Производство по чл.208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на началника на М. П, чрез процесуален представител, против Решение № 1332 от 13.06.2018г. на Административен съд гр. П. по адм.д.№915 по описа за 2018г., с което по жалба на „А. П“ООД, със седалище в гр. С., е отменена Заповед № РД 15-102/23.02.2018г. на началника на митница Пловдив, с която на основание чл. 124б, ал. 1 вр. чл. 124а, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ е наложена принудителна административна мярка “запечатване на обект” – складово помещение за търговия с акцизни стоки-тютюн и тютюневи изделия и акцесоари за същите, стопанисван от дружеството и "забрана на достъпа" до него.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Необосновано съдът приел, че непосочването на срока на запечатването е толкова съществен порок на оспорения административен акт, че самостоятелно обосновава отмяната му. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „А. П“ООД не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че във връзка с извършена на дружеството-жалбоподател проверка от митнически служители са констатирани две административни нарушения – в склада си в град Пловдив, дружеството- адресат на ПАМ държи акцизни стоки: 1) тютюн за пушене (аромати за наргиле), марка „Дубайска шатра”, 30 кутии по 0,050 кг или общо 1,5 кг, и марка FG (Future Generation), 11 565 кутии по 0,050 кг или общо 578,25 кг, без бандерол, с което е осъществен съставът на чл.123, ал.2 ЗАДС; 2) тютюн за пушене (аромати за наргиле), без търговска марка, в ПВЦ кутии (24 кутии по 1 кг или общо 24 кг), без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществен съставът на чл.126 ЗАДС.

Във връзка с установените административни нарушения на дружеството е издадено наказателно постановление № 1293/2017 г. от 22.02.2018 г. на началник М. П, с което на адресата на ПАМ са наложени две имуществени санкции на основание чл.123, ал.2 ЗАДС и на основание чл.126 ЗАДС, отнемане на стоките, предмет на нарушение, в полза на държавата и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от два месеца в стопанисвания от дружеството обект – складово помещение в град Пловдив.

С оглед издаденото наказателно постановление и на основание чл.124б, ал.1 и 2 ЗАДС началникът на М. П е издал оспорената заповед – предмет на първоинстанционното съдебно производство, с която е наредено запечатване на складовото помещение в град Пловдив и е забранен достъпът до обекта.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар да са били налице материално-правните предпоставки за налагане на мярката в заповедта липсва основен реквизит – срокът, за който се налага тя. Той е задължителна част от съдържанието на заповедта и следва да бъде посочен, независимо дали е определен или определяем съгласно правната норма. В този смисъл на още по-голямо основание не може да се приеме, че срокът на налагане на принудителната административна мярка следва да съвпада със срока на наложеното административно наказание. Според съда, допуснатото от административния орган нарушение е съществено, защото рефлектира върху самото волеизявление на органа, доколкото целта на закона не допуска да се налага принудителна административна мярка безсрочно, и защото рефлектира върху правата на задълженото лице, което не може да се възползва от привилегията по чл.124б, ал.5 ЗАДС. Съдът се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд в този смисъл : решение № 1878 от 12.02.2018 г. по адм. дело № 8341/2017 г. на ВАС, II о., решение № 1266 от 30.01.2018 г. по адм. дело № 5229/2017 г. на ВАС, II о.

Изводът на съда относно значението на непосочване на срока, за който се налага ПАМ, е законосъобразен.

При издаване на заповедта административният орган е наредил запечатване и забрана за достъп на посочения склад от определена дата. В заповедта не е посочено нарушението да е извършено повторно. От разпоредителна й част, може да се направи извод, че административният орган не е указал срока на продължителност на ПАМ, а е посочил само началната й дата. Както правилно е приел решаващият състав на АС-Пловдив, определянето на срока е необходимо във всички случаи, независимо дали в правната норма са посочени граници на срока на мярката, или тя е фиксирана, както и независимо от това, че органът действа при условията на обвързана компетентност. Това следва и от разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 5 от АПК, която предвижда, че когато административният акт се издава в писмена форма трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението му. Изричното посочване на срока на мярката се изисква и от уредената в чл. 124б, ал. 5 ЗАДС възможност мярката да бъде прекратена от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1332 от 13.06.2018г. на Административен съд гр. П. по адм.д.№915 по описа за 2018г.

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи
No law branches!