Производството е по реда на чл.208 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Абдулнасер против решение № 3056 от 8.05.2018 г. по адм.дело № 2087/2018 г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 285 от 31.01.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, съдържащо отказ да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК.

Ответната страна – председател на ДАБ при МС чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че от разказаната от жалбоподателя бежанска история и представените писмени доказателства, не се установява наличие на условията по чл.8 и чл.9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Сочените обстоятелства относно бежанския статут на неговата майка са ирелевантни за настоящото производство.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Абдулнасер против решение № 285 от 31.01.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на условията по чл.8 и чл.9 ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата е направил единствено възражение, че не му е било указано подробно какви документи да представи пред интервюиращия орган, поради което той не е представил личния си паспорт, издаден на [дата]. Развити са и доводи за наличие на условията, водещи до предоставяне на хуманитарен статут. В съдебното заседание, проведено на 20.03.2108 г. за първи път се въвеждат твърдения за [произход] на майката на жалбоподателя и живота в лагера за [произход] бежанци „Шатила” в [населено място]. В следващото съдебно заседание са представени документ за пътуване и карта на майка му, от които действително се установява, че тя е [гражданство] бежанка в [държава].

Отделно от това в съдебното производство са представени писмени доказателства за социалната и трудова адаптация на жалбоподателя на територията на България от пристигането му през 2013 г. до настоящия момент, в това число и за постигнати сериозни спортни успехи. Установено е, че той действително работи на три места и е в състояние сам да обезпечава издръжката си.

Съдът е обсъдил всички доказателства по административната преписка и по съдебното производство и е извършил анализ на всеки един от елементите, които при условията на алтернативност водят до предоставяне на бежански статут. Преценката им допълнително е направена през призмата на понятията, регламентирани в Директива 2011/95/ЕС, разгледани съобразно изложените от чужденеца обстоятелства в производството прд ДАБ. В резултат на подробния анализ, първоинстанционният съд е обосновал извод, че кандидатът за предоставяне на статут няма лични характеристики, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към социална група, политическо мнение и/или убеждение, обосноваващи основателен страх от преследване в [държава]. Заявените лични обстоятелства не се свързват, нито пряко, нито косвено с посочените в закона и директивата причини и са негодни да обосноват опасения от преследване в държавата му по произход, относими за предоставянето на бежански статут.

На следващо място в решението са анализирани обстойно предпоставките по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, както с оглед изложените от него факти, така и с представените от административния орган справки за състоянието в Ливан. Разгледана е и практиката на СЕС и в тази връзка и е прието, че жалбоподателят не установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота или личността му, като в същото време не са установени данни, че общата ситуация в Ливан сама по себе си води до нарушение по чл.3 ЕКПЧОСпри депортиране на жалбоподателя до територията й.

По отношение на установените обстоятелства относно успехите на жалбоподателя, постигнати в България от момента на пристигането му, съдът е посочил, че те не са относими към преценка за наличието на право на убежище по правилата на ЗУБ, като в същото време не преклудират правото му да ги установява в отделно производство по реда на ЗЧРБ. По така изложените три групи обстоятелства е счел обжалвания административен акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се акцентира на представените пред административния съд нови доказателства за междуособици и учийство в бежанския лагер в [населено място], където живее майката на жалбоподателя. В тази връзка се твърди, че съдът е написал бланкетни мотиви, общоважими за всеки кандидат за предоставяне на статут, без да върне преписката за ново произнасяне от страна на административния орган. Възраженията са неоснователни.

Видно от данните по делото, М. Абдулнасер е напуснал страната си по произход легално със самолет. Това доказва напълно безпрепятствено излизане, доколкото е общоизвестен фактът за засилената проверка на летищата по отношение самоличността на напускащите лица и съществуването на каквито и да било забрани за излизане от страната. След престоя му в Турция е тръгнал нелегално за Швеция, но е бил оставен от трафикантите в България. Подал е първата си молба за международна закрила на 2.07.2013 г., в която саморъчно е описал, че е лице без гражданство и имената му са М.А.Т данни са отразени и в регистрационния му лист от същата дата, където е допълнено, че последният му адрес е в бежанския лагер в Шатила. Твърдял е, че образованието му е висше. Само месец и половина по-късно – на 19.08.2013 г. е поискал прекратяване на производството за закрила, тъй като желае да се върне в родината си [държава] на собствени разноски, по семейни и лични причини. На базата на подадената молба, с решение № 4604 от 27.08.2013 г., решаващият орган е прекратил производството. Това решение, макар да е произнесено по негово искане, е обжалвано от него един месец по-късно - на 23.09.2013 г., като жалбата му е отхвърлена с определение на АССГ, оставено в сила по частната му жалба от Върховния административен съд.

Впоследствие е поискано възобновяване на производството, като чужденецът е пожелал промяна, както по отношение на гражданството му от лице без гражданство на гражданин на [държава], така и в начина на изписване на трите му имена на М.А.Т не се е явил на изпратените му покани за интервю, в случаите в които ги е подписал лично, което на свой ред е довело до спиране на административното производство. Всички тези данни за поведението му в продължение на четири години, считано от първоначалната регистрация, показват непоследователност в изявленията, действията и исканията му.

С кандидата са проведени през 2017 г. две интервюта, на които е имал реално предоставената възможност свободно да изложи своята бежанска история. И в двата случая той е бил категоричен, че никога, никъде и по никаква причина срещу него или срещу негови роднине не е упражнено насилие и не е имало репресивни действия. Само в едно изречение е пояснил, че живее в бежанския лагер и ако не влезе в редиците на мафията, няма как да се развива и да живее спокойно. На второто интервю на 27.102.0217 г. е допълнил, че там „все още има бомби”, а положението не се е променило в сравнение с времето на предишното интервю от 28.07.2017 г. Прави впечатление, че акцентът и при двете интервюта, е не на личната му история, като бежанец, а на неговите постижения в България от момента на пристигането му и начина, по който сам е успял да устрои живота си тук. Съдът ги намира за безспорно установени и имащи отношение към предоставянето на статут по реда на ЗЧРБ, но не и при преценката за наличието на право на предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Поради това същите не следва да се обсъждат при преценка за наличието/липсата на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ.

Едва в хода на първоинстанционното производство, М. представя един материал от интернет за ожесточени сблъсъци в бежанския лагер, в които са замесени членове на организацията „Фатах ал-Интифада". Сблъсъците са завършили с един убит и няколко ранени. Въз основа на тази информация, жалбоподателят е започнал да изтъква и да доказва [произход] на майка си и в тази връзка потенциалната опасност при връщане в бежанския лагер, да бъде включен в различни палестински органзации. Същите обстоятелства се поддържат и в касационното производство. Те обаче имат изцяло хипотетичен характер, не са изтъкнати от лицето в производството пред агенцията и по никакъв начин не могат да се оценят, като основателни опасения от преследване. Освен това по никакъв начин не се вместват в разказа на М. Абдулнасер за неговото и на членовете на семейството му развитие. Той е учил две години френска филология в [държава], след което я е напуснал и не е довършил образованието си. Съобщава, че има средно образование, който факт също противоречи на първоначалното му изявления при регистрацията на 2-07-2013 г. за завършено висше образование. Съобщил е още, че брат му работи, а двете му сестри учат в университет. Това показва, че смесеният брак на родителите му – майка с [произход] и баща с [произход] позволява на децата им безпрепятствено образование и то в университет. По отношение на тях не се твърдят, излагат и установяват трудностите, пред които са изправени сирийските бежанци, установяващи се в Ливан от 2015 г., които се описват в представените от ДАБ справка от 14.03.2018 г. и от 15.08.2018 г. Ето защо по отношение на жалбоподателя не са налице и условията по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарна закрила. Като е отчел всички обстоятелства, установени, както в административното, така и в съдебното производство, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3056 от 8.05.2018 г. по адм.дело № 2087/2018 г. на Административен съд – София град.

РЕШЕНИЕТО е окончтелно.

Ключови думи
No law branches!