Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна (неправилно наименувана „частна“) жалба от кмета на район „Панчарево“, Столична община (СО), срещу Решение № 2750 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 8140 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение е отменено писмо – отказ за презаверка, обективиран в Писмо № ОС-05-3/8/ от 12.12.2015 г. на кмета на район „Панчарево“, СО и преписката му е върната за продължаване на административнопроизводствените действия по подаденото заявление. Наред с това, Столична община е осъдена да заплати на И.Я, М.М и Е.Д сума в размер на 510,00 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за производството.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се оплаквания, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със събраните доказателства. Оспорват се изводите на съда, че заверената молба – декларация не представлява уважаване на направеното от заявителя искане, тоест че не е предоставена поисканата административна услуга. Изразява се и несъгласие с извода на съда, че изложените в акта мотиви относно избора на свидетели води до наличие на отказ от извършване на административна услуга, така както е заявена. Неправилно също така съдът е приел, че издаденото писмо отказ за презаверка на молбата декларация, обективирано в писмо от 12.12.2015 г. представлява крайния акт в проведеното административно производство, доколкото според изразеното в касационната жалба становище, то не съдържа властническо изявление, не поражда права и задължения за молителите и има единствено уведомителен характер. Релевират се и доводи за недопустимост на съдебното решение. По подробно изложените в жалбата съображения се иска неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответниците М.М, Е.Д и И.Я оспорват касационната жалба в представен по делото, чрез адв. Р.С, писмен отговор. По същество молят обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представляват. От процесуалния им представител е постъпила молба, в която се изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Въз основа на установените по делото факти, по които спор няма, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на оспорването срещу Писмо № ОС-05-3/8/ от 12.12.2015 г. на кмета на район „Панчарево“, СО. За да приеме за разглеждане жалбата, съставът на АССГ е изложил съображения, че направената заверка от 28.07.2015 г. на първоначално подадената молба – декларация не представлява позитивен за молителите акт. Срещу тази заверка от тях било подадено възражение, на което било отговорено с оспореното писмо, в което се отказва преразглеждане на въпроса. Съдът приел, че това писмо представлява крайния акт в проведеното производство – отказ на административния орган да удовлетвори искането на заявителите, така както е заявено и има характер на акт, който ги засяга неблагоприятно.

За да се произнесе по същество на оспорването съдът приел, че претенцията на настоящите ответници по касация била за заверка на молба – декларация, което представлява административна услуга. Изложил съображения, че заверената молба – декларация не представлява позитивен за заявителите акт, тъй като искането не е уважено предвид промяната на свидетелите от районната администрация. Това, че посочените от заявителите свидетели не били уважени по причина наличие на реституционни претенции от упоменатите в заверената молба – декларация такива, мотивирало съда да приеме, че е налице отказ да се извърши административна услуга така, както е заявена. Като се позовал на разпоредбата на чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК (Г.П.К), съдът приел, че кметът на общината е компетентен само да провери и съответно да удостовери обстоятелството дали съответният имот е актуван като общинска собственост и от чие име е деклариран и записан в регистрите на общината, а евентуалната колизия на права е в преценката на нотариуса. Посочил, че исканата услуга се свежда до отразяване на действителното положение на имота, такова каквото е по книгите за общинска/държавна собственост. Тоест, дори да е установил наличието на реституционни претенции според съда, органът не е бил компетентен да извършва преценка и да определи конкретни лица (чиито са претенциите) за свидетели в нотариалното производство. В заключение съдът приел, че административният орган е в правото си да установи и отбележи липсата или наличието на реституционни претенции в молбата – декларация, но не чрез подмяна на посочените от молителите свидетели. По тези съображения, според първоинстанционния съд издаденото писмо – отказ за презаверка от 12.12.2015 г. представлява крайния акт в проведеното административно производство и е незаконосъобразен, предвид което го отменил и върнал преписката на кмета на район „Панчарево“, СО за продължаване на административнопроизводствените действия по подаденото заявление.

Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която СО е осъдена да заплати на настоящите ответници по касация сума в размер на 500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и правилно в останалата част.

Неоснователни са релевираните оплаквания за неговата недопустимост. Отказът на кмета на район „Панчарево“, обективиран в обжалваното писмо представлява неблагоприятен за настоящите ответници по касация акт, доколкото видно от съдържанието му, по същество искането за замяна на свидетелите по причина посоченото в молбата от 18.11.2015 г. с тези, посочени в предложението към първоначалната молба – декларация, не е удовлетворено. Предвид това заверката на молбата – декларация от 28.07.2015 г. не води на обратни изводи.

Не са налице основания за отмяна на решението в частта извън присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. То е постановено при обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, не се констатира допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а изводът му за незаконосъобразност на спорното писмо е обоснован на събраните по делото писмени доказателства и е в съответствие с материалния закон, поради което се споделя от настоящия съдебен състав.

Производството за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка се осъществява по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Разписаните там правила имат императивен характер и не могат да се дерогират от административния орган - кмет на съответната община.

Съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК ако собственикът не разполага с надлежни писмени доказателства за правото си или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Тоест, когато собствениците са посочили свидетели, тяхното посочване се квалифицира от закона като указание. Същото има обвързваща сила спрямо кмета на общината и не може да се изменя от него. Доколкото в конкретния случай заявителите са посочили свидетелите, като са отразили данните на същите в подаденото предложение към молба – декларацията и съгласно последващата им молба, административният орган е бил длъжен да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са. Следвало е да отрази в молбата - декларация обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван като общински като посочи свидетелите, указани от заявителите, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лица, доказали своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана.

Решението е неправилно в частта за присъдените на И.Я, М.М и Е.Д разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. Установява се, че доказателства за сторените от настоящите ответници по касация разноски за адвокатско възнаграждение са представени на 18.04.2017 г., тоест след проведеното последно съдебно заседание по делото на 10.04.2017 г. пред първоинстанциония съд. Доказателствата са приложени към представените по делото писмени бележки от адв. Р.С.П това и като съобрази приетото по т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 6/2012 г., настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която СО е осъдена да заплати на настоящите ответници по касация сума в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, като вместо него в тази част искането за присъждане на разноски в първоинстанционното производство следва да се остави без уважение, доколкото размерът на претендираните такива не е бил доказан в срок до приключването на устните състезания в първата инстанция. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че „… с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция“. Доколкото доказателства за сторени от И.Я, М.М и Е.Д разноски не са били представени в срок до приключване на съдебното заседание на 10.04.2017 г. ответникът е бил лишен и от възможността да реализира правото си на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Решението в частта, с която СО е осъдена да им заплати сума в размер на 10,00 лв. за внесена държавна такса следва да остане в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2750 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 8140 по описа на Административен съд София - град за 2016 г. в ЧАСТТА, с която Столична община, район Панчарево е осъдена да заплати на И.Я, М.М и Е.Д сума в размер на 500,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

О.Б.У. направеното искането от И.Я, М.М и Е.Д, чрез адв. Р.С, за присъждане на сторените разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2750 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 8140 по описа на Административен съд София - град за 2016 г. в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.