Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "ИГ"ЕООД. Отразяването в решението на неверни твърдения нарушава правото на защита на ревизираното лице.

Представените по делото протоколи образец 19, представляват количествено-стойностна сметка за извършените СМР към момента на плащането, поради което не могат да бъдат опровергани от сочените от органите по приходите косвени доказателства.

В противоречие с практиката на СЕС е и изводът на съда, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него лица по трудов договор, поради което не е установена техническата и кадрова обезпеченост на доставчика и не следва да бъде признато правото на данъчен кредит.

Въз основа на горното се иска обжалваното решение да бъде отменено, както и ревизионния акт, въз основа на който на дружеството са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС и е увеличен счетоводния финансов резултат за 2011 г. и 2012 г.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив, чрез своя процесуален представител, в писмени бележки депозирани по делото преди откритото съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Според изложеното решението на АС-Пловдив е правилно. Точно и коректно от съда е установена фактическата обстановка по спора и въз основа на нея са направени законосъобразни изводи, които са съответни на относимите материално-правни разпоредби. По подробно изложени съображения, моли решението да бъде оставено в сила.

По делото по реда на чл.248 от ГПК е постановено определение №1023/28.05.2018 г., с което е оставено без уважение искането на Директора на Д "ОДОП" - Пловдив за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Срещу това определение е подадена частна жалба. Частният жалбоподателя твърди, че неправилно съдът е отказал да уважи молбата, тъй като по делото не е представен списък на разноски, който обуславя правото на оспорване на съдебния акт, в частта за разноските.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, заявява становище за допустимост на подадената касационна жалба. По същество я намира за неоснователна. Не е установено по делото извършването на фактурираните доставки, поради което не е настъпило данъчно събитие по см. на чл.25 от ЗДДС и съответно не може да бъде упражнено право на данъчен кредит.

По подадената частна жалба, становището на прокуратурата е за процесуална допустимост и основателност на същата.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателства и приложимите законови норми, при спазване на разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Като допустима се преценява и подадената частна жалба срещу определението постановено в производство по чл.248 от ГПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Предмет на контрол пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт №16001317000710-091-001/18.07.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който на "Ивко ГР" ЕООД са установени следните задължения:

1. по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП.П.О)/ЗКПО/:

1.1 за 2011 г. в размер на 4523.50 лв. главница и лихви в размер на 2444.78 лв.

1.2. за 2012 г. в размер на 1872 лв. главница и лихви в размер на 817.59 лв.,

2.по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д.В.Д СТОЙНОСТ) е му е отказано и право на данъчен кредит за данъчен период м.01.2012 г. в размер на 1630 лв. и за данъчен период м.03.2012 г. в раз0мер на 2114 лв. и лихви в общ размер на 2 032.29 лв. При обжалването по административен ред с решение № 572/28.09.2017 г. Директорът на Д "ОДОП"-Пловдив е изменил ревизионния акт по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2011 г. като е намалил размерът им на 3 768 лв. в едно със съответните лихви.

При осъществената проверка на ревизионния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяната.

Преценявайки материалната законосъобразност на акта съдът е споделил изводите на данъчната администрация, за липса на осъществена доставка на услуга с предмет строително монтажни работи, поради което е възприел констатациите на РА, че не е възникнало право на данъчен кредит по процесните фактури.

Първоинстанционният съд е приел, че фактурираните от "Металотехника" ЕООД услуги за извършени СМР не са изпълнени от въпросния доставчик, поради което на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68,ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на ревизираното лице правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за спорните данъчни периоди.

В мотивите на решението се акцентира върху обстоятелството, че доставчикът по фактурите не е притежавал необходимата кадрова обезпеченост за тяхното осъществяване, нито е имал възможност да издаде посочените касови бонове.

При констатираната липса на реалност на доставките на услуги, АС-Пловдив е счел, че правилно е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя в увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и съответно правилно е начислен допълнително корпоративен данък. Изложени са съображения, че за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът следва да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен това отразява действителни факти и обстоятелства, т. е. отразява вярно стопанската операция. С оглед обстоятелството, че процесните фактури не отразяват реално извършена услуга/доставка на стоки, отчетените въз основа на тях разходи са отчетени, в нарушение принципа на документална обоснованост, което е достатъчно основание за преобразуване на финансовия резултат.

Постановеното решение е неправилно, налице са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата по чл.160, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да се произнесе по същество на спора, като обсъди всички събрани по делото доказателства, като може да отмени или измени обжалвания РА, да отхвърли жалбата. От така установените правомощия на съда и задължението му да разреши спора по същество произтича и изискването да бъде точно и коректно определен предмета на спора по делото, да се разпредели доказателствената тежест между страните, решаващият състав следва да установи своя фактическа обстановка или да изложи доводи защо възприема констатците по фактите на органа по приходите. Въз основа на всички тези процесуални действия решаващият състав следва да обоснове своя краен извод относно законосъобразността на ревизионния акт. При постановяване на атакуваното решение не е спазена тази последователност в действията на АС-Пловдив.

На първо място, от мотивите на атакуваното решение не е ясно какъв е предмета на спора, дали ревизионния акт се обжалва изцяло или само в "потвърдената му част", както е отбелязано в решението. В жалба на „Ивко ГР“ЕООД, пред АС-Пловдив е заявено изрично, че се обжалва ревизионен акт №Р-16001317000710-091-001 от 18.07.2017 г., посочени са конкретно размерите на задълженията, които се оспорват, като в петитума на жалбата се иска отмяна на акта, т.е. в потвърдената и изменена част. При определяне предмета на спора, съдът е приел, че РА се оспорва в „потвърдената му част“, като задълженията не са посочени по вид и размер, за да се конкретизира коя е тази част. При произнасянето си, съдебният състав е изложил мотиви само по отношение на изменената с решение №572/28.09.2017 г. на директора на "ОДОП" част от ревизионния акт, която касае сумата от 3768.50 лв. и представлява задължение по ЗКПО за 2011 г. Установените задължения по ЗКПО за 2012 г. не са обсъдени, в съдебния акт липсват мотиви за този ревизиран период.

На второ място, съдът не е дал конкретни указания относно тежестта за доказване на спорните факти. В разпореждането за насрочване на делото се указание до страните относно фактите, които следва да установят, но те са общи и не касаят конкретните спорни въпроси по делото. По този начин е допуснал нарушение на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 170 АПК. Въпреки това в съдебния акт е посочено, че жалбоподателят не е установил фактите от които черпи правата си, а в негова тежест е било да стори това. След като съдът не е дал ясни и конкретни указания относно доказателствената тежест между страните, той не може в мотивите си да се позовава на разпределението на същата и на процесуална пасивност на ревизираното лице. Освен това съдът не е спазил задължението да изясни служебно спора от фактическа страна, като не е обсъдил всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като не е формирал свои изводи относно спорните въпроси по делото.

В процесния случай предмет на доставките по издадените от "Металотехника 2003" ЕООД фактури са СМР, съгласно приложен договор и актове образец 19, за извършени и приети СМР, които са представени по делото. При произнасянето си съдът се е задоволил подробно да преразкаже констатациите на приходната администрация, като събраните в хода на ревизията доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Действително договорите и актове образец 19 за извършени и приети СМР са частни документи, но доколкото същите са представени от ревизираното лице още в хода на ревизията (възможност, предоставена с нормата на чл. 117, ал. 5 ДОПК), то същите следва да бъдат обсъдени ведно с останалите събрани по делото доказателства. Това не е направено, при преценката им решаващият състав се е задоволил само да посочи, че представените протоколи образец 19 не са подписани от представител на доставчика. При проверка на представените още в хода на ревизионното производство доказателства е видно, че върху тях има положен печат на "Металотехника 2003" ЕООД и подпис. Т. обстоятелство разколебава основният откосим аргумент от изводите на съда касаещ реалност на осъществените доставки. Спорът между страните е за наличието на реално извършени услуги, по смисъла на чл.9 от ЗДДС, респективно липса на предпоставката на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като въз основа на това се оспорва и извършеното увеличаване на финансовия резултат на дружеството, както и определените допълнително задължения по ЗКПО за 2011 г. и 2012 г. Следователно въпросът относно това дали са осъществени доставки и подписани ли са представените по делото протоколи е съществен относно преценката за законосъобразност на ревизионния акт.

Всички тези нарушения на съдопроизводствените правила са от категорията на съществените, тъй като настоящият състав не може да осъществи контрол върху установеното от съда от фактическа и правна страна, лишава страните от право на двуинстанционен съдебен контрол и същевременно се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин.

По изложените съображения, решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде отменено, като постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който, след отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и пълно изясняване на фактическата обстановка, включително при необходимост чрез изискване на оригинали на документите приложени по делото и изслушване на експертиза, да формира обосновани фактически изводи и приложи към тях материалния закон, като съобрази и относимата практика на ВАС и СЕС.

С оглед изхода на спора и акцесорния характер на спора за разноските, следва да бъде отменено и определение №1023/28.05.2018 г., с което е отказано изменение на решението, в частта за разноските. Същите ще следва да се определят при новото произнасяне на АС-Пловдив, като бъдат определени такива и за двете инстанции, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №753/02.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2963 по описа на Административен съд гр. П. за 2017 г.

ОТМЕНЯ определение №1023/28.05.2018 г., постановено по адм.д.№2963 по описа на Административен съд гр. П. за 2017 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.