Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП срещу решение № 5217/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8710/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт/РА/№ [ЕГН]/ 10.04.2013г., издаден от орган по приходите ТД на НАП - С., потвърден в обжалвана част с Решение №1221 от 15.07.2013г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.Рират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение на АС София град и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - В.А.А., чрез процесуалния си представител адв. А. в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № [ЕГН]/ 10.04.2013г., издаден от орган по приходите ТД на НАП - С., потвърден в обжалвана част с Решение №1221 от 15.07.2013г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в частта, в която е установен резултат по чл.48 от ЗДДФЛ данък за внасяне в размер на 128 582,40лв. ведно със съответните лихви.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че по отношение на доходите от продажбата на процесния недвижим имот е приложима разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1, б.„а” ЗДДФЛ. Съгласно посочената разпоредба в приложима редакция бр. 95 от 2006 г., не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота. По делото е установено, че към датата на продажбата - 03.12.2007 г., процесният имот е бил изграден на етап "груб строеж". Приел е, че доколкото страните не са уговорили друго в този нотариален акт, продажната цена в размер на 500 000 евро е за земята, сградата и принадлежащите й работилница и гараж. Мотиви с тази насока не са изложени.

Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя.

Съдът не е формирал и извел собствени изводи, не е обсъдил относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при липса на мотиви, поради което правилността му не може да бъде проверена

По своята същност решението представлява хронологично описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и преразказ на изводите от решението на директора на дирекция "ОДОП", впоследствие и посочване на описаните в съдебния протокол извършени съдопроизводствени действия с цитиране единичната и допълнителна съдебно счетоводна експертиза на вещото лице.

Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените и приети доказателства в хода на обжалването пред АС, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на данъчния директор. Анализът на мотивите на съда не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда и съответно да извърши преценка на правилността на постановения акт.

В касационната жалба са релевирани оплаквания относно законосъобразността и обосноваността на изводите на съда по двата спорни въпроса по делото.

Първият от тях е дали е приложима разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДФЛ /ред ДВ бр. 95/2006 г./ спрямо дохода, получен от касатора от продажбата на имота по нот. Акт № 114/03.12.2007 г. Съгласно този текст -необлагаем е доходът, получен от продажбата на "един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиването му". Нито в разпоредбите от приложимата редакция на ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2007 г. /ДВ бр. 95/2006 г./, нито в друга нормативна уредба, е налице легално определение на понятието "жилищен имот". Съгласно чл.46 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, ако се неясни - се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р.Б.З неуредените случаи също се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая точният смисъл на израза "жилищен имот" означава имота да има характеристиките на такъв към релевантния момент, който в случая е данъчния период, в който е придобит дохода от продажбата /2007 г./. Най - близката приложима разпоредба, представляваща действащо право към този момент е разпоредбата на т.30 от §1 ДР ЗУТ, според която "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Съобразявайки това определение, което отговаря на целите на ЗДДФЛ, според който необлагаемите доходи са изрично изброени като изключение от правилото за облагаемост на доходите, настоящият касационен състав приема, че "жилищен имот" по смисъла на чл.13, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДФЛ е този имот, който, освен че е строен с жилищно предназначение, представлява жилище или съвкупност от такива, служи за задоволяване на жилищни нужди. Това "служене" на имота следва да е налице към момента на придобиване на дохода, който момент е релевантен за определяне на дохода като облагаем или необлагаем такъв. В процесния случай, към момента на продажбата, изграждането на сградата е в "груб строеж" - като завършена конструкция до покрив вкл., в който вид, по приложимите норми на Т., имотът не е годен да се използва по предназначение, вкл. и като жилищна сграда. Според настоящият състав изводът е, че не се налице предпоставките за определяне на дохода като необлагаем.

В обжалваното решение липсват изводи на съда относно определената данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ - по реда на чл.33 ЗДДФЛ, като разлика между продажната цена и доказаната цената на придобиване на имота.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди приетите писмени доказателства и заключението на единичната и допълнителна ССчЕ и като съобрази, че доходът, получен от продажбата с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том III, рег.№ 6337, дело № 480 от 03.12.2007г., в което е посочено, че имотът се продава на „груб строеж“, е облагаем да установи какъв е размерът на облагаемата стойност.

Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което в тази си част не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. В производството по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не се е произнесъл по един от спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по него.

Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5217/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8710/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт № [ЕГН]/10.04.2013г., издаден от орган по приходите ТД на НАП - С., потвърден в обжалвана част с Решение № 1221 от 15.07.2013г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП и е осъдена Д "ОДОП" С. да заплати на В.А.А. адвокатско възнаграждение в размер на 1310 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Особено мнение:

Ключови думи