Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х.Х, чрез процесуален представител адв. Н.К, срещу Решение № № 1601 от 04.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1738/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение №2153-15-152/04.06.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/Протокол №2140-15-312 от 17.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

Наведените в жалбата възражения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Г.В, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Решение №2153-15-152/04.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Х.Х срещу Разпореждане № [ЕГН]/Протокол №2140-15-312 от 17.04.2019 г. на Ръководител ПО относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 2 от КСО, с мотиви, че лицето не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория минимум 15 години, като за периодите 12.03.1981 г. - 31.03.1981 г., 01.06.1981 г. - 31.12.1981 г., 15.01.1982 г.-31.01.1982 г., 01.03.1982 г. - 30.04.1982 г., 01.01.1983 г. - 30.04.1983 г., 01.08.1985 г. - 31.08.1985 г., 01.01.1986 г. - 31.12.1987 г., 01.01.1988 г. - 30.04.1988 г. извършваната дейност като „тракторист“ към ЗК “Тополовски проход“ е труд от трета категория, тъй като не отговаря на изискванията на т. 66и от ПКТП отм. , както и за периода 11.09.1984 г. – 06.12.1984 г. видно от документите лицето е работило като „компресьорист“ в ГУП – Окръжно пътно управление – Пловдив, където според представените документи стажът му е зачетен като труд от трета категория, а за периода от 01.02.1999 г.-31.12.1999 г., положен при осигурител „Асенова крепост“ АД на длъжност „оператор производство на пластмасови изделия“, където според представените документи стажът му е зачетен като труд от трета категория.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, включително трудова книжка, Удостоверение обр. УП-3 изх. №77/05.05.2004 г., издадено от Кметство с. Т., за периода 20.03.1981 г. - 31.03.1981 г., и Удостоверение обр. УП-13 изх.№5506-15-1027#1/24.03.2016 г., в които жалбоподателят е вписан на длъжност „тракторист“, то това обстоятелство не съответства на приложените по делото ведомости за заплати, в които за месец март 1981 г. фигурира като работник на длъжност „товарач“. По отношение на представената Заповед №334/13.03.1981 г., издадена от Горско стопанство с. Т., с която, считано от 16.03.1981 г. касаторът е назначен на длъжност „тракторист“, съдът е приел, че не може да бъде зачетена доказателствената й сила, понеже не е подписана, а и съдържанието и не съответства на други събрани по делото доказателства, досежно периода през който лицето е било на работа и заеманата длъжност.

По отношение на периода 11.09.1984 г. – 06.12.1984 г., когато Хадженов е работил на длъжност „компресьорист“ III разряд в Окръжно пътно управление – Пловдив, първоинстанционният съд намира, че правилно административният орган е счел този труд от трета категория въз основа на отразеното в трудовата книжка, понеже жалбоподателят не е представил други доказателства, нито са изложени конкретни възражения.

По отношение на периода 01.02.1999 г. – 31.12.1999 г. при осигурител „Асенова крепост“АД на длъжност „оператор производство на пластмасови изделия“ съдът е приел, че правилно е зачетен труд от трета категория въз основа на отразеното в трудовата книжка и съгласно Удостоверение обр.УП-3 от 17.12.2018 г., където за спорния период е отразена длъжност „оператор производство на пластмасови изделия – III категория“.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно-техническа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка чл. 144 от АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка чл. 144 от АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Обосновано с липсата на представени надлежни писмени доказателства, които са издадени от работодателя, при който е положен твърденият труд на „тракторист“, по време на полагането му в ЗК “Тополовски проход“, административният съд приема за недоказано, че в периода 20.03.1981 г.-31.03.1981 г. жалбоподателят е изпълнявал длъжност и функции, по отношение на които се зачита втора категория труд. Предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, съгласно която за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени такива писмени доказателства, показанията на двамата свидетели по делото – С.Ч и Ф. Кьор, дадени в с.з. на 18.11.2019 г., макар и еднопосочни, не могат да обосноват заключение, че съответният труд е бил на длъжност „тракторист“, а не „товарач“. Горното е в съответствие и с представената Трудовата книжка, Удостоверение обр. УП-3 изх. №77/05.05.2004 г., издадено от Кметство с. Т., за периода 20.03.1981 г.-31.03.1981 г., и Удостоверение обр. УП-13 изх.№5506-15-1027#1/24.03.2016 г., в които жалбоподателят е вписан на длъжност „тракторист“. Те обаче противоречат на приложените по делото ведомости за заплати, в които за месец март 1981 г. фигурира като работник на длъжност „товарач“. По отношение на представената Заповед №334/13.03.1981 г., издадена от Горско стопанство с. Т., с която, считано от 16.03.1981 г. касаторът е назначен на длъжност „тракторист“, правилно съдът не я е приел като доказателство поради това, че същата не е подписана. Предвид изложеното, периодът 20.03.1981 г.-31.03.1981 г. правилно е зачетен като труд положен при трета категория.

Неоснователни са наведените от касатора доводи относно периода 11.09.1984 г. – 06.12.1984 г., когато е работил на длъжност „компресьорист“ III разряд в Окръжно пътно управление – Пловдив за неприлагане на т.26 или т.66и ПКТП отм. , защото в него тази длъжност не е посочена като втора категория труд. Ето защо обосновано е прието, че категорията е зачетена правилно въз основа на отразеното в трудовата книжка.

По отношение на периода 01.02.1999 г. – 31.12.1999 г. когато Хадженов е работил в „Асенова крепост“ АД на длъжност „оператор производство на пластмасови изделия“ съдът правилно е приел, че следва да се зачете труд от трета категория. Според отразеното в трудовата книжка и съгласно Удостоверение обр. УП-3 от 17.12.2018 г. и издаденото по повод на делото Удостоверение изх. №126 от 13.02.2020 г. от „Асенова крепост“ АД е видно, че длъжността „оператор производство на пластмасови изделия е трета категория.

Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът Х.Х следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1601 от 04.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1738/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Х.Х да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Ключови думи