Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от О. Х срещу Решение № 1197 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 935 по описа на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив) за 2017 г. С него О. Х е осъдена да заплати на Х.А, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), обезщетение в размер на 750,00 лв. заради причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 16.08.2016 г. за защита по нахд № 977 по описа на Районен съд – Хасково за 2016 г, както и сума в размер на 760,00 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред АС – Пловдив.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че платеното от Андреев адвокатско възнаграждение за защита при обжалване на наказателното постановление не може да се претендират като вреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това се поддържа становище, че тези разноски не представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото произтичат от договор за правна помощ и съдействие. Според касационния жалбоподател съществено били нарушени и съдопроизводствените правила, тъй като претендирането на разноските по този ред представлявало заобикаляне на процесуалния закон. Твърдението за необоснованост на решението мотивира с позоваване на Решение № 10 от 29.09.2016 г., постановено по конст. д. № 3/2016 г. на Конституционния съд на Р.Б.П така изложените съображения моли отмяната на съдебния акт, предмет на контрол и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения от Андреев иск.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – Х.А, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита и становище от упълномощени адвокати. Претендират разноските за касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат С.Н (приложен по делото) и списък на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Излага съображения за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон предвид размера на присъденото обезщетение, който намира за завишен и счита, че не представлява вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административен съд - Пловдив е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу О. Х, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 750,00 лв. за претърпените от него имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 977 по описа на Районен съд – Хасково за отмяна на НП № 766 от 30.06.2016 г., издадено от кмета на О.Х.П са и разноските по воденето на делото пред административния съд.

Въз основа на подробно установената по делото фактическа обстановка, по която спор няма, и като взел предвид приетото по Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, първоинстанционният съд приел предявеният от Андреев иск за допустим, а по същество – за основателен. Като съобразил установеното по делото, че Наказателно постановление № 766 от 30.06.2016 г., издадено от кмета на О. Х било отменено с влязло в сила на 07.11.2016 г. Решение № 236 от 11.10.2016 г., съдът приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил, че с плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на Андреев, която е в пряка причинна връзка с издаденото и отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като настоящият ответник по касация упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателното производство. Съобразил и това, че тези разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство и за Андреев не съществува друг способ да ги претендира по исков ред. Съдът приел иска за доказан по основание и размер, като се мотивирал, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, като Андреев не би заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лв., ако при осъществяване на административнонаказващата дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ осъдил О. Х да заплати на Андреев сума в размер на 760,00 лв. за разноски по делото, от които 750,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. – държавна такса.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният от Андреев иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон.

Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Андреев сума в размер на 750,00 лв. на адв. С.Н по Договора за правна защита и съдействие от 16.08.2016 г., представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд – Хасково, образувано по предявената от Андреев жалба срещу Наказателно постановление № 766 от 30.06.2016 г. Наред с това, установява се, че адв.. Н действително е осъществил процесуално представителство и защита, като е представлявал Андреев в хода на производството пред районния съд. Следователно, претендираната вреда е доказана по размер и тя представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд.

При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление в размер на 750,00 лв. на процесуалния представител на Андреев - адв.. Н, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Хасково, правилно и обосновано съставът на АС – Пловдив е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до претендирания размер от 750,00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за постановяване на решението, предмет на проверка при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на О. Х на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Пловдив е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по посочената разпоредба. Съдът е съобразил събраните по делото писмени доказателства, като е изградил обосновани на тях изводи. Не се констатира и релевираното от касационния жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възраженията на О. Х срещу възприетото от административния съд относно характера на вредите намират своя отговор в приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, което на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Неоснователно е и възражението на представителя на Върховната административна прокуратура относно размера на присъденото обезщетение, доколкото възражение в тази насока не е направено от О. Х.

Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв., платени на адв. С.Н в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 31.07.2017 г. От страна на касационния жалбоподател О. Х не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г.П.К) относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, платени и претендирани от Андреев, както за първоинстанционното, така и за настоящото касационно производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1197 от 05.07.2017 г., постановено по адм. д. № 935 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г.

ОСЪЖДА О. Х да заплати на Х.А, с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство.

Решението не подлежи на обжалване.