Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 2185 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2463 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2017 г. в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на А.Г обезщетение в размер на 280,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в З. Б от 07.06.2017 до 28.08.2017 г. поради лоши хигиенни и битови условия в затвора, ведно със законната лихва.

В касационната жалба се поддържа становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че по делото не са установени реално претърпени неимуществени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на ГД „ИН“, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. Изразява се становище, че по делото не били установени обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З.П.С.) (ЗИНЗС). Касационният жалбоподател обръща внимание, че не е установено увреждане (физическо или психическо) на здравето на Георгиев, изпитаните от него притеснения и унижения, а периодът, за който се твърди, че са търпени неимуществените вреди бил относително кратък. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Твърди, че не е налице и нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС. При условията на евентуалност възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение. Поддържа становище, че съдът не е изложил мотиви, при съобразяването на които е определил размера на присъденото обезщетение. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в това число за първоинстанционното производство.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество иска да бъде уважена.

Ответникът – А.Г не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административен съд - Бургас е разгледал предявения от Георгиев срещу ГД "ИН" иск за заплащане на обезщетение за периода 07.06.2017 г. - 28.08.2017 г. заради претърпените от него неимуществени вреди като следствие на лошите битово-хигиенни условия в Затвора – Бургас, липсата на достатъчно площ в килията и значителното пренаселване там, недостатъчният приток на естествена светлина, недостатъчното отопление, липсата на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, предлагането на храна в недостатъчно количество и с недобро качество, в размер на 1800,00 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.

При подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел иска за присъждане на обезщетение на Георгиев заради причинените му неимуществени вреди в исковия период от лошите условия в Затвора – Бургас за частично основателен, поради което го уважил до размера на 280,00 лв., в която част решението му е предмет на касационна проверка.

Съдът отчел, че твърденията на ищеца и показанията на свидетелите, които кредитирал, съответствали на констатациите, обективирани в доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание, касаещ посещения в България (вкл. в Затвора - Бургас) на делегация на КПИ. Дал отговор на възражението на ответника, че тези доклади касаят периоди извън процесния, като съобразил, че по делото не било установено условията в З. Б в исковия период да са се подобрили. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел за установено, че в процесния период и в процесното помещение, където бил настанен Георгиев все още не е било налице подобрение на условията, въпреки данните, че се извършва вътрешен и външен ремонт в сградата. Съдът приел за доказани лошите хигиенни и битови условия – принудата да се ползват кофи за физиологични нужди, наличието на паразити – дървеници и хлебарки, липсата на достъп до санитарен възел през нощта; лошото качество и недостатъчно количество на предлаганата храна; недостатъчното количество дневна светлина. Като се позовал на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС и разгледал установените по делото неблагоприятни условия в З. Б, при които бил поставен Георгиев по време на престоя си там в тяхната съвкупност съобразно практиката на Съда по правата на човека, първоинстанционният съд направил извод, че тези условия представляват отклонение от подходящата жизнена среда. Приел, че установените неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнение на наложеното наказание и водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“. Изложил съображения, че отговорността на държавата следва да бъде ангажирана поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за спазване на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, което бездействие накърнява общочовешка ценност, защитена и с нормата на чл. 3 КЗПЧОС. Посочил, че фактът на поставяне на Георгиев в установената по делото жизнена среда, неотговаряща на минимално приемливи условия, по необходимост предполага не само физически неудобства, но и негативни емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат обезщетени. За да определи размера на обезщетението по справедливост, съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД съдът взел предвид, както обективните данни относно условията в затвора, така и продължителността на периода, за който се търси обезщетението, като отчел, че той не е продължителен и не е налице натрупване на ефекта на неблагоприятните жизнени условия. Присъдил обезщетение в размер на 280,00 лв. за исковия период, ведно със законната лихва. Предвид изхода на спора не присъдил на ГД „ИН“ исканото юрисконсултско възнаграждение.

В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Бургас е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Георгиев искова претенция във връзка с битовите условия в Затвора – Бургас. Б. по делото са установени твърденията на лицето, че от постъпването му в Затвора – Бургас на 07.06.2017 г. е в постоянно унизително положение поради хигиенно – битовите условия и недостатъчната жилищна площ, както и посоченият в исковата молба вредоносен резултат – сериозно засягане на човешкото му достойнство, пораждане на чувство за малоценност и незащитеност поради поставянето му в неблагоприятна за живот среда. При това съдът е определил по справедливост размер на обезщетението, на основание чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ до размера на присъденото обезщетение от 280,00 лв., който извод се споделя от настоящия състав.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Георгиев вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия в З. Б по време на престоя му там, а именно: лишаване от правото на минимална жилищна свободна площ, достъп до достатъчно естествена светлина, както и до непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на твърдените от Георгиев неимуществени вреди. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата.

С оглед приетото и установено по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че страданията, които е бил принуден да търпи Георгиев във връзка с условията в Затвора – Бургас надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места, поради което изложените от касационния жалбоподател възражения в тази насока се приемат за неоснователни. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, недоброто осветление и нейните размерите причиняват дискомфорт и неудобства за пребиваващите там, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Георгиев нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Той е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Бургас като унижаващи човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание.

Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на касационния жалбоподател относно размера на присъденото обезщетение. Неоснователни са оплакванията на ГД „ИН“, че съдът не е изложил мотивите, които са му дали основание да присъди определеното обезщетение в размер на 280,00 лв. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Георгиев, първоинстанционният съд е определил обезщетение в посочения размер за исковия период, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение следва да се отчете характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, поради което според настоящия състав на Върховния административен съд, съставът на АС – Бургас е определил такова при спазване принципа на справедливост. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Георгиев неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Присъденото обезщетение с решението, предмет на контрол в обжалваната част, е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Георгиев, без да доведе до неговото обогатяване.

Предвид всичко гореизложено решението, в обжалваната част е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна.

Разноски на ГД „ИН“ за претендираното юрисконсултско възнаграждение не се следват, доколкото разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК (Г.П.К). Въпреки изхода на спора на ответника по касация разноски не следва да се присъдят, доколкото такива не са поискани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2185 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2463 по описа на Административен съд – Бургас за 2017 г. в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.