Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС.П.К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Тераспорт” ЕООД, гр. П., подадена чрез адв.. Й, срещу решение № 783 от 11.04.2018 г. на Административен съд - Пловдив (АСП), постановено по адм. д. № 1224/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 161301192/03.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1019/30.09.2013г. на директора на Дирекция “ОДОП” - гр. П., в частта относно установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 322 536,07 лв. в резултат на декларирани вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към италианските дружества - F&B IMPORT EXPORT DI BOSSO FRANCESKO c VIN IT 04979041219, FANTAZY ALETTA FRANCESKO&C.S.A.S. c VIN IT 07120230631 и DETERBOND SRL c VIN IT 04466261213 и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 780 лв. по 2 бр. фактури, издадени от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х“, ведно с начислените лихви за забава.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу отхвърлянето на жалбата срещу РА, като е изложил доводи за реално осъществени доставки, доказателства за които били представени в хода на производствата. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 764 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция.

С решение № 5432 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 11324 по описа на Върховен административен съд за 2016 г. е отменено решение № 1629 от 18.08.2016 г., постановено по адм. дело № 3300/2013 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която е отменен РА № 161301192/03.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с решение № 1019/30.09.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП”-гр. П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания.

При новото разглеждане на делото съдът, след събиране на доказателства (фактури и писмени потвърждения за получени стоки /л. 17 и сл./, 9 бр. фактури и ЧМР в оригинал и със съответния превод на български език /л. 72 и сл./, както и с молба вх. № 20248/23.11.2017 г. по опис /л. 126 и сл./) е изложил мотиви за процесните доставки, начислените задължения за данък по ЗДДС във връзка с декларирани ВОД и отказаното право на приспадане данъчния кредит, в резултат на което е постановил отхвърлителен диспозитив.

С оспорената част на РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 322 536,07 лв. в резултат на декларирани ВОД на стоки към F&B IMPORT EXPORT DI BOSSO FRANCESKO c VIN IT 04979041219, FANTAZY ALETTA FRANCESKO&C.S.A.S. c VIN IT 07120230631 и DETERBOND SRL c VIN IT 04466261213 и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 780 лв. по 2 бр. фактури, издадени от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х“ и са начислени лихви за забава.

Съдът е приел, че по повод твърдените като извършени ВОД, от представените доказателства не може да се изведе категоричен извод за транспортирането на стоките, респективно получаването им на територията на друга държава членка. Решаващият състав е съобразил спорния момент в процеса, за част от ВОД, а именно наличието на валидна регистрация на италианските контрагенти – получатели, към момента на тяхното осъществяване.

Позовавайки се на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и при съобразяване на ангажираните доказателства, съдът е приел, че РЛ чиято е доказателствената тежест не е съумяло да докаже, че към момента на осъществяване на декларираните ВОД получателите по тях - F&B IMPORT EXPORT DI BOSSO FRANCESKO и DETERBOND SRL, са с валидни VIN номера. Съдът е обсъдил и липсата на категоричност в хода на ревизионното производство по повод осъществяването на транспорта и представянето на документи, изискуеми в двете хипотези на чл. 45, т. 2, б. „а” и б.„б” от ППЗДДС, както при транспорт за сметка на доставчика, така и при транспорт за сметка на получателя. Съдът е обърнал внимание, че в хода на съдебното обжалване РЛ е посочило, че транспортът е за сметка на получателя, но въпреки горното твърдение, за повечето от процесните ВОД, са съставяни както международни товарителници (ЧМР - съгласно които превозвач на стоките по посочените по-горе фактури е ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х”), така и приемо-предавателни протоколи за получаване на стоките. Това обстоятелство, съобразено наред с разминавания в датите на представените доказателства, липсата на реквизити в ЧМР и липсата на заявки и други търговски документи по повод организацията и изпълнението на доставките, са приети за разколебаващи доказателствената тежест на всички ангажирани и невъзможност да бъде установено преминаването на доставката на територията на друга държава членка.

Съдът е приел за законосъобразен РА и в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактури издадени от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х”, като е счел, че не се установява от събраните доказателства и извършените проверки, реалността на доставките и че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, тъй като не се установява осъществяване на транспортните услуги. Маркирано е, че са налице фактури, които не отразяват реални стопански операции, което представлява данъчна измама, за която РЛ е бил наясно.

Решението е правилно.

Установено е, че през ревизираните периоди от „Тераспорт” ЕООД са декларирани ВОД на стоки към F&B IMPORT EXPORT DI BOSSO FRANCESKO c VIN IT 04979041219, FANTAZY ALETTA FRANCESKO&C.S.A.S. c VIN IT 07120230631 и DETERBOND SRL c VIN IT 04466261213 и е претендирано право на приспадане данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х” с предмет на доставката - транспортна услуга.

По доставките към F&B IMPORT EXPORT DI BOSSO FRANCESKO, FANTAZY ALETTA FRANCESKO&C.S.A.S. и DETERBOND SRL ревизиращите органи, а в последствие и съда са приели, за недоказано напускането на територията на страната на стоките по доставките, сочени като осъществени към горните две дружества получатели. РЛ е твърдяло, че транспортът по доставките към F&B IMPORT EXPORT DI BOSSO FRANCESKO и FANTAZY ALETTA FRANCESKO&C.S.A.S. е осъществен от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х”, като са представени единствено инвойс фактури и ЧМР, в които липсват реквизити, подписи на получателите и са налице несъответствия в датите на издаването им. Последните не могат да обективират, реално осъществена доставка, тъй като видно от нормата на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя (както се твърди в настоящия казус) са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. ЧМР и фактури за осъществен транспорт от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х” биха били обект на обсъждане в случай, че транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Но дори и да са предмет на обсъждане, същите не са годни доказателства, предвид липсата на реквизити, което разколебава доказателствената им тежест.

В хода на производството първоначално са представени протоколи с липсващи реквизити, които по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с фактурите, след което при новото разглеждане са ангажирани приемо-предавателни протоколи, в които фигурира посочване на фактурите. Същите са оспорени от ответната дирекция, предвид което е открито производство по оспорването им. Процесуалният представител на „Тераспорт” ЕООД е заявил, че ще се ползва от тях, но не са ангажирани каквито и да било доказателства, поради което същите като такива с недостоверна дата, са приети от съда като съставени за целите на производството. В допълнение коректно съдът е посочил, че в нито един от представените приемо-предавателни протоколи няма име на лице приело и лице, предало стоките, няма място на получаване на стоките.

Разнопосочното ангажиране на доказателства, както и разминаването в съдържанието на екземплярите, представени в хода на ревизионното производство и тези събрани след дадени указания на ВАС, водят на извода за съставянето им за целите на производството и домогването на касатора да докаже напускането на територията на страната на фактурираните доставки, с която тежест последният не се е справил.

Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29.

Правилно е прието от съда, че доставките, фактурирани след 24.02.2011 г. към F&B IMPORT EXPORT DI BOSSO FRANCESKO и DETERBOND SRL са с дати следващи датата на дерегистрацията на дружествата, което е препятстващо условие за прилагане нулева ставка за доставките и декларирането им като ВОД, тъй като не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Нормата изрично регламентира кои доставки се приемат за вътреобщностни, носеща привилегията за прилагане нулева ставка. А именно вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Действително правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде ограничено само поради неспазване на определени формални изисквания, ако са спазени всички изискуеми материалноправни предпоставки. В § 51 от Решение на СЕС от 27.09.2012 г. по дело С – 587/2010 г. изрично е посочено, че макар идентификационният номер по ДДС да доказва данъчния статут на данъчно задълженото лице, получател по вътреобщностна доставка и да улеснява контрола, то идентификационният номер по ДДС е само формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС на ВОД, но горното е обусловено от изпълнението на материалноправните условия за признаване доставка като вътреобщностна.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния състав и същите не следва да бъдат преповтаряни. Изложението на съда е обусловено от правилната преценка на доказателствата по делото и подкрепено със съдебна практика на СЕС - решения по дела С-18/13, С-80/11 и С-142/11, С409/04, С-587/10, С-273/11. Съобразяването на последната, материалните предпоставки и доказателствата по делото са довели съда до правилния извод, че липсват доказателства, обуславящи вътреобщностния характер на доставките. Предвид което съдът, като е намерил РА за законосъобразен в тази му част, е постановил правилно съдебно решение, която следва да бъде оставено в сила.

В частта, с която е потвърден отказът на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х” с предмет - доставка на услуга - транспортна услуга, решението също е правилно. От РЛ са представени процесните фактури и международни товарителници, в които са налице разминавания в датите на тяхното издаване, което препятства обвързването на ЧМР към съответните инвойс фактури, като същите са с липсващи реквизити. Правилно е квалифицирано основанието да не се признае право на приспадане на данъчен кредит в РА по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 9 ЗДДС, поради липса на осъществена доставка от издателя на фактурите ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х”. Въпреки дадените възможности РЛ да ангажира доказателства (в ревизионно производство, две първоинстанционии и две касационни инстанции), същият не е проявил процесуална активност и не са налице нито договори, нито заявки за осъществен транспорт, платени пътни такси и за разходи по транспорта, пътни листове, данни за мястото на натоварване на стоката и лицата, които са я приели, съответно предали.

Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. Същото може да се изведе и от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕС, в която съгласно чл. 14, §1 доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС в случая е доставка на услуга.

Съдът при изпълнение на дадените от ВАС указания, правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на услуга, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9 ЗДДС по издадените от ЕТ „Авторекс - Г.Х - Х.Х” фактури.

При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д“ОДОП“ Пловдив разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 5 764 лв., определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 783 от 11.04.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1224/2017 г..

ОСЪЖДА „Тераспорт” ЕООД, гр. П., ЕИК 201359798, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив разноски по делото за касационната инстанция в размер на 5 764 /пет хиляди седемстотин шестдесет и четири лв./ лева.

Решението не подлежи на обжалване.