Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община М. срещу решение №40/30.04.2018 г. на Административен съд гр. В. постановено по адм. д. № 69/2018 г., с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № РД – 02 – 36 – 174/26.02.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“. Релевира касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Твърди, че за установяване на материалната компетентност на издателя на акта съдът не бил обсъдил всички приложени по делото заповеди за делегиране на компетентност, а ограничил мотивите на решението си с посочване само на една от тях. Същото представлявало съществено процесуално нарушение. Друго такова било неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд да разпредели тежестта на доказване в процеса, както и на това служебно да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Излага съображения за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд, който безкритично приел фактическите и правни основания, изложени в обжалвания административен акт. Съдът не обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Изцяло в оперативната самостоятелност на възложителя било решението по чл. 46, ал.1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/. Изводите на съда били в противоречие с практиката на КЗК, съгласно която всички видове сертификати, които съответстват на предмета на поръчката, можели да се задават като изискване от възложителите към изпълнителите на поръчката. Прави искане за обезсилване, съответно отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отмени като незаконосъобразно решение № РД – 02 – 36 – 174/26.02.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“.

Ответникът, заместник – министърът на министерство на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК

Предмет на контрол за правилност пред настоящата съдебна инстанция е решение №40/30.04.2018 г. на Административен съд гр. В., постановено по адм. д. № 69/2018 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на община М. срещу решение № РД – 02 – 36 – 174/26.02.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ за налагане на финансова корекция.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

При извършена проверка за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение, съдебният състав приема, че същото е валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на касатора, че като е осъществил контрол за законосъобразност върху акта на ръководителя на управляващия орган в частта относно предмета на поръчката във връзка с разделянето на обособени позици и поставеното изискване за качество, съдът е постановил недопустим съдебен акт. Недопустимостта на съдебния акт е последица от постановяването му в рамките на недопустимо съдебно производство, било поради това, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба или недопустим на съдебен контрол за законосъобразност предмет. Тези хипотези не са налице. Производството пред Административен съд Видин е образувано по допустима жалба на община М. срещу допустим на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

При извършена проверка за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, съдебният състав на седмо отделение на ВАС не констатира такива: С разпореждане от 27.03.2018 година първоинстанционният съд е конституирал страните по спора; определил е предмета на съдебен контрол за законосъобразност; разпределил е тежестта на доказване. Съдът е събрал относими, допустими и необходими за изясняване на спора писмени доказателства, след анализ на които е установил съответстваща им фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Общите възражения на касатора, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е отговорил на всички възражения на жалбоподателя и не е изследвал в пълнота всички основания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт са неоснователни.

По отношение на правилното приложение на материалния закон:

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. В. е решение № РД – 02 – 36 – 174/26.02.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма, с което на община М. на основание чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия орган, или оправомощено от него лице. Предвид факта, че функциите на управляващ орган могат да се делегират на друго лице и тази делегация е законово предвидена, издаването на акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ при условията на делегация е допустимо при наличието на нарочен писмен акт за делегиране на компетентност. В конкретната хипотеза Министърът на регионалното развитие и благоустройството е делегирал своите правомощия по чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ на заместник – министъра на МРРБ със заповед №РД-02-36-902/25.08.2017 г., изменена със заповед №РД-02-36-1118/12.10.2017 г. и заповед №РД-02-36-27/15.01.2018 г. Неоснователно е възражението на касатора, че като не е коментирал в решението си всяка една от посочените заповеди, първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е приложим материалния закон, като не е уважил възражението на община М. за нищожност на акта за определяне на финансова корекция като издаден от некомпетентен орган. Заповедта от 25.08.2017 година делегира компетентност на заместник-министъра на МРРБ да издава индивидуални административни актове по ЗУСЕСИФ, какъвто е и процесния с правна квалификация чл. 73, ал.1. Измененията на заповедта с последващите такива не се отразяват върху този извод, тъй като изменението не засяга делегацията в тази й част /раздел I, т.3/.

Оспореният съдебен акт, както правилно е приел първоинстанционният съд, е издаден в законоустановената писмена форма. Съдържа фактически и правни основания.

Решението е мотивирано и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопропроизводствените правила, като ръководителят на управляващия орган е спазил процедурата по чл. 73, ал.2 ЗУСЕСИФ.

По отношение на правилното приложение на материалния закон: В действителност, разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент №1303/2013 на Европейския парламент и на съвета за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета (наричан по-долу за краткост регламент № 1303/2013 година) дава легална дефиниция на понятието „нередност“, като това е: „всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последици нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза".

В конкретната хипотеза страните не спорят по фактите, поради което и същите не следва да се повтарят в решението на касационната инстанция. Спорът касае приложението на материалния закон:

Също така няма спор между страните, че община М. е икономически оператор, страна по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 10.11.2016 година. В изпълнение на същия общината е възложител на обществена поръчка по ЗОП с предмет: „Избор на изпълнител за пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция във връзка с реализацията на проект „Енергийно-спестовни мерки в сгради на образователната инфраструктура в град Мездра“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 10.11.2016 година по процедура BG16RFOP001-2.00 „Енергийна ефективност в периферните райони“ от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 година по две обособени позици: ОП 1: обект детска градина „ОДЗ1“; обект детска градина „ОДЗ2; обект ОУ „Кирил и методий“; обект СОУ „И. В“. В резултат на проведената обществена поръчка е подписан Договор за възлагане на обществена поръчка № BG16RFOP001-2.001-0180-С01-129-S-3 от 16.05.2017 година с изпълнител „Стреза“ ЕООД.

Констатираните от ръководителя на управляващия орган нередности касаят процедурата по провеждане на тази обществена поръчка, като нарушенията са обособени от фактическа страна в две точки:

1. В поле II.2.4. на обявлението за поръчката е посочено, че предметът на поръчката включва проектиране, строителство и авторски надзор на 5 строителни обекта, които са разделени на две обособени позиции. По отношение на обособена позиция N 1, при определяне предмета на поръчката възложителят е обединил четири обекта - 2 училища и 2 детски градини, които макар и като общ смисъл да са обекти на извършване на идентични дейности - проектиране, строителство и авторски надзор, с оглед спецификата си, предопределят различни изисквания спрямо изпълнението си и изпълнителите. В Техническите паспорти на обектите са посочени различни категории строежи, а именно: ОДЗ 1 и ОДЗ 2 са определени V категория (в Техническата спецификация възложителя ги е определил като IV категория), а ОУ „Св.св. Кирил и Методий" и СОУ „И. В" са III категория съгласно Наредба № 1 на номенклатурата на видовете строежи. По този начин, според органа са ограничени потенциалните участници, тъй като възложителят е поставил изискване участниците да са регистрирани в ЦПРС за III категория строежи, а два от обектите могат да бъдат изпълнени от лица, притежаващи удостоверение от ЦПРС за по-ниска категория строежи. Според органа, оббединяването на четирите обекта в една обособена позиция, предоставящи различни изисквания спрямо тях, като два от обектите могат да се изпълняват от лица, притежаващи удостоверение от ЦПРС за IV и по-ниска категория строежи, е ограничително, без да се осигури спазване на принципите за свободна и лоялна конкуренция и равен достъп на лицата в нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, aл. 2 от ЗОП.

2. Възложителят е поставил следното изискване към участниците: Да представят Сертификат за внедрена система за управление на здравословните и безопасни условия на труд по стандарт BS OHSAS 18001:2007 или еквивалентен с обхват строителство. Според органа, в чл. 64 от ЗОП са изброени документите, с които се доказват поставените изисквания, като сертификат BS OHSAS 18001:2007 не е включен в изброените, т е. възложителят няма право да изисква посочения сертификат. Посоченото изискване, според органа е в нарушение на чл. 59, aл. 3 от ЗОП, в който се казва, че възложителят няма право да изисква от участниците други документи за доказване на съответствието с поставените критерии за подбор, освен посочените в закона. С поставеното изискване възложителят нарушава разпоредбата на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, aл. 3 от ЗОП, и необосновано ограничава потенциални икономически оператори от възможността да оферират по съответната процедура. Това твърдение, според органа, се подкрепя и от факта, че за участие в процедурата е подадена само една оферта.

Спорът между страните е дали така изписаните факти осъществяват нарушения на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, aл. 2 и ал.3 от ЗОП, както и дали имат характер на нередност по т.9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентни показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалвания акт в частта относно установените нарушения, представляващи нередност по посочената точка.

Съгласно разпоредбата на чл. 46 ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Анализът на нормата сочи, че преценката на възложителя е по целесъобразност, като във всички случаи обаче следва да бъде мотивирана. Съгласно чл. 196, ал.2, т.2 ЗОП, не подлежат на обжалване решенията за: откриване на обществената поръчка в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Нормата не допуска оспорване на акта за откриване на обществена поръчка в частта относно мотивите за неразделянето й на обособени позиции. Преобладаващата съдебната практика на Върховен административен съд, към която настоящият съдебен състав се присъединява, приема, че установената необоснованост на невъзможността за целесъобразно разделяне на поръчката на обособени позиции, нарушава принципите на чл. 2 ЗОП, като съдът осъществява контрол за спазване на тези принципи. В конкретната хипотеза възложителят е създал обособени позиции, но в първата е включил четири строителни обекта от различни категории строежи, а във втората само един такъв. Неоснователно е възражението на касатора, че подобно разделяне е изцяло в оперативната самостоятелност на възложителя, поради което и е недопустим съдебен контрол за законосъобразност върху предмета на поръчката с оглед начина на разделянето му на обособени позиции. Съдебната практика на ВАС, отразена в решение № 1114 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2016 г.; решение № 2132 от 16.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 283/2018г. и други, опровергатва това твърдение.

В конкретната хипотеза възложителят е обособил две позици, но в първата е обединил четири строителни обекта. Според настоящия касационен състав, като е обединил четири стоителни обекта в една обособена позиция по изписания по-горе начин, възложителят е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал.2 ЗОП във връзка с чл. 59, ал.2 от същия н.а. Във всички случаи, при определяне на предмета на поръчката, възложителят трябва да спазва принципите в чл. 2, ал. 2 ЗОП и да не ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществената поръчка. В действителност, в оперативната самостоятелност на възложителя е предоставена преценката за разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, но при тази преценка, той следва да се ръководи освен от собствените си нужди, преди всичко от изискванията, заложени в чл.2, ал.2 ЗОП. Събирането на дейности/обекти в една поръчка/ или в една обособена позиция, не трябва да води до ограничаване на конкуренцията. Цитираната разпоредба на чл.2, ал.2 ЗОП указва, че не трябва да се включват условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Заложените условия и изисквания трябва да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Обединението в една поръчка или в една позиция на разнородни дейности/множество разнородни обекти, в резултат на което необосновано се ограничава кръгът на заинтересованите лица, е в противоречие със законовата норма. Оперативната самостоятелност на възложителите за неразделяне на обособени позиции /според съда се включва и процесната хипотеза на разделяне, но при струпване на разнородни обекти в една от позициите/ е лимитирана в рамките на общото изискване за спазване на основните принципи на закона /в тази насока е и решение по адм.д. № 1001/2018г. по описа на ВАС/. В конкретния случай предметът на обществената поръчка по обособена позиция I включва 4 функционално и физически отделни обекта (сгради, съответно с различен административен адрес), които изпълняват самостоятелни икономически и технически функции, и са независими един от друг. Изискването за изпълнение на строителство и проектиране, най-вече на строежи от различна категория, като съвкупност, безспорно ограничава равния достъп на потенциалните участници и по този начин ограничава конкуренцията (преди всичко по отношение на сградите с по-ниска категория). Дейностите по изпълнението на предмета на поръчката са еднакви, но те не са в условия на взаимно свързаност - четирите сгради са разделени технически и икономически и съответно поотделно отговарят на изискването за "обособена позиция".

По отношение на второто нарушение, касационната инстанция също споделя изводите на първоинстанционния съд като правилни: Предметът на обществената поръчка не може да бъде квалифициран като такъв със специално предназначение или друга индивидуалност, обосноваваща въвеждането на подобно условие за доказване на технически възможности. Сертификат за внедрена система за управление на здравословните и безопасни условия на труд по стандарт BS OHSAS 18001:2007 BS OHSAS 18001:2007 е разработен с цел да се извършва сертификация от трета независима страна на системи за управление на здравословните и безопасни условия на труд в съответната организация. Правилни са съображенията на органа в насока, че сертификацията no BS OHSAS 18001 демонстрира ангажираността на компанията за безопасна работна среда и защита на служителите от трудови злополуки. Предвид изложеното, от една страна същият не може да бъде свързан с предмета на обществената поръчка, а е и извън законово регламентираните стандарти за управление на качеството или стандарти за опазване на околната среда, от друга. С въвеждането на процесния критерий за подбор възложителят необосновано е ограничил икономическите оператори, заинтересовани от участие в поръчката, тъй като е изискал доказване на техническите възможности с непредвиден от ЗОП документ и неотносим към предмета на поръчката, тъй като не допринася за качественото изпълнение на дейностите.

Предвид гореизложеното, съдебният състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че правилно съдът в Решение №40/30.04.2018 г. е посочил, че са налице няколко нарушения, засягащи нормите от ЗОП, в това число и чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ. Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ е Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС №57/28.03.2017 г. В точка 9 на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба, се сочи като причина за нередността „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие".

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от Регламент 1303/2013 г. финансовата корекция се определя като отмяна на всички или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма. Посочената корекция се налага едва след като е констатирана от управляващия орган нередност, която съгласно разпоредбата на чл. 2(36) от Регламент 1303/2013 г. изисква наличието на три предпоставки, които следва да бъдат осъществени и доказани, а именно: - нарушение на правото на съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, което да произтича от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, чрез начисляването на неправомерен разход. В конкретната хипотеза всеки от елементите на нередността е осъществен и досежно двете нарушения, поради което и правилно същите са квалифицирани като нередност с приложимата правна квалификация.

Предвид гореизложеното, касационният състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд досежно осъществените нарушения и тяхната квалификация като нередност, финансовата подкрепа за която следва да бъде отменена.

Следващият въпрос относно законосъобразността на акта касае размера на тази отмяна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, споделил съображенията на органа, че в случаите, при които не може да се определи с точност финансовото измерение на допуснатото нарушение, разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ предвижда за определянето на финансовата корекция да се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Засегнатите от нарушението разходи не представляват стойността на договора за обществена поръчка, тъй като на отмяна подлежи финансовата подкрепа – допустими разходи, представляващи средства от ЕСИФ /по аргумент от чл. 70, ал.1 ЗУСЕСИФ и чл. 71, ал.1 от същия н.а. Съгласно текста на последната правна норма, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размера на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

В конкретния случай, при правилно използване на пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция, ръководителят на управляващия орган е определил процент на корекцията – 10% съобразявайки броя на нарушенията и тяхната тежест. За нередност т. 9 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба законодателят е определил 25% финансова корекция с възможност да бъде намалена на 10% или 5%. Определеният от органа размер на 10% е съответен на броя и тежестта на нарушенията.

По отношение на основата, върху която се определя финансовата корекция, съдебният състав на ВАС не споделя изводите на първоинстанционния съд в насока, че тя е законосъобразно определена:

Член 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, редакция към 26.02.2018 година /дата на издаване на акта/, изрично сочи, че на отмяна подлежи финансовата подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Към този момент националното съфинансиране е включено в средствата по чл. 1, ал.2 ЗУСЕСИФ, както правилно е приел първоинстанционния съд. Фактът, че законът регламентира само средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е виден от изричните разпоредби на чл. 1, 2, 3, 6 ЗУСЕСИФ. Това значи, че няма законово основание за определяне на финансова корекция върху средствата, които не са предоставени от фонд на Европейския съюз. Предвид това, дори и националното съфинансиране да се включва в основата при определяне на корекцията, в тази основа не се включва собствения принос на бенефициера. Същият безспорно е част от общо допустимите разходи по договора, но липсва законова норма, която да позволява на органа да налага корекция и върху размера на допустим разход собствен принос. П. на обратното, би превърнало автоматично тази част на финансовата корекция в санкция, нещо което тя с оглед на чл. 4 (1) и (4) Регламент № 2988/95, не е (виж решение Neamt, С-260/14 и С-261/14, EU: C: 2016:360, точка 50 и 51). В конкретната хипотеза, видно от текста на договора за възлагане на обществена поръчка, същият е със стойност 407 455,32 лева с ДДС. Стойността на корекцията е в размер на 40 745, 53 лева, откъдето касационната инстанция прави извод, че тя е определена като 10% върху стойността на договора за обществена поръчка, а не като 10% от допустимите средства, представляващи средства от ЕСИФ. При висяща процедура, размерът на корекцията следва да се определи словом като 10% от допустимите средства, представляващи средства от ЕСИФ, по Договор за възлагане на обществена поръчка № BG16RFOP001-2.001-0180-С01-129-S-3 от 16.05.2017 година с изпълнител „Стреза“ ЕООД, а не като цифрово изразена стойност, тъй като не е ясен точния размер на допустимите средства по поръчката, представляващи средства от ЕСИФ. В тази насока, като е определил и собствения принос на бенефициера като допустим разход, върху който да се наложи финансова корекция, органът е постановил материално незаконосъобразен акт в тази част. Като не е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е мотивирал частично неправилно решение.

Предвид това, че основата, върху която се определя финансовата корекция е нормативно определена, съдът има компетентност да измени акта в тази част, като определи за основа на корекцията само допустимите средства, представляващи средства от ЕСИФ, по Договор за възлагане на обществена поръчка № BG16RFOP001-2.001-0180-С01-129-S-3 от 16.05.2017 година с изпълнител „Стреза“ ЕООД.

В останалата част решението на АС гр. В. като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Като се позовава на съотношението между собствените средства и размера на финансова помощ със средства от ЕСИФ, видно от чл. 2.2 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съдът приема, че уважената част от касационната жалба рефлектира върху разноските с един процент. Предвид изхода на спора и при извършено изчисляване и извършена компенсация на разноските за две съдебни инстанции, съдебният състав приема, че на ответника по касационната жалба, предвид изхода на спора и направената своевременна претенция за извършването им, се дължат разноски за адвокат в размер на 2030, 83 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора и минималните размери на адвокатските възнаждения при спор с материален интерес.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПк и чл. 221, ал.2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №40/30.04.2018 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 69/2018 г., в частта с която съдът е отхвърлил жалбата на община М. срещу решение № РД – 02 – 36 – 174/26.02.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ в частта досежно основата, върху която е определена финансовата корекция, като вместо него постанови: ОТМЕНЯ решение № РД – 02 – 36 – 174/26.02.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ в частта досежно основата, върху която е определена финансовата корекция, като определя за основа на финансовата корекция допустимите средства, представляващи средства от ЕСИФ по Договор за възлагане на обществена поръчка № BG16RFOP001-2.001-0180-С01-129-S-3 от 16.05.2017 година с изпълнител „Стреза“ ЕООД.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №40/30.04.2018 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 69/2018 година в останалата част.

ОСЪЖДА община М. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 2030, 83 лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Ключови думи