Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, чрез пълномощника си Й.Й – началник на отдел „Правно и административно обслужване”, срещу Решение № 1430 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 168/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г. на директора на РЗОК – Варна. Наведени са възражения нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадената заповед. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Ж.Д, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски - възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г. на директора на РЗОК – Варна, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и чл. 99, ал. 1, т. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018 г., отм. ) е прекратен без предизвестие индивидуален договор (ИД) № 030689/14.05.2018 г. за оказване на медико-диагностична дейност сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Варна като възложител и „Медико-диагностична лаборатория – Русев“ ЕООД като изпълнител, считано от датата на издаване на заповедта.

След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е немотивирана, което само по себе си е самостоятелно основание за нейната отмяна, понеже не са изложени обстоятелствата налагащи цялостно, а не частично прекратяване на административния акт. Изложил е съображения за задължителното наличие на фактически и правни основания при издаването на административен акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочил е, че това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват, а в заповедта се съдържа единствено посочване на правното основание за нейното издаване, като липсват мотиви, от които да е видно на какви конкретно условия за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД не отговаря ответникът в качеството му на изпълнител по индивидуален договор № 030689/14.05.2018 г., водещи до прекратяването на този договор. Позовал се е и на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2002 г., на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд.

Върховният административен съд – шесто отделение намира постановеното решение за валидно, допустимо, но неправилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

От установената по делото фактическа обстановка става ясно, че по заповед на директора на РЗОК - Варна, е извършена самостоятелна, планова, пълна проверка на „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД, със задача да бъде проверена оказаната специализирана извънболнична помощ съгласно разпоредбите на ЗЗО и НРД за МД 2018 г., отм. При извършените проверки на: 08.10.2019 г., 17.10.2019 г. и 21.10.2019 г. е констатирано, че рентгеновата скопично-графична уредба за извършване на рентгенологични изследвания от група 1, група 2, група 3 и група 4 - специализирани изследвания от основен пакет „Образна диагностика“, е налична, но нефункционираща. Апаратурата е разглобена и видимо неизправна. Представени са и три броя протоколи за контрол на рентгенова уредба за графично-скопични изследвания, съответно от 29.05.2018 г., 12.11.2018 г. и 14.08.2019 г., със заключение, че към момента на проверката рентгеновата уредба не работи.

От извършената справка в РЗОК - Варна на отчетената дейност от „Медико-диагностична лаборатория – Русев“ ЕООД за периода 01.2017 г. - 09.2019 г. е установено, че последното рентгеново изследване - рентгенография на лакетна става с код 06.24 е извършено на 05.09.2017 г.

При тази фактическа обстановка административния орган достигнал до заключението, че лечебното заведение е в невъзможност да изпълнява поетите задължения по сключения индивидуален договор с НЗОК № 030689/14.05.2018 г. - извършване на специализирани изследвания, включени в основния пакет по специалност „Образна диагностика", в резултат на което е издадена процесната заповед за неговото прекратяване.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че директорът на РЗОК – Варна е трябвало да прекрати договора частично, само относно частта за неизправното оборудване, понеже в предмета на договора са включени и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, апаратурата за които е налична и работи.

Съгласно чл. 99 ал. 1 т. 3 от НРД договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. Не е предвидена възможност за частично прекратяване на договора, както е в случаите на чл. 98, ал. 1, т. 7 и чл. 98, ал. 2 от НРД за МД 2018 г., отм. Освен това, според чл. 112 ал. 1 от НРД за МД 2018 г., отм. лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ може да кандидатства и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО, само в случай, че кандидатства и за специализираните медицински дейности, включени в основния пакет по съответната специалност, с изключение на високоспециализираните дейности по пакет „Анестезиология и интензивно лечение“. В ал. 2, т. 1 от цитираната разпоредба е налице изискването лечебното заведение следва да разполага с функциониращо медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10а.

Не е възможно частично прекратяване на договора и поради нормата на чл. 113 от НРД за МД 2018 г., отм., съгласно която, НЗОК сключва договори за извършване на всички специализирани медико-диагностични изследвания от съответния пакет по специалности съгласно наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО със самостоятелни медико-диагностични лаборатории, лечебни заведения за СИМП или лечебни заведения за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, съдържащи в структурата си медико-диагностични лаборатории, в съответствие с изискванията по приложение № 10а

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваната пред първата инстанция заповед, която е предмет на съдебния контрол е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на директора на РЗОК – Варна, е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД – гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна съдебни разноски в общ размер на 400 лева (четиристотин лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева) за осъществено процесуално представителство пред двете инстанции и 200 лева (двеста лева) за заплатена държавна такса за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1430 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело № 168/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД – гр. П., представлявано от д-р В.Н срещу Заповед № РД-09-2368/12.12.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Варна.

ОСЪЖДА „Медико-диагностична лаборатория - Русев“ ЕООД – гр. П., с ЕИК[ЕИК] да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна съдебни разноски в общ размер на 400 лева (четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Ключови думи