Производството е по реда на чл. 208 – 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" [населено място], при ЦУ на НАП и от [фирма].

Директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП обжалва решение № 5393/08.08.2014г., постановено по адм. д. № 5450/2013г. по описа на Административен съд – София град, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 22251200324/23.11.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, в частта му, потвърдена с решение № 307/18.02.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - С., при ЦУ на НАП, относно определеното задължение по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д.В.Д СТОЙНОСТ), на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗДДС - допълнително начислен ДДС по фактура № 2871/31.08.2010г., с получател [фирма] и по фактура № 2870/31.08.2010г., с получател [фирма].

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно е отменен ревизионният акт, в частта му, в която на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗДДС на [фирма] е начислен допълнително ДДС по фактура № 2871/31.08.2010г., с получател [фирма] и по фактура № 2870/31.08.2010г., с получател [фирма] и са променени резултатите за данъчни периоди м. 09.2009г.- м. 12.2010г. Моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

[фирма], с ЕИК[ЕИК], чрез управителя си обжалва решението на административния съд в частта, отхвърляща жалбата му против РА. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата му срещу процесния РА в частта, в която на основание чл. 78 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО е увеличен финансовият резултат на [фирма] за 2009г. със сумата от 4 752.96 лв. въз основа на неправилни констатации на приходните органи за неотчетени според тях приходи от лихви по договори за заем, сключени със [фирма] и незаконосъобразно е извършено и прихващането с подлежащи на възстановяване на дружеството суми. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В касационната жалба сe съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на друго решение, отменящо съответната част от РА, както и за присъждане на разноски.

Прокурорът от В. дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на заявените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното.

Касационните жалби са процесуално допустими, разгледани по същество и двете са неоснователни.

С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд – С. град е отменил Ревизионен акт № 22251200324/23.11.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, в частта му, потвърдена с решение № 307/18.02.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - С., при ЦУ на НАП, относно определеното задължение по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д.В.Д СТОЙНОСТ), на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗДДС - допълнително начислен ДДС по фактура № 2871/31.08.2010г., с получател [фирма] и по фактура № 2870/31.08.2010г., с получател [фирма]. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена.

Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. В мотивите на решението подробно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствата и разгледаното заедно с тях заключение на СИЕ установяват, че отдадените под наем леки автомобили от [фирма] на свързаните с него дружества [фирма] и на [фирма], са използвани от последните за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно на техните работници и служители поради липса на обществен транспорт в съответното направление и време. С оглед на това административният съд е приел, че е налице хипотеза по чл.70, ал.2, т.1 ЗДДС, която изключва приложението на ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС. Приел е, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен в частта му, с която на основание чл.78 във връзка с чл.16, ал.1 и 2 ЗКПО е извършена корекция на финансовия резултат за процесния период /2009г./ и на основание чл.168, т.2 ДОПК е извършено прихващане на определените с РА задължения с установените суми за възстановяване.

По жалбата на директор на Дирекция "ОДОП" – [населено място] при ЦУ на НАП:

Оплакванията са неоснователни.

Правилно е приел първостепенният съд, че предвид установената липса на алтернативен транспорт в часовете на пътуване на работниците, наети в [фирма] и [фирма] и регламентираното според спецификите на осъществяваната дейност работно време, може да се направи обоснования извод, че транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата, предоставяно от работодателя на работниците, следва да се приема като свързано с осъществяваната от дружествата независима икономическа дейност. Този извод се потвърждава и от заключението на неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза.

С оглед на това обосновано и правилно административният съд е приел, че е налице хипотеза по чл.70, ал.2, т.1 ЗДДС, която изключва приложението на ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС. Във връзка с това не е налице основанието на чл.80, пар.1, б.„а” от Директива 2006/112 ЕО на Съвета, данъчната основа на съответната доставка да бъде нейната пазарна стойност, в каквато насока са доводите на Директора на Дирекция ОДОП. В тази част съдебното решение е съобразено и със задължителната практика на С., изразена в цитираните в него решения съответно от 26.04.2012 г. по съединени дела С-621/10 и С-121/11, от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 и др.

Предвид изложеното дотук касационният съд намира решението на АС София-град, в частта, в която се обжалва от директора на дирекция „ОДОП”С., за правилно, поради което същото следва да се остави в сила в тази си част.

По жалбата на [фирма]

Направените оплаквания са неоснователни.

Съгласно чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансовия резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно-задълженото лице. Съгласно разпоредбите на счетоводен стандарт 18 „Приходи”, в съответствие с предписанията на този стандарт, „приходите, създадени от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви се признават текущо, пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива” (т. 8.1 и 8.2 „а” на СС 18 - „Приходи”). В случай че са налице основания съгласно цитирания стандарт приходите от лихви за посочените по-горе периоди да бъдат начислени през съответната година, респ. сумата на прихода да бъде надеждно изчислена, тези приходи следва да бъдат признати съгласно т. 5.1 от СС 18 и съответно следва да участват при определяне на данъчния финансов резултат за годината на начисляването им. Съгласно т. 2 от СС 18, приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. За да се признае прихода в счетоводството на дружеството по смисъла на СС 18 следва да са изпълнени кумулативно тези условия.

В разглеждания случай правилно са установени отношения между свързани лица. Договорената лихва по предоставените от [фирма] заеми на свързаните с дружеството лица се отличава от пазарната към момента на сключване на договорите и това е установено посредством експертиза, при използване на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци при спазване на Наредба № Н - 9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от МФ.Уено е, че от жалбоподателя на свързаните с него лица са отдадени автомобили под наем, като наемната цена се отличава от пазарната към момента на сключване на договорите. В резултат от това не са отчетени приходи в размер, съответстващ на обичайния за този вид отношения, а в по-малък размер. При така установените факти съдът правилно е приел, че е доказано наличие на хипотезата на чл. 16, ал.1 от ЗКПО, съгласно която, когато една или повече сделки включително и между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към облагане. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, отклонение от данъчното облагане е и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и в случаите на безлихвени заеми. Поради гореизложеното правилно и законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009г.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ДОПК след изтичането на срока за оспорване на ревизионният акт, същият подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че независимо от наличието на обжалване определеното с РА задължение подлежи на изпълнение. Съобразно разпоредбата на чл. 168, т. 2 от ДОПК публичното задължение се погасява чрез прихващане. Следователно, при наличие на установено с РА публично задължение и при липсата на изискване същото да е безспорно, на основание чл. 127, ал. 2 от ДОПК това задължение подлежи на изпълнение. Когато не е налице доброволно изпълнение, задължението подлежи на принудително изпълнение. В случая не са представени доказателства както за изпълнение на задължението от страна на задълженото лице, така и за наличие на спряно изпълнение. При съществуването на такива обстоятелства прихващането би следвало да отпадне до сумата на извършеното плащане или поради спирането на изпълнението на РА. Правилно е приел първоинстанционният съд, че при отмяна на РА изцяло или частично, прихваната сума се явява недължимо събрана от лицето и като такава подлежаща на възстановяване.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Разноски: Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по едната касационна жалба следва да се заплатят направените пред касационната съдебна инстанция разноски в размер на 416.46 лв. съобразно уважената част.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5393/08.08.2014 постановено по адм. д. № 5450/2013 по описа на Административен съд – [населено място] град

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " С. при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на – [фирма], с ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 416.46 /четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/

Решението е окончателно.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!