Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Девня при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Варна, срещу решение № 172 от 02.02.2018 г. постановено по адм. дело № 2832 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Варна.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че заповедта за прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като в нея са изложени мотиви, поради което е неправилен изводът на съда за нейната незаконосъобразност. Счита, че налагането на ПАМ в максимален размер се обосновава от представената пред първоинстанционния съд справка за нарушител. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденият административен акт за прилагане на ПАМ.

Ответникът – М.Г, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 170253000219 от 24.08.2017 г. на младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Девня при ОДМВР - Варна, с която на М.Г е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) - прекратяване регистрацията на собственото и моторно превозно средство за срок от 12 месеца, като са отнети 2 броя регистрационни табели с [рег.номер на МПС] .

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 24.08.2017 г. около 15.00 ч. в гр. Д. по ул. "Витоша" Г.М е управлявал лек автомобил Пежо 206 с рег. [рег.номер на МПС], собственост на М.Г, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно за категория В, към която спада управляваното МПС, тъй като издаденото му СУМПС №[номер] е с изтекъл срок на валидност – валидно до 27.06.2017 г. За установеното административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП против Г.М е издаден АУАН серия Г, бл. № 958723. Въз основа на констатациите по АУАН била издадена заповед 170253000219 от 24.08.2017 г. на младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Девня при ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП на собственика на лекия автомобил Пежо 206 с рег. [рег.номер на МПС] – М.Г, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията му за срок от 12 месеца, отнети били 2 бр. регистрационни табели [рег.номер на МПС] .

При така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че са налице предпоставките за прилагането й. Съдът е посочил, че по отношение на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но по отношение продължителността на наложената ПАМ той действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да бъде наложена за конкретно избрания от него срок. В случая в заповедта не са изложени мотиви относно определянето на срока на ПАМ, и конкретно – за максималния му размер от 12 месеца. Посочил е, че това съставлява съществено процесуално нарушение и нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да извърши проверка за съответствие с целта на закона на оспорения акт. Поради това е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил.

Решението е правилно.

АС – Варна правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Правилни са и изводите на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 101/2016 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство, включително на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 24.08.2017 г. Г.М е управлявал собствения на М.Г лек автомобил, без да притежава валидно свидетелство за управление.

ПАМ за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. В случая при издаването на ПАМ за максималния срок от 12 месеца е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като свидетелството за управление на МПС на водача е било изтекло преди по-малко от два месеца и от това обстоятелство не може да бъде направен извод, че той представлява опасност за останалите участници в движението, каквато би била налице при управление на МПС от лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или е употребило наркотични вещества. Данни за подобно укоримо поведение на водача са налице от приложения АУАН, но то не е послужило като основание и мотиви за налагане на процесната ПАМ, въпреки че законът предвижда такава възможност – чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.Пването на касатора като мотиви за продължителността на ПАМ на справката за извършените нарушения от водача е неоснователно, тъй като такова не се съдържа в заповедта за налагане на ПАМ и тази справка не е част от административната преписка по издаването и.

Следователно обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 172 от 02.02.2018 г. постановено по адм. дело № 2832 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!