Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П., срещу решение №1118/17.05.2018 г., постановено по адм.д. №338 по описа на Административен съд гр. П. за 2018 г. С атакуваното решение е изменен ревизионен акт № Р-16002617001646-091-001 от 12.10.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №745/19.12.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, с който на М.И са установени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015 г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Възразява се срещу изводите на съда, че получената субсидия неправилно е била обложена по реда на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а не по чл.29, ал.1, т.1 от с.з.

Според данъчната администрация изплатените субсидии на лицата занимаващи се със селскостопанска дейност, са предназначени за подпомагането им при извършване на този вид дейности. Ако физическите лица не използва или не влагат субсидията за това за което им е била отпусната, то тя следва да се облага като доход от източник по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Не е спорен фактът, че лицето не е произвеждало селскостопанска продукция и следователно няма как получените суми да бъдат определени като необходими за дейността му и да се облагат по реда на чл.29 от ЗДДФЛ. Предвиденият ред за облагане по чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ е неприложим, тъй като е относим за регистрирани земеделски стопани за производство на непреработени продукти от селското стопанство. След като в ревизионния период, лицето не е осъществявало такава дейност, то следва да се обложи по общия ред на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция по 335 лв. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - М.И, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Не са налице релевираните касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Получените субсидии от ответника са облагаеми, но не по реда на чл.35, т. 6 от ЗДДФЛ. Тълкуването на приложимите правни норми направено от касатора е едностранчиво и не е съобразено с характера и естеството на субсидията. Правилно съдът е приел, че липсата на селскостопански доход не препятства квалифицирането на субсидията като облагаема по чл.29 от ЗДДФЛ. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е бил РА№Р-16002617001646-091-001 от 12.10.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП -Пловдив, потвърден с решение № 745/19.12.2017 г., с който на М.И са определени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 910.44 лв. главница и лихви в размер на 134.06 лв.

Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна.

Преценявайки материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е приел следното:

Проведената ревизия обхваща периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. В този период лицето е осъществявало дейност като едноличен търговец и е било регистрирано като земеделски производител в ОД "Земеделие" гр. Х.. Картата му за регистрация е заверена на 24.02.2015 г. В това си качество М.И е получил за 2015 г. референтни национални доплащания за земеделски производители - тютюнопроизводител по своя сметка в Пощенска банка. Изплатените субсидии не са декларирани, тъй като ревизираното лице е смятало, че са освободени от облагане. Получената помощ е в размер на 9 104.43 лв. За 2015 г. лицето не е декларирано доходи от дейността си като тютюнопроизводител, органите по приходите приемат, че субсидиите следва да се обложат като доходи от друг източник по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Между страните не съществува спор относно фактите установени по делото. Спорен е само въпросът дали и по кой ред подлежат на облагане получените субсидии.

АС-Пловдив е приел, че процесният период не касае години преди 2009 г., поради което субсидията подлежи на облагане. След като е извършил тълкуване на относимата нормативна уредба и чл.1, ал.2, т.2 от Наредба №2/21.02.2011 г. и ЗТТИ (ЗАКОН ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗТТИ/, решаващият състав е достигнал до извод, че предоставените субсидии не са обвързани нито с производство на тютюн през 2009 г., нито за годината през която се отпускат. Макар субсидиите да се отпускат на база данните от референтния период /2007 г. до 2009 г./, те не се отнасят за него, а за всяка година, в която има подадено заявление.

В мотивите на решението не е споделено твърдението на приходната администрация, че при липса на доходи от стопанска дейност, облагането следва да бъде върху получената брутна сума от субсидията. Характера на получената помощ е такъв, че същата не е обвързана с доход от дейността. Субсидията може да се квалифицира по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като доход от друг източник само когато е установено, че лицето не е развивало стопанската дейност, за която е получило субсидията или тя е използвана за негови лични нужди. Такива твърдения не са поддържани и не са установени такива факти в хода на ревизионното производство, а в последствие и в хода на съдебното такова. Фактът, че земеделският производител не е декларирал доходи не означава, че стопанска дейност не е извършвана и субсидията не е използвана по предназначение.

Въз основа на горните съображения, след изслушване на ССчЕ дължимите по чл.48 от ЗДДФЛ, данъци са определени върху данъчна основа по чл.29 от ЗДДФЛ и ревизионния акт е отменен за определените с него задължения за сумата над 364.17 лв. главница и съответни лихви за сумата над 53.72 лв.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено.

Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагаем е доходът от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В процесния случай, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд, субсидиите са отпуснати на Иванов по схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.02.2011г. регламентира условията за получаване на субсидии от категорията на процесните, а именно: 1. кандидатът да е земеделски стопанин, който да е отглеждал тютюн през която и да е година на референтния период 2007 г. – 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ и 2. да продължава да извършва земеделска дейност.

Споделя се извода на АС-Пловдив, че с оглед приложимите правни норми, субсидията не следва да се квалифицира като доход от други източници. Доводите на касатора, че при липса на доходи от селскостопанска дейност субсидията следва да се обложи като брутна сума, без да се приспадат нормативно признати разходи, е неправилен. Липсата на селскостопански доход, не препятства квалифицирането на субсидията като такъв по чл. 29 от ЗДДФЛ. Изискването за получаване на ежегодни доходи/печалба от дейността не съответства на характера не само на земеделската, но и на всяка друга търговска дейност. В тази връзка необосновано е позоваването в жалбата на определението по §1, т.3 от ДР на ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ.К.В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ). Доход, свързан с дейността на земеделския производител, го квалифицира като облагаем по чл. 29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, като разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е приложима единствено в съпоставка със специалните разпоредби, относими към облагаемите доходи на регистрираните земеделски производители.

Субсидията може да бъде приета като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ, само когато е установено, че лицето не е развивало стопанската дейност, за която е предназначена субсидията или е използвана за негови лични нужди. В случая такива обстоятелства не са установени в административното и в съдебното производство.

При постановяване на атакуваното решение, с което е отменен частично РА, не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения и не са налице сочените отменителни основния. Съдебният акт като валиден, допустим и съответен на материалния закон следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Пред настоящата инстанция ответникът по касация не е заявявал претенция за присъждане на разноски поради което и присъждане на такива не се дължи.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1118/17.05.2018 г., постановено по адм. дело №338 по описа на Административен съд гр. П. за 2018 г.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!