Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. В, седалище и адрес гр. В., ул. „С. С“ №6 срещу Решение №298 от 25.08.2020 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №241/2019 г.

С обжалваното Решение №298 съдът е отхвърлил искането на общината за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №322.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – О. В, счита Решение №298 за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите, свързани с издаването на Решение №298, и сочи, че в нарушение на дадените от Върховния административен съд задължителни указания съдът е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №322. Сочи, че независимо дали по реда на чл. 175, ал. 1 или по реда на чл. 176, ал. 1 АПК съдът е длъжен да допълни диспозитива си.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на съда със задължителни указания. Касаторът се представлява от адв. Т.К, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., счита, че съдът не е изпълнил дадените му задължителни указания от Върховния административен съд.

Ответникът се представлява от пълномощник Й.Т.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

От доказателството по делото се установяват следните факти, релевантни за постановяването на Решение №298:

1. На 01.03.2019 г., с решение ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. определя на О. В финансова корекция в размер на 5% от засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране от програмата разходи по договор с „Магистериум“ ООД от 25.04.2018 г. за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 1, ал. 5 и 7, т. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП).

2. На 15.03.2019 г. О. В обжалва пред Административен съд, гр. В., решението от 01.03.2019 г. за определяне на финансова корекция. По жалбата е образувано административно дело №241/2019 г.

3. На 18.07.2019 г., с Решение №322, Административен съд, гр. В., изменя решението от 01.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. „като определя за основа на финансовата корекция – допустимите разходи по Договор №У-103/25.04.2018 г., сключен с изпълнителя „Магистериум“ ООД, гр. С., финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове“. В мотивите на решението съдът е приел за осъществена нередността за нарушението чл. 70, ал. 4, т. 1, ал. 5 и 7, т. 2 ЗОП, за правилно квалифицирането й по т. 9 на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), за правилно определен процентният показател, но за неправилно определена основата на финансовата корекция.

4. На 06.08.2019 г. О. В подава касационна жалба срещу Решение №322 като в жалбата сочи, че с решението е допусната и очевидна фактическа грешка поради липсата на отхвърлителен диспозитив. По жалбата е образувано административно дело №12415/2019 г. на Върховния административен съд.

5. На 29.06.2020 г. Върховният административен съд, с определение по административно дело №12415/2019 г., прекратява съдебното производство и изпраща делото на Административен съд, гр. В. за произнасяне по установената очевидна фактическа грешка - липсата на отхвърлителен диспозитив, която има значение за способността на касационната инстанция да се произнесе по искането, с което е сезирана.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема, че „се е произнесъл, като е изменил обжалваното решение само в частта относно основата за определяне на финансова корекция, като не се е произнесъл с нарочен диспозитив за останалата част от жалбата, тъй като предмет на обжалване е цялото решение на Управителния орган“. При това съдът „намира, че в случая не е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като такава би била налице ако се касаеше до писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.“ Приема, че „поправката на очевидна фактическа грешка по горепосочения ред се допуска тогава, когато е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. В случая в диспозитива на решението няма писмено изразена воля на съда по отношение на останалата част от жалбата, която да бъде сравнена с неговата действително изразена воля, за да се установи несъответствието. В настоящата хипотеза не може и да се формира диспозитив за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като същият би следвало да гласи: „Вместо ….. да се чете…….“. Позовава се на съдебна практика.

Съдът приема, че „в случая се касае до процедура за допълване на решението, тъй като не се е произнесъл по цялата жалба на О.В.Т производство е допустимо, тъй като искането е направено в касационната жалба в сроковете по чл.176 ал.1 от АПК“, но не може да се произнесе, тъй като е обвързан с указанията на касационната инстанция.

Въз основа на горното съдът прави извод за неоснователност на искането за поправка на очевидна фактическа грешка и го отхвърля.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но очевидно неправилно.

Мотивите на първоинстанционния съд налагат съдът да изложи подробно същността на производството по поправка на очевидна фактическа грешка и да направи анализ на мотивите и диспозитива на Решение №322.

Целите на правосъдието са наложили съдът да не може сам да отменя или изменя постановеното от него решение. Ноторен е принципът lata sententia desinit esse judex, което значи, че след като постанови решението съдията престава да бъде съдия по делото, т.е. не може да го измени или отмени. Този принцип е изрично визиран и днес в чл. 246 от ГПК (Г.П.К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. От този принцип законодателят е допуснал изключения – поправянето на очевидна фактическа грешка и допълването на решението, регламентирани за целите на съдебното административно производство в чл. 175 и 176 АПК. Като изключение от основен принцип разпоредбите на чл. 175 и 176 АПК се тълкуват stricto senso.

Кога е налице очевидна фактическа грешка?

Очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК няма и никога не е имала друго съдържание. Факта, че в нея са посочени като пример „писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности“ не води до друг извод. Формираната истинската воля на съда, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, се обективира (съдържа) в мотивите му, а нейното външно изразяване е в писмения текст на решението, т.е. в писмения текст след „Реши“, наречен диспозитив.

Следователно, за да е налице очевидна фактическа грешка е необходимо да е налице несъответствие (липса на съответствие, липса на съгласуваност – Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 532, „съответствие“ значи съгласуваност, еднаквост, хармония, пак там с. 949, „съгласуван“ значи, който е в съгласие, съответствие с друго нещо, координиран, пак там, с. 944), но несъответствието не е само в грешка, допусната във вече изразения писмен текст на решението, т.е. на диспозитива, а и грешка, която представлява пропуск да се отрази в писмения текст на решението вече формираната истинска воля на съда.

Видно от мотивите на Решение №322, изложени на л. 5, 6 и 7, първоинстанционният съд приема, че общината е осъществила нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП, тъй като сочи, че:

„Обосновано ръководителят на УО е заключил, че така утвърденият механизъм за оценяване не осигурява обективно оценяване на офертите, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП дава неограничена свобода на оценителната комисия при присъждане на точките и не предоставя на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. Обстоятелството, че в случая е обсъждана офертата само на един участник, не санира пропуските в методиката за оценяване, тъй като наличните в нея противоречиви и неясни изисквания биха могли да демотивират други кандидати да заявят участие.“

Така приетото от първоинстанционният съд очевидно, безспорно и несъмнено сочи на прието от него за осъществено твърдяното от органа нарушение на приложимото право по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП.

Видно от мотивите на Решение №322 първоинстанционният съд приема, че „За да бъде едно нарушение нередност, то трябва да има финансово влияние или потенциално такова върху бюджета на общността. Финансовото отражение на посоченото нарушението върху бюджета на ЕС се изразява в необосновано ограничаване на конкуренцията и препятстване възможността за избор на изпълнител, който ще постигне най-високо ниво на обем и качество на изпълнението.“, а процесното нарушение „е посоченото в т. 9 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата“.

Така приетото от първоинстанционния съд очевидно, безспорно и несъмнено сочи на прието от него за осъществено твърдяната от органа нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.

Видно от мотивите на Решение №322 първоинстанционният съд приема, че „правилно административният орган е приложил пропорционалния метод“ и „определената финансова корекция е в размер на 5%“.

Така приетото от първоинстанционния съд очевидно, безспорно и несъмнено сочи на прието от него за правилно определен процентния показател на процесната финансова корекция.

Изложеното значи, че съдът е формирал истинска воля за осъществена от общината нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, която правилно е квалифицирана по т. 9 на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и правилно е определен за нея процентния показател.

Видно от мотивите на Решение №322 първоинстанционният съд е приел, че органът неправилно е определил основата на финансовата корекция, тъй като по „аргумент от противното“ на чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ „няма законово основание финансовата корекция да се налага върху средствата, представляващи собствен принос на бенефициера“, поради което „оспореният административен акт следва да се измени, като се определи за основа на финансовата корекция – допустимите разходи по сключения със „Магистериум“ ООД договор №У-103/25.04.2018 г., финансирани със средства от ЕСИФ“.

При така установената по безспорен начин формирана истинска воля на съда в решението си той единствено е изменил решението от 01.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. като е определил за основа на финансовата корекция допустимите разходи по договора с „Магистериум“ ООД, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

При така формираната ясно истинска воля на съда липсата в решението на диспозитив, с който да се отхвърли жалбата на общината в останалата част, т.е. в частта извън изменената основа, е несъмнено очевидна фактическа грешка. Необходимост от допълване на съдебното решение би било налице ако съдът не бе формирал воля по част от предмета на делото, т.е. ако липсваше негова формирана воля по част от спорното право. В случая тази хипотеза очевидно не е налице.

Видно от горното първоинстанционният съд не е направил разлика между очевидна фактическа грешка и допълване на решението. Наред с това с приемането, че не може да се произнесе по искането за допълване на решението, тъй като бил обвързан със задължителното за него определение на Върховния административен съд, първоинстанционният само показва, че не е запознат с разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК, която изрично, за разлика от чл. 250, ал. 1 ГПК, допуща съдът в съдебното административно производство и по свой почин да се произнесе, когато установи, че не се произнесъл по цялото оспорване.

Що се отнася до мотивите на първоинстанционния съд, че при поправка на очевидна фактическа грешка съдът постановявал единствено диспозитив „Вместо … да се чете“ следва първоинстанционният съд да се запознае по-задълбочено с практиката на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, за да установи, че в хипотеза, когато очевидната фактическа грешка се изразява в липса на диспозитив съдът допуска поправка като използва израза „като го допълва“ или израза „след .. се чете“. В този случай думата „допълва“ няма значението на допълване на решението по смисъла на чл. 176 АПК, както очевидно приема първоинстанционният съд.

Видно от горното, първоинстанционният съд като не е изпълнил указанието на Върховния административен съд и се е произнесъл по искането на О. В с решение, с което е отхвърлил същото като неоснователно, е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне, тъй като касационният съд нито може да поправи Решение №322, нито може да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 1 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №298 от 25.08.2020 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №241/2019 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново произнасяне по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №322 от 18.07.2019 г.

СЛЕД постановяване на съдебното решение делото да се върне във Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба на О. В срещу Решение №322.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.