Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Р.В, починал в хода на касационното производство, на чието място с Определение от 16.03.2018 г., постановено по настоящото дело са конституирани неговите наследници Г.В и Р.В, и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 219 от 29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 109 по описа на Административен съд - Перник (АС - Перник) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение ГД „ИН“ е осъдена за заплати на Величков, на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З.П.С.) (ЗИНЗС) сума в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г. заради неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник, като предявеният иск за разликата до пълния претендиран размер от 12000,00 лв. е отхвърлен; ГД „ИН“ е осъдена да заплати на Величков, на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и сума в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г., заради неосигуряване на необходимите битови и санитарно – хигиенни условия в Арест – Перник при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение, като предявеният иск за разликата до пълния претендиран размер от 12000,00 лв. е отхвърлен; отхвърлен е и предявеният от Величков иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000,00 лв. за това, че в периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г. е бил задържан по досъдебно производство с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и в това качество не са му осигурявани свиждания с адвокат и близките му в специално обзаведено помещение.

С касационната жалба на Величков съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която частично уважените му исковете за обезщетение са отхвърлени. Изразява се становище, че присъденото обезщетение в общ размер на 1200,00 лв. е неприемливо ниско. Моли се отмяната на решението в тази част и присъждане на обезщетение в по – голям размер. Предвид изложеното в тази касационна жалба, следва да се приеме, че решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Величков иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000,00 лв. за това, че в периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г. е бил задържан по досъдебно производство с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и в това качество не са му осигурявани свиждания с адвокат и близките му в специално обзаведено помещение не е предмет на касационно оспорване.

Тази касационна жалба се оспорва от ГД „ИН“ в представен по делото писмен отговор.

В съдебното заседание пред настоящия съд конституираните на мястото на Величков негови наследници Г.В и Р.В не се явяват лично и не се представляват.

С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се, че същото в тази част е постановено в нарушение на приложимия материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът неправилно е преценил, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на минимална жилищна свободна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, за осигуряване пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Необосновано съдът приел също така, че Величков е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях и бездействието на затворническата администрация. Не били доказани и претърпените неимуществени вреди, като в тази насока съдът неправилно оценил събраните по делото доказателства. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част.

В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се иска уважаване на подадената от този касационен жалбоподател жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на подадената от ГД „ИН“ касационна жалба досежно размера на обезщетението и неоснователност на жалбата на Величков.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационната жалба на ГД „ИН“ е частично основателна, а тази на Величков, на чието място са конституирани неговите наследници Г.В и Р.В, е неоснователна.

Установеното по делото от фактическа страна въз основа на представените справки от началника на сектор III - та категория Районна служба (РС) „ИН“ – Перник и от началник на РСИН Перник, Схемата на ОСлС и сектор „Арести“, гр. П., Заповед № Л-6399 от 26.07.2010 г. на главния директор на ГД „ИН“ за вътрешния ред в арестите, останалите приобщени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели е дало основание на първоинстанционния съд да направи извод за частична основателност на предявените искове.

Като се позовал на чл. 240, ал. 1 и чл. 256, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗИНЗС, и съобразил чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б, чл. 10, т. 1 от Международен пакт за гражданските и политическите права, чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 2 и чл. 3 ЗИНЗС и взел предвид практиката на Съда по правата на човека, съдът направил извод за частична основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди поради неосигуряване на ежедневен престой на открито до размера на 600,00 лв. от претендирания общ такъв - 12000,00 лв. Този извод обосновал с установеното по делото, че престоят на открито на Величков бил осигурен в непълен обем, доколкото на 19 и 24 април 2016 г., на 08, 15 и 22 май 2016 г. и на 12.06.2016 г. такъв не бил осигурен, и не бил компенсиран в следващите дни в рамките на календарния месец съгласно чл. 54, изр. второ от Заповед № Л-6399 от 26.07.2010 г. на главния директор на ГД „ИН“ за вътрешния ред в арестите. Съдът приел, че в случая негативните преживявания, физическият и емоционален дискомфорт, които изпитвал Величков надвишили неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар да не е констатирано конкретно увреждане на здравето. Прието е в решението, че те са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени му вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста. При това е направен извод, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС. По тези причини съдът приел, че искът за присъждане на обезщетение заради лишаване от престой на открито е доказан по основание. За да определи размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът се позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД). Приел, че спазването на принципа на справедливостта при определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Като отчел установените по делото обстоятелства и исковия период, през който Величков бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство и съобразил характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно физическо или психическо увреждане на здравето съдът приел, че искът следва да бъде уважен в размера до 600,00 лв., като за разликата до предявения размер от 12000,00 лв. го отхвърлил.

На следващо място, като съобразил събраните гласни доказателства и приетите писмените доказателства съдът приел, че за исковия период Величков бил поставен при неблагоприятни битови и санитарно – хигиенни условия – липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, доколкото в килиите на Ареста в Перник няма обособени санитарни помещения, достъпът до такива бил предвиден три пъти на ден, а в останалото време облекчаването на физиологичните нужди се осъществявало в пластмасови бутилки и найлонови пликове. Установените по делото факти в тази насока дали основание на съда да направи извод, че Величков е бил поставен при тези условия в нарушение на разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС. По идентични съображения за допуснато и установено нарушение на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС и чл. 3 КЗПЧОС като изложените по отношение на първия разгледан иск, съдът приел и този за доказан по основание. При съобразяване принципа на чл. 52 ЗЗД, определил размер на обезщетението - 600,00 лв., като част от претендирания такъв от 12000,00 лв.

В останалата част от съдебното решение съдът е изложил съображенията си, за да отхвърли предявения от Величков иск срещу ГД „ИН“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди заради липсата на специално обзаведено помещение за свиждане в периода 17.04.2016 г. – 15.08.2016 г., но в тази част решението не е предмет на касационна проверка.

В обжалваната част решението е валидно и допустимо. То е частично неправилно относно определения размер на обезщетението в частта, с която ГД „ИН“ е осъдена за заплати на Величков сума в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г., изразяващи се в неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник, а в останалата обжалвана част е правилно.

Решението в обжалваната част е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“ са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Перник е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за частична основателност на предявените от Величков искови претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с неосигуряване на ежедневен престой на открито по първия иск и лошите битови и санитарно-хигиенни условия (неосигуряване на минимална жилищна свободна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, за осигуряване пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията) по втория иск за исковия период. Обратно на твърдяното в касационната жалба на ГД „ИН“, съдът е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, като в тази връзка не се констатира релевираното от този касационен жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Величков вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, а именно: лоши хигиенни и битови условия, необезпечаване на достъп до санитарен възел през цялото денонощие, липса на такъв и течаща вода в килията, липса на достатъчно естествена светлина, възможност за естествено проветрение, както и поради неосигуряване на ежедневен престой на открито относно дните, за които е установено това неизпълнение.

Не се споделят от настоящия състав оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на твърдените от Величков неимуществени вреди във връзка с лошите битови и санитарно - хигиенни условия. Правилно съдът е съобразил и тълкувал разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, като при това е отчел и процесуалната дейност на ответника в първоинстанционното производство. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин са установени незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на помещенията, в които е бил настанен Величков в тази насока съобразно изискванията на КЗПЧОС, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото, обосновано съставът на АС – Перник е приел, че страданията, които е бил принуден да търпи той във връзка с посочените условия в Ареста - Перник надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането там и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от лицето вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на ареста е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото битови и санитарно – хигиенни условия са причинили дискомфорт и неудобства за Величков, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството му. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Ето защо, правилно е прието от съда, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказани незаконосъобразно бездействие и настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция на Величков, свързана с лошите битови и санитарно-хигиенни условия правилно е възприета от съда като доказана по основание.

Не се споделят от настоящия състав оплакванията на Величков и тези на ГД „ИН“ относно размера на присъденото обезщетение по този иск. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за лицето, настоящият състав намира, че присъденото обезщетение в размер на 600,00 лв. за исковия период от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г., ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение съдът е отчел характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Релевантно е също така установеното въз основа на представената схема на помещенията в Ареста в Перник относно липсата на прозорци там. Така определено обезщетението е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Величков неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен и занижен, както твърди той, нито завишен, както твърди ГД „ИН“ и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето.

Частично основателна, досежно размера на присъденото обезщетение, е жалбата на ГД „ИН“ срещу съдебното решение, предмет на контрол в частта му, с която искът на Величков за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г., изразяващи се в неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник е уважен. За да постанови решението в тази част като определи обезщетение в размер на 600,00 лв., съдът е съобразил, че за този период правото му на престой на открито е било осигурено в непълен обем, доколкото на посочените в решението дати Величков бил лишен от това право и не е бил компенсиран в следващите дни в рамките на календарния месец. Правилни са изводите на съда, че така установеното води на извод за преживени от лицето негативни преживявания и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“. При определяне на конкретния размер на обезщетението обаче, съдът не е съобразил установеното по делото от фактическа страна, че дните, в които не е осигурен престоят на открито и Величков не е компенсиран по съответния ред в рамките на календарния месец са само малка част от исковия период. Предвид това определеният размер на обезщетението според настоящия състав на Върховния административен съд се явява значително завишен. Въпреки това следва да се съобрази, че помещенията, в които е бил настанен задържаният са били без прозорци, тоест без приток на никаква естествена светлина и без пряк достъп до свеж въздух, и в този смисъл провеждането на престой на открито е предоставяло единствена възможност за лицето на достъп до тях. Това от своя страна прави още по - значимо относно положението, в което е бил поставен Величков, установеното неизпълнение на задължението от страна на ГД „ИН“ за осигуряване на ежедневен престой на открито по чл. 256, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, във вр. с чл. 276, ал. 2 от Правилник за прилагане на ЗИНЗС. Ето защо, при съобразяване на останалите отчетени от първоинстанционния съд фактори, размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост в размер на 200,00 лв., а решението в частта, с която този иск е бил уважен за разликата от 200,00 лв. до 600,00 лв. следва да се отмени, като искът в тази част се отхвърли. Така определеното обезщетение в размер на 200,00 лв. се явява равностоен еквивалент и е достатъчно, за да репарира претърпените от Величков неимуществени вреди за процесния исков период. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел, жалбата на Величков в тази част относно размера на присъденото обезщетение е неоснователна. Предвид изложеното в касационната жалба, Величков не е оспорил възприетото в решението относно дните от исковия период, в които не е проведен престой на открито.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 219 от 29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 109 по описа на Административен съд - Перник за 2017 г. В ЧАСТТА на присъденото на Р.В обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г., изразяващи се в неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник за разликата над 200,00 (двеста) лв. до присъдения размер от 600,00 (шестстотин) лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.В, на чието място са конституирани неговите наследници Г.В и Р.В срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З.П.С.), за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.04.2016 г. до 15.08.2016 г., изразяващи се в неосигуряване на престой на открито всеки ден в Арест – Перник за сумата над 200,00 (двеста) лв. до претендираната сума от 600,00 (шестстотин) лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219 от 29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 109 по описа на Административен съд - Перник за 2017 г. в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.