Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.М, от [населено място], [адрес], чрез упълномощения адв. Л.П, срещу решение № 157 от 16.03.2018 г. постановено по адм. дело № 54 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – Плевен.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводът на съда, че представеното свидетелство, издадено от САЩ, не е валидно за територията на Р. България, поради липса на Apostille, е в противоречие със закона и съдебната практика на ВКС и ВАС.Пва се на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Излага съображения, че фактът че българското свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водача е било с изтекъл срок на валидност не означава, че същият е бил неправоспособен водач. Иска отмяна на обжалваното решение и на заповедта за прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ). Претендира разноски.

Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В.М срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-003139 от 22.12.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, с която на В.М е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) - прекратяване регистрацията на собственото и моторно превозно средство за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №[номер] и 2 броя регистрационни табели с [рег.номер на МПС] .

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 22.12.2017 г. на ПП-3 Е-83 км. 53+899 посока гр. Р.П.М е управлявал товарен автомобил Инфинити с рег. [рег.номер на МПС], собственост на В.М, със СУМПС, издадено от Флорида – САЩ, което не е валидно на територията на Р.Б.П извършена справка в АИС – АНД е установено, че българското СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност на 22.05.2017 г. За установеното административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП против П.М е издаден АУАН серия Д, бл. № 484377. Въз основа на констатациите по АУАН била издадена заповед 17-0938-003139 от 22.12.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП на собственика на лекия автомобил Инфинити с рег. [рег.номер на МПС] – В.М, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, била приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията му за срок от 6 месеца, отнети били СРМПС №[номер] и 2 бр. регистрационни табели [рег.номер на МПС] .

При така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че са налице предпоставките за прилагането на ПАМ. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката, че П.М е притежавал валидно СУМПС, издадено от Флорида – САЩ, като е посочил, че документът следва да бъде снабден с Apostille, за да бъде валиден на територията на България. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

АС – Плевен правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Правилни са и изводите на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 77/2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство, включително на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице.

По делото е безспорно установено, че на 22.12.2017 г. П.М е управлявал собствения на В.М товарен автомобил, без да притежава валидно свидетелство за управление. Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, на която се позовава жалбоподателката е приложима във връзка с разпоредбата на чл. 161 ЗДвП, уреждаща кога едно СУМПС, издадено в друга държава е валидно на територията на Р.Б.Со основният спорен момент в настоящото производство е относно валидността на СУМПС, издадено от Флорида – САЩ на територията на България. Видно от АУАН, при проверката Митев е представил само американското си СУМПС, а в съдебното производство е представил превод на същото.

Съгласно чл. 161 ЗДвП, СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Р. Б за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. САЩ не е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, т. 2, 4 и 5 от чл. 161 ЗДвП са неприложими в конкретния случай, следователно както правилно е заключил и първоинстанционният съд, за да бъде валидно на територията на Р. България, представеното от Митев СУМПС, издадено от Флорида – САЩ, следва да е легализирано. При положение, че Р. България и САЩ са страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, то приложими за установяване достоверността на административен документ, какъвто е СУМПС се явяват член 3 и 4 от конвенцията и върху документът следва да бъде поставен Apostille. Както е посочено и в писменото становище на ответника пред АС – Плевен, в интернет страницата на Посолството на САЩ в България е указано, че за да бъде валидно американското СУМПС следва да е придружено с международна шофьорска книжка.

Следователно обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 157 от 16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 54 по описа за 2018 г. на Административен съд – Плевен.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!