Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) чрез главен юрисконсулт Недева срещу решение №1188/14.08.2020 година на Административен съд гр. В. по адм.д. №1241/2020 година, с което е отменена негова заповед №142/02.03.2020 година. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд e приложил неправилно правилата за разпределение на тежестта на доказване: Вносител на стока, при желание да предлага същата за продажба на територията на Р. Б, имал тежестта да удостовери съответствието й с относимите стандарти за качество и безопасност. Процесното дружество „В. В“ ЕООД имало задължението да докаже съответствието на внесените стоки – стълби с нормативно установените изисквания за безопасност. При извършена от органа проверка в склад, находящ се в гр. В., ул. „А. М“ №25, складова база, ТПК „Бриз“, за която е съставен Констативен протокол №2669523/17.12.2019 година е установено разминаване/несъответствие в артикулните номера на стоката и документите удостоверяващи изпитване за безопасност. Предвид това, органът е направил заключение, че не може по безспорен начин да се докаже, че изпитванията касаят стълбата, предмет на вноса, въз основа на коeто е приложил и мярката по чл.86, ал.1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), която имала временен характер и била постановена за период до извършване на контрол за безопасността на предлаганата стока. Неправилно първоинстанционният съд е отменил обжалваната заповед за налагане на сочената мярка, като аргументирал, че в тежест на органа било да докаже, че процесната стока може да бъде опасна. Тежестта за доказване безопасността на стоката, на основание чл.72 от ЗЗП била на вносителя. Органът осъществявал контрол и налагал мерки по ЗЗП с цел предотвратяване на последици от евентуалната възможност за вреда на живота на здравето на потребителите от предлаганите стоки, но той нямал задължение за установява съответствие на стоката с нормативните изисквания. На соченото основание прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на „В. В“ ЕООД срещу заповед №142/02.03.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира разноски по делото.

Ответникът, „В. В“ ЕООД, чрез адв.. С, оспорва касационната жалба. Аргументира като правилен първоинстанционният съдебен акт. Административният орган наложил процесната мярка без да установи и докаже, че стоката била опасна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема,че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. В. е образувано по жалба на „В. В“ ЕООД срещу заповед №142/02.03.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите.

С последната, на основание чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т.21, съгласно Протокол №3/19.02.2020 година във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) на „В. В“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. В., е забранено временно пускането на пазара на алуминиева сгъваема стълба, арт. №VA4003-37, за периода необходим за извършването на контрол, проверка и оценка за безопасността на стоката с изискванията за безопасност съгласно стандарт БДС EN 131-1:2016 „Стълби. Част 1: Термини, видове, функционални размери“, БДС EN 131-2:2010+А2:2017 „Стълби. Част 2: Изисквания, изпитване, маркировка“ и БДС EN 131-4:2007 „Стълби. Част 4: Единични или съставни стълби с шарнирано свързване.“

За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неизяснена фактическа обстановка. Според съда, в заповедна не е посочено точно в какво се състои несъответствието на стълбата с изискванията на БДС EN 131-1:2016 „Стълби. Част 1: Термини, видове, функционални размери“, БДС EN 131-2:2010+А2:2017 „Стълби. Част 2: Изисквания, изпитване, маркировка“ и БДС EN 131-4:2007 „Стълби. Част 4: Единични или съставни стълби с шарнирано свързване.“ А и органът не определил акредитирана лаборатория, която да извърши проверката за безопасност на стоката. Липсвали доказателства такава проверка да е извършена, каквото било задължението на органа. Като приел немотивираност и недоказаност на административния акт, първоинстанционният съд отменил същия като материално незаконосъобразен.

Решението е неправилно при следните изводи от правна страна:

Касационната инстанция споделя изводите на касатора и представителя на Върховна административна прокуратура, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като е разместил и тежестта на доказване в процеса.

Чл.86, ал.1 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) е правното основание за издаване на процесната заповед.

Съгласно текста на разпоредбата, за всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл.82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й.

Предпоставка за временната забрана за пускане на пазара на стока по аргумент от чл.86, ал.1 от ЗЗП е възможността тя да бъде опасна.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в изпълнение на правомощията си по чл. 86, ал.1 от ЗЗП органът следва да възлага проверка на акредитирана лаборатория за оценка на безопасността на процесния артикул – стълба.

Напротив, по аргумент от чл.72 от ЗЗП, вносителят „В. В“ ЕООД има възможност да предложи процесната стока на потребителите в Р. Б след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.

В тежест на вносителя е доказването на съответствието на предлаганата за продажба стока на националния пазар с изискванията за безопасност на същата. В случая е безспорно, че във връзка с постъпило уведомление от агенция „Митници“ за внос от Китай на сгъваеми алуминиеви стълби и констатирано различие в артикулните номера в документите на вносителя, административният орган е изискал от същия да представи документи, удостоверяващи изпитване на внесения модел стълби съгласно стандарт ЕN 131-2, какъвто не е представен. Това е мотивирало в достатъчна степен органа да приеме, че е налице вероятност стоката /алуминиева стълба/ да не е безопасна за живота и здравето на потребителите. Поради това и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗП с процесната заповед е забранено пускането на пазара на стоката за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на нейната безопасност. Касационният състав споделя становището на представителя на ВАП, че конкретен срок относно продължителността на мярката не е определен, защото той зависи от времето, през което следва да се извършат посочените действия. Но въпросът за провеждането на самото изпитване в лицензирана лаборатория и коя да бъде тя, не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.86, ал. 1 ЗЗП, нито е в тежест на органа.

Като е обосновал материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид изяснената фактическа обстановка, касационният състав следва да постанови друг съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на „В. В“ срещу заповед №142/02.03.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон.

Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 270 лева, от които двеста лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и седемдесет лева заплатена държавна такса пред ВАС.

Предвид гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1188/14.08.2020 година на Административен съд гр. В. по адм.д. №1241/2020 година, В.К.П:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „В. В“ ЕООД срещу заповед №142/02.03.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА „В. В“ ЕООД, гр. В., ЕИК[ЕИК] да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Ключови думи
No law branches!