Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.В - правоприемник на починалия в хода на съдебното производство С.Г, срещу Решение №48 от 07.02.2018 г. на Административен съд гр. В. Т, постановено по адм. дело №897/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу приложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) на 27.11.2018 г. на лек автомобил, марка "Фолксваген", регистрационен [рег.номер на МПС], принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила, при отсъствие на доказателства за надлежно оправомощаване, е приел, че процесната принудителна административна мярка (ПАМ) представлява акт, издаден от компетентен орган. Заповед №РД 22-1906/09.11.2018 год. на кмета на О.В.Т е подписана от заместник-кмет „Финанси" без да са налице доказателства за надлежното й упълномощаване от кмета на О.В.Т за подписване на административни актове, с които се определят длъжностни лица на „Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, които имат право да прилагат принудителни административни мерки.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна административна мярка. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Ж.Д, Адвокатска колегия – Хасково.

Ответникът по касационната жалба – инспектор "Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Налице са предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а доводите на касатора са неоснователни, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, следното:

На 27.11.2018 г. около 12,19 ч., лек автомобил марка "Фолксваген", регистрационен [рег.номер на МПС], е бил паркиран на ул. "А. З", гр. В. Т, при наличие на неподвижен знак В-27 "Забранен престой и паркиране" с допълнителна табела Т–17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство и по отношение на него инспектор "Принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД прилага принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" на основание чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

На 27.11.2018 г. за осъщественото преместване е съставен констативен протокол № 004162, в който е посочено нарушение на чл. 171, т. 5, б. б) във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. В. Т, направен е снимков материал, а впоследствие е издадена и разписка за предаване на автомобил.

В хода на съдебното производство органът представя:

1. Заповед №РД-22-1490 от 17.09.214 г. на кмета на О.В.Т за определяне на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП;

2. Заповед №РД-22-1906 от 09.11.2018 г. на кмета на О.В.Т за определяне на служители от "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП; като под №2 е инспекторът, приложил процесната принудителна мярка;

3. длъжностна характеристика на длъжността "инспектор в звено "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" за инспектора, приложил принудителната мярка;

4. трудов договор №РД-07-114 за инспектора, приложил принудителната мярка;

5. график за работата на екипите;

6. докладна записка от инспектора, приложил принудителната мярка до управителя на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД;

7. констативен протокол № 004162;

8. снимков материал и план за организация на движението на територията на гр. В. Т – зона за кратковременно паркиране на ул. "А. З"

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената мярка е приложена от компетентен орган, в допустимата от закона устна форма, в съответствие с материалноправните разпоредби.

Приема за доказано, че моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение, чрез който е осъществен състава на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърля жалбата.

Решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, видно от Заповед № РД 22-1906 от 09.11.2018 г. на кмета на О.В.Т, приложилият ПАМ служител е определен да прилага или да нарежда прилагането на ПАМ – преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Изричното определяне от кмета на общината на конкретните служители на службата за контрол, като органи, които са компетентни да прилагат принудителните административни мерки, прави тези лица административни органи по смисъла на §1, т. 1 АПК, което им дава правомощието да прилагат от името на държавата административна принуда. В случая кметът не ги оправомощава, защото не им делегира свои правомощия, а ги определя да изпълняват правомощията, които са регламентирани в закона.

Заповед № РД 22-1906 от 09.11.2018 г. е подписана от заместник - кмет "Финанси" на О.В.Т при условията на заместване съгласно Заповед №РД22-1873 от 05.11.2018 г. на кмета на О.В.Т.О са възраженията на касатора, че по делото не е представена Заповед №РД 22-1873/05.11.2018 г. на кмета на О.В.Т въз основа на която на заместник-кмет „Финанси“ са възложени функциите на кмет на общината за датата на издаване на тази заповед. Не са представени и доказателства, че кметът на общината в този ден е отсъствал.

Предмет на касационната проверка съобразно чл.218, ал.1 АПК, е обжалваното съдебно решение – онези действия на първоинстанционния съд, които правят решението нищожно, недопустимо или неправилно по смисъла на чл.209 АПК. За установяване на конкретните порочни действия на първостепенния съд при формиране на фактическите и правните му изводи допустимите доказателства са тези по чл.219, ал.1 АПК - относими единствено към действията на съда, които биха осъществили някое от основанията по чл.209 АПК, но не и към релевантните за материалноправния спор факти. Въз основа на представените пред касационната инстанция доказателства, отнасящи се единствено до факти с процесуално значение – относно валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение от гледна точка на процесуалните правила, касационният съд не може да прави нови и различни от направените в обжалваното решение установявания на факти от значение за спорното материално право. Съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, налага касационната инстанция при констатираната неизясненост на релевантната фактическа обстановка, свързана с компетентността на органа издал акта, произтичаща от компетентността на органа определил компетентния орган да приложи процесната ПАМ, да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да изследва всички предпоставки, свързани с компетентността на органа. Доказателствата, относими към валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, следва да бъдат събрани от първоинстанционния съд с оглед необходимостта да се осигури на страните двуинстанционно съдебно производство (чл.131 АПК).

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да задължи органа да представи по делото Заповед №РД 22-1873/05.11.2018 г. на кмета на О.В.Т, както и доказателства за отсъствие на кмета на О.В.Т на 09.11.2018 г.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на оспорването първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските за водене на делото и пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №48 от 07.02.2018 г. на Административен съд гр. В. Т, постановено по адм. дело №897/2018 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Ключови думи
No law branches!