Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 693 от 09.08.2017 г., постановено по административно дело № 364/2017 г., Административен съд – София-област е отхвърлил като неоснователна жалбата на С.Л от [населено място] срещу решение № 1040-21-7/29.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-област и потвърденото с него разпореждане № 222-00-202-1/08.03.2017 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО.

Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от С.Л, който твърди наличието на всички касационни основания по чл. 209 от АПК: нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли обжалваното решение да се отмени, след което делото да се реши по същество чрез уважаване на първоначалната му жалба, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-област, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по касационната жалба.

Участващият в производството по силата на чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, за което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Като извърши проверка на основание и по реда на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс въз основа на фактите, установени от Административен съд – София-област, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Фактическата обстановка по казуса е установена правилно от първоинстанционния съд и по същество не е спорна между страните по делото.

С.Л е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 29.04.2011 г., като впоследствие през периода от 22.05.2014 г. до 30.11.2016 г. е работил в „Агроинженеринг 90“ ЕООД гр. С., за който период са му начислявани и внасяни осигурителни вноски, включително и за фонд „Безработица“. След прекратяването на трудовото му правоотношение поради намаляване на обема на работа същият на 28.02.2017 г. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), което му е отказано от длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО с разпореждане от 08.03.2017 г. на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО с мотива, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.04.2011 г., и няма право на отпускане на ПОБ. Жалбата на Лъжански по административен ред срещу разпореждането е отхвърлена с процесното решение от 29.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-област (предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд), по съображения, че жалбоподателят на отговаря на едно от трите кумулативни условия по чл. 54а, ал. 1 от КСО, а именно да не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б.

Решението на Административен съд – София-област, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.

Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и приложимата в случая нормативна уредба Софийският областен административен съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ – София-област е издадено от компетентен орган в изискуемата закона форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Административният съд е изследвал всички основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК и е достигнал до правилния извод за тяхното отсъствие. В мотивите на проверяваното съдебно решение съдът е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) за незаконосъобразност на процесните актове на осигурителните органи. При безспорно установеното по делото, че в случая не е изпълнено условието на една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 54а, ал. 1 от КСО, а именно това по първото предложение на т. 2 - да не е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б, решаващият съдебен състав обосновано и материално законосъобразно е приел, че са налице посочените от органа правни и фактически основания за неотпускане на търсеното от Лъжански парично обезщетение за безработица.

Възраженията на касатора не водят до различен извод.

Фактът, че за Лъжански са внасяни осигурителни вноски за фонд „Безработица“, не е от характер да обезпечи получаването на парично обезщетение за безработица, при наличието на законова пречка за това. В случая не е възникнал юридическият факт по чл. 54а, ал. 1 от КСО, пораждащ безусловното задължение на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО да отпусне (при условията на обвързана компетентност) търсеното парично обезщетение. Придобитото право на ЛПОСВ в България изключва жалбоподателя от кръга на лицата по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Идеята на законодателя в случая е да се предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или уволнение.

Тезата на конституционните съдии в решението им по КД № 4/2000 г., на чиито мотиви Лъжански се позовава, не е правилно разбрана от касатора. В това решение е посочено, че включването на работещите пенсионери в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от КЗОО (сега КСО) противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, както и, че те не трябва да правят осигурителни вноски, тъй като вече са придобили правото на пенсия. Очевидно е, че Конституционният съд не се е произнесъл в насока, че ако работещият пенсионер е внесъл осигурителни вноски за фонд „Безработица“, това ще обезпечи едновременното получаване от него на пенсия за старост и обезщетение за безработица, в противоречие с отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО.

Изложеното от касатора по отношение на приложното поле на конвенциите на МОТ не обуславя основателност на жалбата му, защото именно в чл. 2, т. 2 от Конвенция № 35 на МОТ е уредена възможността всяка държава-членка на организацията да предвиди в националното си законодателство такива изключения, каквито намери за добре, по отношение на работещите пенсионери.

Съдебната практика на ВАС, VІ-то отделение, пред (решенията по адм. д. № 14309/2015 г. и по адм. д. № 8930/2014 г.) е постановена по казуси с различна фактическа обстановка от процесната: и в двата случая се касае за лица, придобили право на пенсия в чужда държава, която е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж (вкл. българския), в много по-нисък размер от минималния размер на пенсията в Р.Б.В тези случаи върховните съдии са извели извод, че под придобито право на пенсия за старост в друга държава в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО се има предвид пенсия, равностойна по същност и по ефективност на пенсията за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство. Настоящият случай обаче е различен: общият осигурителен стаж на Лъжански е придобит в България, а отпуснатата му пенсия е в максимален размер.

За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че представените от касатора писмени доказателства пред настоящата инстанция са неотносими към касационните основания, поради което и по силата на чл. 219, ал. 2 от АПК са ирелевантни за изхода на спора по делото.

Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – София-област е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 693 от 09.08.2017 г., постановено по административно дело № 364/2017 г. по описа на Административен съд – София-област.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!