площ 4245кв.м. и находящите се в него промишлени сгради с РЗП 902кв.м. и 722кв.м. – по декларация по чл.14 ЗМДТ с №ДК142560/03.11.2015г., са установени задължения за ТБО за периоди 2010г.,2011,г.,2012г.,2013г.,2014г. и 2015г. – в общ размер 3248,77лв. и са начислени лихви за забава в общ размер 976,02лв.

С процесното решение на АССО – АУПОВ ТБО е отменен за сумата 2342,20лв. и съответните лихви и съответно е отхвърлена жалбата срещу него в останалата й част – за сумата 1380,71лв. и съответните лихви. В отхвърлената част на жалбата предмет са установените размери на задължението за ТБО по отношение два от компонентите по чл.62 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения, за всяка от процесните години. В тази си част решението на АССО като необжалвано е влязло в сила.

Предмет на касационна проверка е решението на АССО в частта му, в която е отменен АУПОВ ТБО за сумата 2342,20лв. и съответните лихви, за всички процесни години. Сумата е в общ размер за всички години и е формирана като сбор от установените задължения по третия компонент по смисъла на чл. 62 ТБО, формиращ ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване. Изчисленията не са спорни и са съобразени с приетото по делото заключение на ССчЕ – второ и трето допълнителни заключения /л.221 и сл./

Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По същото липсват фактически и правни основания във връзка с постановения диспозитив като възприето от съда разрешение на спора. Мотивната част на решението не съставлява същинска такава. Изброяването на събраните доказателства и тяхното съдържание, включително пресъздаване на заключенията на приетите експертни заключения и възпроизвеждане на свидетелското показание не съдържа релевантните за спора фактически изводи, вкл. и досежно основния спорен въпрос относно фактическото предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имота, предмет на АУПОВ ТБО и за всеки от периодите, визирани в същия акт.

Правилно е установен приложимият закон и е законосъобразен изводът, че по силата на нормата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ таксата за компонента й сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. Принципно правилно е приетото и относно подлежащите на доказване релевантни факти и обстоятелства, при наличието на които възниква задължение за заплащане на ТБО.

В обжалваното решение обаче не се съдържа обсъждане на релевантните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпределената тежест на доказване, доказателствената им сила и стойност. Направената констатация: „ По отношение на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване по делото не се събраха убедителни доказателства, тя да е предоставена през процесния период.“ е изолирано изведена, не е подкрепена от предходни или последващи фактически или правни съждения. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, при което се препятства изначално възможността за касационна проверка на обжалвания акт, нарушено е правото на защита на страните по отношение на същия акт.

Предвид горното решението следва да се отмени в обжалваната си част и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението следва да се отмени и в съответната част на присъдените разноски, съразмерно на интереса, или над сумата 264лв.

При новото разглеждане на делото и на основание чл.226, ал.3 АПК следва да бъде разгледан въпросът за направените разноски в настоящото касационно производство.

По посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 616/04.06.2018 г., постановено по адм. дело № 549 по описа за 2016 г. на Административен съд София област, в обжалваната му част, в която е отменен акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци №АУ427/27.04.2016г., издаден от главен инспектор „МДТ“ към О. С, потвърден с отговор изх. №МДТМ-105/01.06.2016г. на Началник отдел „МДТ“ при О. С за сумата 2342,20лв. и съответните лихви, както и в частта, в която са присъдени разноски в размера им над 264лв.

ВРЪЩА делото в обжалваната му част за ново разглеждане на друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!