Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Ч от [населено място] срещу решение № 4900/19.07.2017 година на Административен съд гр. С. по адм.д. № 3872/2017г., с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 14 – 4332 – 001579/14.04.2014г. на началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.Рира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въз основа на фактическите констатации по съставения му на 12.04.2014 година акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е издадено наказателно постановление от 02.06.2014 година, което не му било връчено, поради което и не бил упражнил правото си на жалба срещу него. Пак въз основа на същите фактически констатации била издадена процесната заповед за налагане на ПАМ, която претендира да е незаконосъобразна поради пълно опревергаване на фактическите констатации в акта. Претендира изтекла давност за налагане на административно наказание по ЗАНН. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 14 – 4332 – 001579/14.04.2014г. на началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.

Ответникът по касационната жалба, директор СДВР, взема становище за неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратера дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение.

При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо.

Производството пред Административен съд град София е образувано по жалба на И.Ч от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 14 – 4332 – 001579/14.04.2014г. на началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.

Като ответник по делото първоинстанционният съд недопустимо е конституирал директор СДВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

Органът, издал оспорения административен акт е началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, поради което и той е допустимият ответник в производството пред АССГ.

Като е конституирал директора на СДВР като ответник по делото, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане при правилно конституиране на страните.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 4900/19.07.2017 година на Административен съд гр. С. по адм.д. № 3872/2017година.

ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд гр. С. за ново разглеждане.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!