Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Г. С" ЕООД, със съдебен адрес : гр. С., ж.к.Толстой, бл.66, вх.1, ет.12, ап.60, представлявано от Р.Б-управител, срещу решение №3229/16.05.2018 г., постановено по адм.д.№13794 по описа на Административен съд София град за 2017 г. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22221316007341-091-001 от 15.08.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1755/06.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София.

Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на решението по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Възразява се срещу изводите на първоинстанционният съд, че не е налице данъчно събитие, поради което не се обосновава реалност на процесните доставки. Според касатора, съдът е достигнал до този извод, тъй като доказателствата по делото са обсъдени частично и едностранно.

Още в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че счетоводството на касатора е водено редовно, а след това са отрекли доказателствената сила на счетоводните документи представени от дружеството. АССГ е приел безкритично тези изводи и не е изложил свои мотиви относно приложените доказателства, а е възпроизвел доводите на данъчната администрация. Игнорирани са всички доказателства, от които се установява реалност на доставките. Налице е плащане, както и последваща реализация, които не са отчетени при постановяване на атакуваното решение.

Не е установено по делото безспорно, че е налице данъчна измама. Не са събрани доказателства и относно наличието на съглашение, прикриващо реално договореното между страните. Съдът е приел безкритично и неоснователно наличието на действия по злоупотреба от страна на ревизираното лице. Не е съобразен фактът, че поведението на доставчиците, което е извън контрола на получателя по доставката не може да бъде основание да бъде отказано право на данъчен кредит.

Постановеният съдебен кат изцяло противоречи на установената практика на Съда на Европейския съюз/СЕС/ и пряко са нарушение разпоредбите на Конвекцията за защита правата на човека и основните свободи.

На последно място се твърди от касатора, че е изпълнил изцяло и навреме задълженията си във връзка с ДДС и не разполага със средства да наложи спазването на закона от неговия доставчик, поради което може да бъде санкциониран чрез отказ да му бъде признато право на данъчен кредит.

Въз основа на горното се иска отмяна на постановеното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП"- София, чрез процесуалният си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли, съдебното решение да бъде оставено в сила, като постановено при съобразяване на материално правните разпоредби и с оглед събраните по делото доказателства.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При постановяване на съдебното решение съдът е приел и обсъдил всички доказателства, изяснил е релевантните факти и е приложил към тях относимата материално правна уредба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основния, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА №Р-22221316007341-091-001 от 15.08.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 393.99 лв. за данъчни периоди м.05; м.07; м.11 и м.12 на 2013 г., по фактури издадени от "М.Ф.Г" ЕООД; "Принтекспрес" ЕООД и "Бояна 93" ЕООД. Ревизионният акт е потвърден с решение № 1755/06.11.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София.

При проверката осъществена на ревизионния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по приходите и е подписан по надлежния ред. При издаването му са допуснати нарушения относно спазване на сроковете по чл.117, ал.2 и ал.4 от ДОПК, но същите не са от категорията на съществените, поради което не могат да обосноват отмяна на акта само на това основание. При провеждане на ревизията са събрани допустимите и относми писмени доказателства, като от анализа им са направени обосновани изводи относно размера на дължимия ДДС.

Спорният въпрос по делото се свежда до това извършени ли са действително доставки по процесните фактури с предмет стоки и услуги. За да бъде разрешен този въпрос следва да бъде установено прехвърляне собствеността върху стоките или при услугите предаване на резултата от извършеното на получателя.

При преценката на фактите и доказателствата по делото е прието следното: В ревизионното производство, а и в хода на съдебното такова не са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа на твърденията относно реалността на процесните доставки. Ревизираното лице, което носи доказателствената тежест не е установило, че фактурираните доставки са реално осъществени. В хода на съдебното производство пред АССГ не са представяни доказателства и не са превени доказателствени искания, за да се опровергаят констатациите на данъчните органи.

По отношение на доставчиците и съставените документи относно доставките се констатират множество несъответствия, както и разминаване между представените в хода на ревизията оригинали на фактурите и тези, които в последствие са представяни.

В хода на съдебното производство не се установява, изпълнителите да са разполагали с материален, технически и трудов ресурс, който да бъде косвено доказателство относно възможността им да осъществят доставките.

Не е установено как е извършено плащането по тези фактури. Обясненията на ревизираното лице си противоречат, тъй като веднъж се посочва, че плащането е осъществено чрез една банка, а след това чрез друга. Издадените касови бонове са от фискални устройства, които не са регистрирани в системата на НАП. При проверка от органите по приходите е установено, че нито един от доставчиците няма регистрирани фискални устройства.

Представените договори между доставчика и получателя по доставката, също са с различно съдържание и различни дати, като това обстоятелство препятства възможността да бъде установено кога и за какво страните са се договорили, в последствие да бъде проследено изпълнението на тези договорки, което е свързано с реалността на доставките.

Съдът се е позовал и на относимата практика на СЕС, като е посочил защо цитираните решения не са приложими при разрешаването на конкретния правен спор.

Като краен извод е прието, че "Г. С" ЕООД не е взел зависещите от него мерки, предметът на фактурите да има връзка с действително осъществената насрещна престация и не е установил добросъвестността си по повод на фактурирането на доставките. Не е доказано в съденото производство, че дружеството е положило всички разумни усилия за да избегне въвличането си в данъчна измама и поради това не следва да му бъде признато право на приспадане на данък.

Въз основа на горното е прието, че констатацията на данъчната администрация за отказан данъчен кредит е законосъобразна, поради което и ревизионния акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на относимия ЗДДС.

Решението е правилно.

При осъщствената проверка от касационната инстанция, не се установи от АССГ да са допуснати релевираните от касатора нарушения, които да налагат отмяна на решението.При постановяването му са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за всеки един от доставчиците и спорните фактури. Правилно е установена фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, като изводите на съда за недоказани реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури са съответни на установените по делото факти и приложимия материален закон. Ето защо не намират опора в доказателствата по делото, твърденията че са игнорирани факти и приложените по делото договори, приемо-предавателни протоколи са ценени едностранно,

Не се споделя и твърдението на касатора, че е налице противоречие между констатираното от органите по приходите редовно водено счетоводство и изводите им за липса на възникнало право на данъчен кредит по процесните фактури. Фактът, че счетоводството на дружеството е водено редовно, не налага непременно извод за реалност на осъществените доставки. Реалността на доставката не се доказва само с представените фактури и доказателства за счетоводното им отразяване при получателя.Освен тези документи следва да бъдат представени и доказателства за предаване на стоките респ. извършване на услугите от доставчика на получател.

По делото е установено,че са налице разминавания между съдържанието на представените договори във връзка с които са издадени процесните фактури, разминаване в датите на самите фактури, установено е, че те не са отразени в дневниците за продажби и справки декларации на доставчика, а придружаващите ги фискални бонове не са издадени от въведено в експлоатация фискално устройство за съответния доставчик. Позовавайки се констатираните несъответствия във договорите, липсата на подписи и печати във фактурите, разминаването на оригиналите и копията, както и липсата на каквито и да било доказателства за последваща реализация на стоките предмет на доставка, АССГ правилно е приел, че не може да се установи, както реалното договаряне на конкретен вид СМР, с необходимата яснота и конкретика относно вида й, така и начина на формиране на договорната цена, както и приемането на резултата.

Обоснован на събраните доказателства е извода на АССГ, че по процесните фактури, издадени "Милк фуудс" ЕООД и от "Принтекспрес" ЕООД с предмет различни видове СМР и фактури издадени от "Бояна 93" ЕООД, законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит, тъй като не са доказани реални доставки по тях.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне сумата на данъка по получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки. Предпоставка за упражняване на това право е реалността на доставките. Когато в хода на ревизионното производство данъчните органи са отказали да признаят наличието на законовите предпоставки за възникване право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е пред съда да установи реалност на осъществените доставки, за да се приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен. По отношение на доказателствата, чрез които следва да се докаже посочения факт не е достатъчно само наличие на фактури и съответните вписвания в отчетните регистри по ЗДДС /в този смисъл т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 /, следва безспорно да е установен и фактът на реалното предаване. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличието на безспорни факти, които оборват констатациите на приходните органи и не са съобразени от първоинстанционния съд. АССГ е обсъдил събраните в хода на ревизионното производство доказателста, като е изложил мотиви относно това кои факти и защо приема за установени. Обстоятелството, че изводите му съвпадат с тези направени от приходната администрация не е основание за отмяна на постановеното решение. Освен това пред съда не са представени други доказателства и не са превени доказателствени искания, които да установят факти различни от тези, които вече са били констатирани с РА.

Вярно е, че от ревизираното дружество не може да се изисква да представя доказателства, които изхождат от неговите доставчици или да установява материалната им и кадрова обезпеченост, но получателят претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит следва да се е снабдил с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката.

В настоящият случай дори е установено, че издадените фактури по които се претендира да бъде упражнено право на данъчен кредит не съдържат всички реквизити по чл.114, ал.1 от ЗДДС. Има разминаване в датите им на издаване и номерата им. Тези констатации са съобразени от решаващият състав и правилно е прието, че са налице ограничения по чл.70, ал.5 от ЗДДС, за да може да възникне право на данъчен кредит.

Позовавайки се на съдебната практика на СЕС и ВАС, касаторът правилно твърди, че не може в негова тежест да се поставя установяването на техническата и материална обезпеченост на доставчиците му. Важно е обаче да се отбележи, че настоящият случай не се касае за реални доставки, а направените изводи на СЕС и ВАС, се отнасят за хипотези при които е безспорно установено реалното предаване на стоките. За процесните доставки не е установено да са извършени реално, поради това в тежест на ревизираното лице е било с всички допустими процесуални средства и доказателства да установи предаването на стоките.

По тези съображения настоящият съдебен състав на осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП" – София, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1051.81 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3229/16.05.2018 г. постановено по адм. дело №13794 по описа на Административен съд София град за 2017 г.

ОСЪЖДА "Гес строй" ЕООД - гр. С., ЕИК 201774723, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.Толстой, бл.66, ет.12, представлявано от Р.Б да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1051.81 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!