Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч.А.А. от [населено място], срещу Решение № 1294 от 23.07.2015г. по адм. дело № 805/2015 г. на Административен съд Бургас. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесната заповед е немотивирана, както и че не е приложена правилно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т 1 от ЗМВР. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество.

Ответната страна– Полицейски инспектор при РУП [населено място] - Л. К., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима,като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Заповед за задържане на лице рег. №304зз-128/29.04.2015г. на полицейски инспектор при РУ Н.Л.Д. К., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Н. за това, че на 27.04.2015г. нанесъл лека телесна повреда по хулигански подбуди в офис на „А. груп” в сграда „С. дей премиум” – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и е мотивирана. Посочил е, че задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа и представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща да предотврати възможността на лицето да извърши престъпление или да се укрие. За да се приложи тази норма е установил, че е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено именно от задържаното лице, какъвто е процесния случай. Изложил е,че по делото се съдържат протоколи от разпит на свидетеля М. и протокол, отразяващ проведеното процесуално-следствено действие разпознаване, които в съвкупност сочат, че жалбоподателят е извършител на такова деяние, чиито състав е посочен в обжалваната заповед. По отношение възражението, съдържащо се в писмените бележки на А. относно наличието на образувано досъдебно производство и че съгласно правилата в Наказателен процес мярка за неотклонение може да се вземе на едно лице едва след като то придобие качеството на обвиняем, съдът е изложил, че в конкретния случай, към датата на разпознаване жалбоподателя няма такова качество в досъдебното производство, но същевременно е установено, че той е разпознат като лицето извършило престъпното деяние. Установил е, че към датата на издаване на обжалваната заповед А. не е бил обвиняем по образуваното досъдебно производство, за да му бъзе взета мярка за неотклонение по смисъла на НПК, но са били налице достатъчно данни, че е извършил престъпление по смисъла на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Решението е правилно.

Възраженията повдигнато пред настоящата инстанция са идентични с изложените пред първоинстанционния съд, на които е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. В допълнение следва да се отбележи, че нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Неоснователно е възражението на касатора, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е оправдано само когато лицето има опасност да извърши престъпление или когато съществува реална опасност то да се укрие и да избегне наказателното преследване. Няма спор, че това основно е мотивирало законодателя за правната регламентация на тази мярка за административна принуда, но не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата. Настоящата съдебна инстанция приема, че всяко съмнение за това, че уличеното лице може да препятства или затрудни разследването, също може да оправдае налагането на мярката.

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на отменителни касационни основания.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1294 от 23.07.2015г. по адм. дело № 805/2015 г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Особено мнение:

Ключови думи