Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) чрез процесуален представител срещу решение № 4765 от 01.09.2020г. по административно дело № 8499/2019 г. на Административен съд- София град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЧР- СП- 801/27.06.2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила се иска отмяната му, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Г.С чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и му присъди направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършена проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. За да постанови този резултат, АССГ приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), тъй като длъжността, заемана от Г.С- главен инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, не е реално съкратена. Този извод е базиран на факта, че по силата на представеното по делото длъжностно разписание, в сила от 01.07.2019 г., броят на длъжностите „главен инспектор“ в дирекция "Анализи на риска и оперативен контрол" е намалена, като четири щатни бройки "главен инспектор" са трансформирани в четири щатни бройки "инспектор" в същия отдел, без промяна в общата численост на служителите. В резултат на извършената реорганизация в отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" са съкратени 4 бр. служители, заемали длъжността "главен инспектор", в т. ч. и Г.С.АССГ е установил, че техническите функции, изпълнявани от главните инспектори, свързани с комплектуване, съхраняване и архивиране на административно-наказателни преписки, събирането и систематизираните на информацията във връзка с контролната дейност на отдела, са възложени на инспекторите. Според съда трансформирането на една длъжност в друга (нова) длъжност води до нейното съкращаване, когато конкретния вид дейност на новата длъжност е напълно различна от дейността на старата (съкратената). Съгласно тези факти първоинстанционният съд приема за недоказано посоченото в обжалваната заповед правно основание по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и не е налице реално съкращаване на длъжността „главен инспектор“, поради което е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и е постановил обжалвания резултат.

Решението е неправилно.

За да се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (т.е. като нормативно определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Важно е обстоятелството, че двете предпоставки трябва да бъдат установени кумулативно. Дори функциите, задачите и задълженията, присъщи на тази длъжност да не са напълно премахнати, изменението им следва да е толкова значително, че новата им съвкупност и изисквания за осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. В конкретния случай заповедта от 27.06.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, след като с новото длъжностно разписание, в сила от 01.07.2019 г., бройките за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ са били намалени от 12 на 8 бр. Създадени са били 4 нови бройки с длъжност „инспектор“, като промяната е била направена с цел оптимизиране на работата. Тези фактически установявания съдът е направил с оглед събраните по делото доказателства и приемане на назначената по делото съдебна експертиза. Вещото лице е обосновало своето експертно заключение на доказателства, които не са приложени по делото, след извършена проверка на място при председателя на УС на АПИ. Съдът неправилно е посочил в мотивите на решението, че е налице припокриване на функциите за длъжностите „главен инспектор“ и „инспектор“, т.к. липсват доказателства по делото за тяхното съдържание. По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, утвърдена на 03.01.2018 г. и длъжностно разписание на АПИ, утвърдено на 01.07.2019 г. Необходима е съпоставка на длъжностните характеристики по отношение на функциите на длъжността „главен инспектор“ преди и след издаване на оспорената заповед и на всички длъжности „инспектор“, включително и новосъздадените такива, както и да се приложат длъжностното разписание в АПИ преди 01.07.2019 г. и след тази дата, ведно със заповедите за утвърждаването им, както и доказателства за причините за утвърдените промени. АССГ не е давал указания на административния орган да представи упоменатите доказателства, при което е достигнал до необоснован извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

С оглед на изложеното съдът се е произнесъл без да са изискани и събрани релевантни доказателства за съществото на спора, поради което е достигнал до необосновани правни изводи, които не съответстват на доказателствения материал по делото и сочат за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните да уточнят твърденията си по спорните въпроси и какви са доказателствените им искания в този контекст, и след като изясни релевантните обстоятелства да реши спора по същество.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4765 от 01.09.2020г. по административно дело № 8499/2019 г. на Административен съд- София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с дадените указания от касационната инстанция по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!