Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) във връзка с чл. 20, ал. 4, т.1 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) ( ППЗЗДет ).

Образувано е по касационна жалба на В.Н срещу решение № 4361 от 03.08.2020г. по адм.дело № 13337/2019г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗД/Д-С-КС-118/07.10.2019г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане – Красно село“, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет е наредено да бъде предоставена социална услуга „ Провеждане на медиирани срещи на детето с майката“ в ЦОП „Славейков“ към ИСДП, гр. С. за срок от шест месеца на малолетния В.Н.Н са оплаквания за нарушения на матерниалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението.

Ответникът – директор на Дирекция „ Социално подпомагане “ – Красно село в писмено становище оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Ответникът - М.Н като майка и законен представител на В.Н – не ангажира становище по кацасионната жалба.

Ответникът-В.Н назначения особен представителн адвокат Д.Д изразява становище за основателност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите правни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд – шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ЗД/Д-С-КС-118/07.10.2019г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане – Красно село“, с която на основание чл. 20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет е наредено да бъде предоставена социална услуга „ Провеждане на медиирани срещи на детето с майката“ в ЦОП „Славейков“ към ИСДП, гр. С., за срок от 6 месеца на малолетния В.Н.З е потвърдена с решение № 22-РД06-0258 / 05.11.2019г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град. Оспореният административен акт е издаден в производство по чл. 20 ППЗДДет, от компетентен по закон орган, въз основа на доклад за оценка на риска за детето и при липса на комуникация между двамата родители /бивши съпрузи/ дори и по ключови въпроси касаещи отглеждането и развитието на родените от брака им деца, спрямо които те имат съвместни отговорности и задължения в ролята си на техни родители и законни представители. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, тъй като бащата пренася съществуващото напрежение между него и майката върху децата, което води до тежка форма на [състояние] по отношение на майката.

От доказателствата по делото се установява, че в полза на майката – М.Н са предоставяни множество социални услуги, всички с цел осъществяване на нормални и пълноценни срещи с децата, както и преодоляване на възникналия [състояние]. Във връзка с оказване на съдействие от страна на ДСП за осъществяване на срещи между майката и двете и деца, за изпълнение на режима на лични отношения, служители на ДСП са посещавали адреса, на който децата живеят заедно с баща си. За посещенията са съставени протоколи, с изготвен към тях от бащата снимков материал, в които е отразено, че децата отказват срещи с майка си и я нападат словесно. За осъществяване на срещите, майката е търсила съдействие от ЧСИ, за което е съставен протокол от 15.10.2019г. По ново заявление от бащата, на 05.10.2019г. е сключен нов договор за социална услуга, с предмет на договора оценка на родителския капацитет на бащата.

Всеки от двамата родители многократно са подавали жалби до различни органи институции – ДСП „ Красно село “ и СРП, СРС, ДСП, ЧСИ. По искане на майката – М.Н, е предоставена социална услуга, насочена към ЦОП с Направление № НП/Д-С-КС-147/06.06.2019г. „ Подготовка и провеждане на медиирани срещи на детето с майката “. Предоставена е и социална услуга, насочена към ЦОП с Направление № НП/Д-С-КС-149/06.06.2019г. „ Оценка на потребностите и подкрепа при провеждане на медиирани срещи с децата “.

От заключителния доклад по социална услуга „ Подготовка и провеждане на медиирани срещи на детето с майката “ се установява, че срещите в ЦОП са били в интерес на децата, тъй като е поставена връзката им в друга светлина ма родителска ангажираност, отношение като към важни и значими въпроси и това би помогнали, след поредица от още срещи, за промяна в отношението на децата към майката в положителна насока. Предвид изтичането на срока на направлението, е предложено да се проведе заключителна среща на 26.09.2019г. с участието на родителите и специалистите от ОЗД и ЦОП, ангажирани със случая, като предложението е медиираните срещи между майката и детето да продължат на територията на ЦОП. В протокол от заключителната среща за прекратяване на услугата от 26.09.2019г. е посочено, че бащата е изразил мнение, че не може да води децата в ЦОП за срещи с майката, поради целодневната им ангажираност в училище.

С писмо изх. № СЛ/Д-С-КС/275-065/02/10.2019г. В.Н е уведомен, че във връзка с докладите от предоставената услуга е необходимо да подаде заявление за продължаване на социалната услуга на децата, не по – късно от 04.10.2019г. Бащата е заявил, че ползата от тези услуги е доказано неефективна, тъй като отношението на децата към майката ще остане негативно, независимо от усилията на работещите с тях специалисти. На основание изготвеният социален доклад, със Заповед № ЗД/Д-С-КС-118/07.10.2019г. директорът на ДСП Красно село е наредил да бъде предоставена социална услуга „ Провеждане на медиирани срещи на детето с майката “ в ЦОП Славейков. Мотивите за това са, че определеният режим на лични отношения между майката и детето не се спазва, диалогът между родителите е трайно нарушен, помежду им липсва комуникация. Отношенията им са враждебни, поради което бащата фактически отказва да стимулира и подкрепя осъществяването на контактите между детето и майка му. В.Н е оспорил заповедта по административен ред пред директора на регионалната дирекция Социално подпомагане – гр. С. – Агенция за социални подпомагане. С Решение № 22-РД06-0258/05.11.2019г. директора на РД СП – София град е отхвърлил жалбата срещу заповедта

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. С оглед на изложеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице необходимост от предприемане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. Малолетното дете В. е дете в риск по смисъла на § 1 т.11 б. „в“ от ДР на ЗЗДет, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. От страна на бащата няма заявено желание за продължаване на ползването на социални услуги. Нещо повече, налице е категоричен отказ за ползване на такива услуги, което импонира на категорично установената липса на реално съдействие на майката за реализиране на пълноценни срещи между нея и детето.

С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет, при която директорът на дирекция „СП“ може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, чието ползване от майката е наредено с оспорената заповед е в съответствие с най – добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б „д“ от ДР на Зает. Нормата на чл. 9 § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24 § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) гарантират правото на детето на лични отношения с всеки родител. Предписаната социално услуга за психологическа подкрепа на детето във взаимоотношенията му с майката – в семейна среда, съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет е необходима именно за преодоляване на родителското отчуждение за пълноценно упражняване на режима на лични контакти на майката и на правото на детето за комуникация с двамата родители.

Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, ( решението Cristescu v. Romani, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ( ЕКПЧОС), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето. ( решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany № 30943/96, пар. 64 ). В този смисъл е и решението от Съда по правата на човека по делото Rebec v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92).

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4361 от 03.08.2020г. по адм.дело № 13337/2019г. на Административен съд-София-град,

Решението не подлежи на обжалване.

Ключови думи