Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна, срещу решение № 1243/11.06.2018 г., постановено по адм.д.№957 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000317002973-091-001 от 05.12.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 535/22.02.2018 г., с който на З.В са определени допълнително задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6 325.12 лв. и лихви за забава в размер на 2 313.02 лв.

Решението на АС-Варна се оспорва, само по отношение на тълкуването и прилагането на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ. Възразява се срещу изводите на съда, че не е установено кога е получен дохода от ревизираното лице.

В касационната жалба се твърди, че запитването на З.В следва да се цени като извънсъдебно признание, за размерът на получените суми и момента на изплащането им. Този факт не е оспорен, а напротив потвърден е от ревизираното лице в хода на производството осъществено пред органите по приходите. Едва по време на съдебното производство, е наведено твърдение за това, че не е установено кога е получен дохода, който следва да бъде обложен.

При постановяване на решението, съдът не е съобразил специалните правила за доказване установени по ДОПК. Данъчната администрация е направила всичко възможно, за да изясни фактите и обстоятелствата свързани с придобиването на дохода с източник Р.А.Н е съобразена и разпоредбата на чл.116, ал.1 и 2 от ДОПК, променяща доказателствената тежест, в полза на данъчната администрация.

При произнасянето си съдът не е съобразил доказателствата получени по линия на международния обмен, в които ясно е посочено през коя година е получен дохода.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - З.В, чрез процесуалният си представител и лично в проведеното открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Навежда твърдения, че не е установен точно периода, в който е получил наградата за участие на негови състезатели в ІІІ Ислямски игри и Световните студентски игри, Действително, игрите са проведени през 2013 г., но доходът не е изплатен тогава. Освен това се сочи, че дори да се приеме, че наградата е получена през 2013 г., то същата не следва да бъде определена като доход който подлежи на облагане. Позовава се на сключената между Р. Б и Р. А спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и конкретно на чл. 17, ал.2 и чл.22, ал.2 от нея. Моли решението да бъде оставено в сила.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е преценил в съвкупност всички събрани доказателства, анализирал ги е и е извел правилен и обоснован извод за допуснато от страна на приходните органи нарушение на чл.11 от ЗДДФЛ. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна съссъбраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна е бил РА № Р-0300017002973-091-001 от 05.12.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 535/22.02.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., в частта, с която на З.В са определени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6325.12 лв. и лихви в размер на 2 313.02 лв.

Съдът е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, които да обосновават прогласяване на неговата нищожност.

При произнасянето си относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е приел следното: с оглед регламентираните в ЗДДФЛ и СИДДО правила за определяне на понятието "местно лице", З.В е бил такова за РБ за 2013 г. Установено е, че същият има постоянен адрес в България, получавал е доходи от трудово правоотношение в България, поради което и центърът на жизнените му интереси за тази година е именно България. Не са установени по делото обстоятелства, които да налагат изключване на приложението на българския закон. За да направи този извод, съдът се е позовал и на отговор от 05.05.2016 г. на искане реф.№Е -63/11500/16/ от 18.02.2016 г. получен при обмена на информация по реда на СИДДО, според който ревизираното лице не е било местно лице за данъчни цели в РАзербайджан в периода 2011 г. до 2014 г. и не е регистрирано като данъчно задължено лице в други данъчни органи.

Според мотивите на съдебното решение изплатените суми са с еднократен характер и не попадат в нито една от хипотезите на глава ІІІ от СИДДО, поради което по арг. от чл.22, ал.1 от СИДДО и доколкото З.В е местно лице в България, преценката дали са облагаеми доходите следва да се извърши в контекста на българското законодателство.

АС-Варна, е изложил подробни мотиви относно приложимите правни норми на ЗДДФЛ и е обосновал извод, че получените доходи от ревизираното лице не са освободени от облагане. За да бъде извършено обаче това облагане, е необходимо да бъде установено кога е получен съответния доход. По делото е прието, че органите по приходите не са установили релевантния момент за получаване на дохода. По този начин е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ и на принципите на обективност и служебно начало, които задължават органите по приходите да основават актовете си на действителните факти от значение за случая. В тежест на органите по приходите е да установят, както наличието на облагаем доход така и периода, в който е получен.

В нарушение на закона органите по приходите не са изяснили точния период, в който са получени сумите, а са приели че това е 31.12.2013 г. без да предприемат никакви процесуални действия за установяване на релевантните към облагането факти и конкретно момента, в който сумите са реално изплатени на лицето.

Въз основа на тези мотиви е отменен ревизионният акт.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение установи, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно фактическата страна установена въз основа на събраните доказателства по делото, издирил е и е приложил относимите към нормативни актове, като е направил изводи, които са правилни и се споделят от настоящият състав.

В хода на съдебното производство е установено, че З.В следва да бъде облаган за доходите си като местно лице на РБ. Съгласно писмо изх.№1617020030052000/12.12.2016г. на първия заместник министър на данъците и съветник на държавна данъчна служба на РАзербайджан, приложено по делото и в заверен превод на български език, се сочи, че получените от Василев средства са за постигнати постижения в сферата на спорта и са освободени от данък доход в предоставящата ги държава на основание чл.102.1.4 от Данъчния кодекс, защото са изплатени за сметка на държавния бюджет. Правилен е и направения извод, че доходите на лицето следва да бъдат обложени в РБ. В ЗДДФЛ е възприет принципа за облагане на световния доход, т.е. местните лица да се облагат с данък върху доходите, както за доходите от източници в България, така и за доходите от източници в чужбина. В разпоредбата на чл. 13 от ЗДДФЛ е посочено изрично и изчерпателно кои доходи са необлагаеми. Основателно съдът е приел, че паричните награди от Министерството на младежта и спорта на Азербайджан, получени от З.В не попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 22 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите които са необлагаеми по силата на закон. Съдът е обсъдил представените доказателства и твърденията на страните, в този смисъл и е обосновал краен извод, че получените от З.В доходи не са освободени от облагане.

Възприемат се от настоящата инстанция, като правилни изводите на съда за приложимост на разпоредбите от сключената между правителството на Р. Б и правителството на Р.А.С за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, ратифицирана по надлежния ред и част от законодателството на Р. Б, в частта на дадените в нея легални определения относно понятието „местно лице на едната договаряща държава“. Качеството местно лице по отношение на ревизирания субект следва да се определя по силата на приложимата норма на чл. 4, ал. 1 и 2 от цитираната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Съдът точно и правилно е обсъдил тези разпоредби. С оглед прилагането им, при съобразяване и на обяснението, дадено в писмото на първия заместник министър на данъците за изискванията към задълженото лице, за да има то статут на „местно лице“ за данъчни цели, при безспорните факти по делото и наличните във връзка с тях по делото доказателства, настоящият състав счита за правилен изводът на данъчните органи, споделен и от първоинстанционния съд, че за данъчни цели ревизираното лице има статут на „местно физическо лице“ в България по чл. 4 от ЗДДФЛ. Доходите му следва да бъдат обложени по реда на този закон. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р. Б и в чужбина.

Спорен между страните е само въпросът дали АС-Варна, правилно е приложил разпоредбата на чл.11 от ЗДДФЛ и съответстват ли на закона и доказателствата по делото направените изводи въз основа на това.

Според чл.11 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на плащането при плащане в брой; заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека при безналично плащане при получаване на престацията за непаричен доход. С други думи данъчната администрация е следвало да установи датата на плащане, датата на заверяването на сметката на получателя или датата на която е получен чек при констатирано безналично плащане. Нито една от тези предпоставки не е установена. Безспорно по делото е установена годината през която са проведени ІІІ Ислямски игри и Студентските игри и това е 2013 г., но това не означава, че тогава е осъществено и плащането на наградите за треньорската дейност на З.И.В писмото на което се позовава данъчната администрация не е посочена дата на плащане за конкретния доход, а е предоставена информация за целия ревизиран период от 2011 г. до 2014 г.

Не може да се цени като извънсъдебно признание твърдението на лицето относно това че е получавало суми за дейността си като консултант на отбора по вдигане на тежести на Р Азърбайджан още по малко пък изявлението в този смисъл направено от неговия пълномощник. Разпоредбата, на която се е позовал съдът изисква установяване не на вероятния момент на плащане, а на конкретно настъпили факти – конкретна дата на плащането, получаването на престанция или датата на заверяване на сметката на получателя. Конкретно установени по делото факти липсват.

Неоснователно е позоваването и на разпоредбата на чл.116, ал.1 и 2 от ДОПК. Правната норма не освобождава приходната администрация да изясни всички факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на вида и размер на данъчните задължения. Освен това, след като не е изискала от ревизираното лице изрично с искане за предоставяне на сведения и писмени обяснения доказателства относно конкретната дата на плащане, не може в настоящето производство да се позовава на правната норма и различното разпределение на доказателствената тежест установена между страните в ревизионното производство.

С молба по делото от 22.11.2018 г., процесуалният представител на касатора се позовава на решение № 13962/14.11.2018 г., постановено по адм.д.№7944/2018 г. по описа на ВАС, осмо отделение, което касае законосъобразността на установените задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. с ревизионен акт №Р-03002716003805-091-001 от 09.02.2017 г. Със съдебния акт е прието, че правилно са определени задълженията на З.В за посочените данъчни периоди и издаденият РА е преценен като законосъобразен. Макар да касаят едно и също физическо лице и установяване на задължения по ЗДДФЛ, спорът между страните по двете дела не е бил идентични. От цитираното решение на ВАС е видно, че разгледаният по делото спор е относно това дали са облагаеми или не получените доходи от З.В и дали са приложими разпоредбите на сключената между Р. Б и Р.А.С за избягване на двойното данъчно облагане. От описаните по делото факти е видно, че не е бил спорен между страните въпросът кога са изплатени доходите на ревизираното лице и този въпрос не е обсъждан при произнасянето на съдебните състави. По настоящото дело е налице спор между страните относно момента на изплащане на възнагражденията за 2013 г., поради което след като не е установен с безспорни доказателства моментът на плащане, то правилно АС-Варна е пирел, че се касае за нарушение на чл.11 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл.60 от Конституцията на РБ, данъците се установяват по силата на законова разпоредба. По отношение на доходите на физическите лица относнимите законови разпоредби са в ЗДДФЛ. В закона са посочени облагаемите доходи, правилата за определяне на дължимия данък и каква е данъчната ставка. За да бъдат приложени тези правила е необходимо да бъде установен момента на получаване на дохода. Това установяване е в тежест на данъчната администрация, както правилно е посочил и АС-Варна. След като не са събрани доказателства за плащането, недопустимо е въз основа на твърдения и косвени доказателства да се приема, че изплащането на дохода е станало конкретно през 2013 г.

Въз основа на горното, неоснователни се явяват твърденията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция изрично е заявено, че не се претендира присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1243 от 11.06.2018 г. постановено по адм.д. №957 по описа на Административен съд – Варна за 2018 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!