Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Митници“, гр. С. срещу Решение № 2685 от 21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11732/2014 г. от Административен съд София-град.

В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а така също и необоснованост. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявения от „ФАРО С.П.А.“ – дружество, учредено и съществуващо по силата на законодателството на Р. И, вписано във фирмения регистър на гр. М. иск срещу Агенция „Митници”, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора – юрк.. Я допълнително мотивира становище за основателност на касационната жалба и претендира направените в касационното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна „ФАРО С.П.А.“ – дружество, учредено и съществуващо по силата на законодателството на Р. И, вписано във фирмения регистър на гр. М., чрез пълномощника си адв. И.К- САК, в представения писмен отговор на жалбата, в писмените си бележки и лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил предявения от "ФАРО С.П.А." – дружество, учредено и съществуващо по силата на законодателството на Р. И, вписано във фирмения регистър на гр. М. срещу Агенция „Митници”, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и му е присъдил обезщетение в размер на 789 631. 98 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи справедливата пазарна цена на бижута, задържани от Агенция „Митници“ с разписка № 353 от 19.11.2009 г., оценени към последната дата, ведно със законната лихва в размер на 219 400. 99 лева от момента на отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление – 13.03.2012 г. до 01.12.2014 г., на която е подадена исковата молба, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Със същото решение на ищеца е присъдена и сумата от 27 650 лева, представляваща разноски в производството.

За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице изискуемите от закона елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в условията на комулативност.

Решението е валидно и допустимо, но необосновано и неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения:

Съдът от първата инстанция не е разкрил фактическата обстановка по делото в нейната пълнота. Не е обсъдил и всички относими и налични доказателства по делото, а така също не е изпълнил служебното си задължение да даде указания на страните по доказателствата.

„Faro S.p.A.“ и „„DA VINCI GIOIELLI S.R.L.“ са търговски дружества с регистрация в Р. И и седалище – гр. М.. "ФАРО С.П.А." е Акционерно дружество в „доброволна ликвидация“ с дата на вписване 25.09.2014 г., чиито ликвидатори и управители са Бони Р. и Бони А.. Предметът му на дейност, вписан в регистъра, е „Производство, изработка, търговия на едро и на дребно с различни златарски изделия, украшения, часовници и други измервателни и/или прецизни инструменти, сребърни изделия“. Съдружници и притежатели на права върху дялове и акции към датата 25.09.2014 г. са: Бони В. – 79.02 %; Бони Р. – 7. 83 %; Бони А. – 7. 77 %; Софиентини Р. – 3. 92 % и Л. Финанциария SRL – 1. 46 %.

„DA VINCI GIOIELLI S.R.L.“ е неактивно Еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено на 22.07.2008 г., в несъстоятелност от 25.07.2013 г., с единствен управител А. Века, назначен с акт от 05.09.2011 г., председател на Управителния съвет – Н. Креа, единствен съдружник Д. Ломбарди притежател на 100 % от акциите на дружеството и синдик в производството по несъстоятелност - Е. Грило, назначена с акт от 25.07.2013 г. Предметът на дейност е търговия на едро и на дребно под всякаква форма, внос, износ, производство, изработка и представителство, както в Италия, така и в чужбина на бижутерийни изделия, златарство, сребърни накити и др. скъпоценни метали. С решението за несъстоятелност от 25.07.2013 г., когато дружеството е и закрито, не е разрешено продължаването на дейността за търговия на едро, внос и износ на бижутерийни артикули, златарство, сребърни накити и др. скъпоценни метали … за …. (л.71 т.І).

Ищецът твърди, че между двете дружества са установени трайни търговски взаимоотношения, във връзка с които са сключили „устен“ договор за консигнация през м. ноември 2009 г., съгласно който „Faro S.p.A.“ е възложило на „„DA VINCI GIOIELLI S.R.L.“ извършването на продажба на бижута на територията на Р. Б.

Договорът за консигнация няма изрична уредба в РБ, но е разпространен в практиката като разновидност на комисионния договор. По силата на договора за консигнация „консигнатът“ предава на „консигнатора“ определена стока в неговия склад или магазин, за да се продаде от името на „консигнатора“, но за сметка на „консигната“, в течение на определен срок срещу възнаграждение. Този договор има много прилики, но и съществени разлики, с комисионния договор, с договора за поръчка, със спедиционния договор, с договора за дистрибуция. Особеностите на договора за консигнация са: 1. Че изпълнителната сделка по договора е винаги продажба на стоки (при комисионния – могат да се сключват всякакви сделки); 2. Стоката, предмет на продажбата се предава на консигнатора в неговия магазин (склад); 3. Консигнаторът има право на възнаграждение само доколкото реализира изпълнителната сделка; 4. Договорът винаги е срочен и консигнаторът има задължение да върне непродените стоки на консигнанта, който пък е задължен да ги приеме. В договора задължително трябва да се посочи каква е стоката и на каква цена се продава.

Дори да се приеме, че съгласно Италианското законодателство договорът за консигнация е неформален договор, то ищецът трябва да докаже, по безспорен и категоричен начин три обстоятелства: 1. Че „стоката“ е негова собственост; 2. Че е предал същата на консигнатора в неговия магазин (склад); 3. каква е стоката и на каква цена се продава.

Обратно на приетото от първостепенния съд, настоящата инстанция счита, че тези обстоятелства не са доказани по безспорен и категоричен начин.

Правото на търговското дружество-ищец да потърси защита за определени свои права и законни интереси, обуславя и правото му на иск в производството по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В исковото производство, по реда на чл. 203 и сл. АПК, върху ищеца е доказателствената тежест и той, с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства, трябва да докаже, че именно на неговото имущество незаконосъобразно е нанесена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на Държавата или негови длъжностни лица. Следователно, установяване на правото на собственост върху предметите, иззети от митническите органи в РБ е от съществено значение за разрешаване на делото и този факт подлежи на доказване от ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, от които черпи права, т.е. ищецът, който претендира правото на обезщетение, следва да докаже, че има право да го получи, че именно в неговия патримониум е настъпила вреда, както и какъв е размера на претърпените вреди.

В конкретния случай:

- Не е доказано придобиването на процесните стоки, т.е. не е установено влагането на средства за закупуването или изработването им от ищеца, съответно за придобито право на разпореждане с тях;

- В проведеното административнонаказателно и наказателно производство г-н А. Века е твърдял, че иззетата от митническите власти на страната ни „стока“ е негова или на фирма „DA VINCI GIOIELLI S.R.L.“, което твърдение противоречи на заявеното от ищеца в исковата молба. Във връзка с твърденията са налице и доказателства - след приключването на наказателното производство, в личното му качество, а не като управител на фирма, А. Века е подал искане пред Агенция „Митници“ – Митница „А. С“ „стоката“ да МУ бъде върната (вж. л.183, л.188, л.196, л.200, л. 205 от т.І на делото). Пред административноНаказателен съд и пред прокуратурата на РБ г-н Века не е твърдял, че действа като консигнатор по устно сключен договор за консигнация с „Faro S.p.A.“;

- В рамките на административнонаказателното и наказателно производство търговското дружество „Faro S.p.A.“ не е участвало и не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си за собственост;

За разрешаване на посочените въпроси съдът следва да изиска и приложи към настоящото дело НАХД 10289/2010 по описа на СРС, КНАХД № 8755/2011 г. по описа на АССГ, както и досъдебно производство № ЗМ- 5550/2009 г. За решаващия съд е налице задължение да цени доказателствата, събрани в тези производства (гласни и писмени) в светлината на съвкупния доказателствен материал.

- По делото са приложени, като доказателства, ксерокс-копия от „състояние на сметка на трета страна“ (л.95-97); валоризиран месечен журнал за м. ноември 2009 г. (л.98-104) и ситуация за сметка на трети лица (л.105-108), заверени от адв. В.Ц – САК. Липсва официална заверка на тези „документи“ от представляващия търговското дружество ликвидатор, от една страна. От друга е необходимо заключение на вещо лице-счетоводител с оглед установяване на фактите, чието доказване се цели с тях. В крайна сметка вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, но самите записвания и тяхното значение за спорния предмет следва да бъде преценено от експерт. Какви факти са удостоверени с тези записвания;

- От представеното по делото ксерокс-копие на транспортен лист № 59200 с дата 16.11.2009 г., заверено от адв. В.Ц, (л.93-94) е видно, че „документът“ е съставен на бланка на „Faro S.p.A.“, в която като „притежател“ („spettare“ – притежавам, принадлежа към нещо) на описаното в него е посочено дружеството „DA VINCI GIOIELLI S.R.L.“. По отношение на количествата са описани 111 бр. сребро промили 800/925; 177 бр. сребро промили 800/925 и 18 543 „oref. аssortita“ промили 585, без означение дали са бройки, карати, грамове или килограми (като за „oref. аssortita“ преводачът е вписал „златарска бижутерия“ – л.93, но в българо-италианския речник изразът „златарска бижутерия“ е преведен като „gioielli оrafo“). В листа не е посочено местоназначение, а наличните два подписа са идентични, преценено с просто око, но нечетливи - неясно от кого поставени.

Следователно, от така представеното „доказателство“ не може да се направи извод за вида и количествата стоки, предмет на транспортиране, нито направлението, нито за лицето, извършващо транспорта, още по-малко за това чия собственост са посочените стоки. Ясно е само, че са предмет на консигнация.

- По делото е приложено ксерокс-копие на „декларация“ от 30.09.2014 г. (л.109, т.І), подписана от Е. Грило, в качеството й на синдик и законен представител на дружеството „DA VINCI GIOIELLI S.R.L.“, в която се сочи, че златните и сребърни бижута, иззети от митническите органи на РБ са собственост на „Faro S.p.A.“. Липсва описание на тези „ценни метали“, за да се установи идентичността им с иззетите от митническите власти на РБ. Освен това липсва печат на търговското дружество ( л. 119), поставен при подписа на длъжностното лице. Затова „документът“ е частен, а не официален, и съставлява доказателство само за това, че съдържащите се в него изявления са направени от Е. Грило.

Съдът безкритично е приел изброените по-горе доказателства за „убедителни“ по отношение на факта „собственост“. Настоящата инстанция счита, че тези доказателства не са нито „убедителни“, нито достатъчни за установяване както на собствеността, така и на вида и на количеството вещи, които са предмет на договор за консигнация между "„Faro S.p.A.“ и „DA VINCI GIOIELLI S.R.L.“, не установяват и факта каква част от тази стока е била продадена, мястото където е реализирана, за чия сметка е станало това и т.н. Доказателствения процес по делото следва да се проведе отново, при спазване на правилата на ГПК, приложим субсидиарно.

Изложеното е достатъчно, за да се отмени обжалвания съдебен акт, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Все пак трябва да се отбележат още следните обстоятелства:

С молба, приложена на л. 864, т. ІІІ от делото адв. И.К, в качеството му на процесуален представител на „Faro S.p.A.“, е направил изменение на иска, на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК, във връзка със заключението на „изготвената и приета тройна съдебно-оценителна експертиза“ в частта за главницата, представляваща пазарната стойност на бижутата, предмет на изземване, моментът на оценяването им – към датите 19.11.2009 г. (датата на изземване) или 24.11.2015 г. и претендираната лихва, която молба съдът от първата инстанция е обявил в проведеното открито съдебно заседание на 14.02.2017 г. и е допуснал изменението на същата дата, след изслушване на присъстващите страни, вкл. и ответника (л.899, т. ІІІ). Молбата за изменение на иска обаче не отговаря на изискванията за редовно предявяване на новия иск, който се заявява чрез изменение на вече предявения. По своята същност увеличението на иска е предявяване на нов, допълнителен иск към първоначално предявения, относно такава част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния иск (т.е. разликата). Увеличението на иска се предприема или когато първоначалния иск е бил предявен като частичен, или когато в хода на делото се разкрива, че ищецът е допуснал грешка относно размера на иска. Новопредявеният иск се счита заявен от деня на изменението на иска; той трябва да отговаря на изискванията на Закон за предявяването му; по него се дължи държавна такса. В случая законовите изисквания за предявяването на нов иск, не са били спазени, поради което изменението е било недопустимо. Постановеното по такъв иск решение на съда подлежи на обезсилване. При новото разглеждане на делото съдът, при преценка редовността на исковата молба, следва да укаже на ищеца да уточни цената на иска.

Представеното по делото ксерокс-копие на пълномощно (л.231-233, т. І), съгласно което А. Бони, действаща като „законен представител и ликвидатор“ на търговското дружество „Faro S.p.A.“ е упълномощила трима български адвокати да представляват фирмата, не отговаря на изискванията на чл. 33 ГПК. Подписът на упълномощителя е абсолютно нечетлив, поставен е печат „Вярно с оригинала“, но липсва подпис на адвокат. С това пълномощно адвокатите И.К, В.П и В.Ц се представят пред съда. В същото време на л. 605 и л. 606, т. ІІ на делото е приложено друго „пълномощно за процесуално представителство, подписано от г-н В. Бони, в качеството му на председател на Управителния съвет на „Faro S.p.A.“, съгласно текста на което адвокат д-р В.П от САК е упълномощена с правата по чл. 34 и чл. 34, ал. 3 ГПК, упълномощен е и адвокат В. Онести, вписан в АК – Милано, които заедно и поотделно представляват дружеството „пред българските съдебни органи, включително АССГ …“. В крайна сметка кой е процесуалният представител на ищеца.

Допуснатите особено съществени процесуални нарушения водят до отмяната на обжалвания съдебен акт. Тъй като се налага да бъдат извършени и нови фактически установявания делото ще следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2685 от 21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11732/2014 г. от Административен съд София-град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав от същия съд.

Решението е окончателно.