Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „М.“ЕООД гр. С., ул.“Елица“ №8, представлявано от М.К, чрез адв. С.К, против Решение № 1281 от 08.06.2018г. по адм. д. № 865/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 322607-F374292/02.03.2018г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с която е наредено на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради неизлагане на мотиви относно спорните фактически и правни въпроси и игнориране на относими доказателства. Иска се отмяна на решението и на ПАМ, както и присъждане на разноски.

Ответникът – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на адресата на административния акт срещу цитираната Заповед с посочени основание и предмет. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че дружеството е извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за предаване на документ от фискално устройство при реализирана продажба и плащане в брой. Счел е, че осъщественото деяние се субсумира в хипотезите на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и „д” от ЗДДС, предвиждащи независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, налагането на ПАМ. Съобразил е още, че мотивите на административния орган по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ са достатъчно обосновани. Счел е, че мярката цели превенция и дисциплина, както и преустановяване на лошите практики в обекта, като продължителността на срока отчита необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но необосновано на събраните доказателства и затова - неправилно.

В случая, между страните не е било спорно, че в процесния обект дружеството-жалбоподател осъществява дейност по продажба на сувенири. Принудителната административна мярка е наложена за извършеното административно нарушение, констатирано с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ при продажбата на един брой мартеница, при което за извършеното плащане в брой не е издаден документ от фискално устройство.

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба и

От фактическа страна спорно е било пред АС, дали нарушението е извършено от дружеството- адресат на ПАМ или от физическото лице-негов собственик.

Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е поддържал, че нарушението е извършено извън запечатания търговски обект, доколкото продажбата на мартеницата е станала на главната улица на гр. С. пред въпросния обект, а продажбата е осъществена от физическо лице, наето на граждански договор от собственицата на дружеството да продава мартеници в изпълнение на разрешително, издадено от кмета на града.

Основателни са касационните оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение поради игнориране на доказателствата и необсъждането и преценката им поотделно и в съвкупност.

Съдът е приел, че представените граждански договор и заповед за разрешаване на неплатен отпуск на лицето А.К са съставени с оглед на оспорването на ПАМ. Този извод е направен без да се обсъдят всички представени доказателства и по-специално - временното разрешение за ползване на общински терен за търговия на открито за продажба на мартеници №68 от 20.02.2018г. на кмета на община С., съгласно което М.К-собственик на дружеството-жалбоподател е получила разрешение за продажба на мартеници на общински терен на открито в гр. С.. Въпреки, че А.К е била назначена на трудов договор в „М. „ЕООД, според представената пред съда заповед за ползване на неплатен отпуск, за периода на извършване на процесната продажба, лицето не е работило в запечатания търговски обект, а съгласно собствените му свидетелски показания е продавало мартеници, наето на граждански договор от собственичката на дружеството, по издаденото разрешително. При така събраните доказателства без основание съдът е игнорирал свидетелските показания, които се подкрепят от представените писмени доказателства и не противоречат на никакви други доказателства, освен удостовереното в протокола от 20.02.2018г., че нарушението е извършено в запечатания търговски обект. Последното удостоверяване не се ползва с презумпция за истинност, доколкото е главното фактическо основание за издаване на процесната ПАМ, а следва да се преценява с оглед на всички събрани доказателства. Обстоятелството, че свидетелката е сестра на собственичката на дружеството, само по себе си, не прави показанията й негодни, още повече, че те се подкрепят от издаденото разрешително за търговия на открито, за което не може да се приеме, че е издадено с оглед защитата пред първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което за него следва да са последиците от това недоказване. Не е доказано, че нарушението е извършено от дружеството-адресат на ПАМ и в запечатания търговски обект. Първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови ново по същество, с което по жалба на дружеството бъде отменена оспорената заповед. При този изход на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят 575лв. разноски за двете съдебни инстанции.

Така мотивиран на основание чл. 222, ал. 1АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1281 от 08.06.2018г. по адм. д. № 865/2018 г. на Административен съд Пловдив като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на „М.“ЕООД гр. С., ул.“Елица“ №8, представлявано от М.К, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 322607-F374292/02.03.2018г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП Пловдив да заплати на М.“ЕООД гр. С., ул.“Елица“ №8, представлявано от М.К 575лв. деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!