Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С. при ЦУ на НАП против решение № 5748 от 25.09.2014 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм.д. № 9272/2012 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/20.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 1776/23.07.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” –С. при ЦУ на НАП /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/, относно отказано право на приспадане на ДДС на ревизираното дружество [фирма] в общ размер 26 575.42 лв. по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма].

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, по делото не са представени доказателства, установяващи произхода на стоките, факт, имащ съществено значение за реалността на доставките. Поради непредставянето на счетоводни документи от доставчиците, е невъзможно да се установи дали те са разполагали със съответните видове и количества месо към момента на доставките към [фирма], за да е било възможно прехвърлянето на правото на собственост върху фактурираните стоки. В търговските документи се съдържат подписи и печати на доставчиците, но не и на складодържателите. Не е съобразено от съда заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Претендира се отмяна на решението на АССГ в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактите чрез преценка на събраните писмени доказателства. Представени са: договор за влог № 6/04.01.2010 г. и анекс към него от 20.01.2011, сключен между [фирма] – С. като влогоприемател и [фирма] като влогодател за съхранение и отговорно пазене на стоки в хладилен склад на влогоприемателя, находящ се в [населено място], [улица]; Удостоверение за вписване в списъка на наемателите търговци на храни от животински произход № 2203292/28.04.2010 г., издадено от Дирекция „СВСК“, с което се удостоверява, че в обект „Хладилен склад за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход“, находящ се в [населено място], [улица], собственост на [фирма], с ветер. рег. № BG 2203008, ползван от [фирма], се извършва търговия с месо и месни продукти; договор за влог № 29/08.02.2010 г., сключен между [фирма] – С. като влогоприемател и [фирма] като влогодател за съхранение и отговорно пазене на стоки в хладилен склад на влогоприемателя, находящ се в [населено място], [улица]; Удостоверение за вписване в списъка на наемателите търговци на храни от животински произход № 2203305/28.04.2010 г., издадено от Дирекция „СВСК“, с което се удостоверява, че в обект „Хладилен склад за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход“, находящ се в [населено място], [улица], собственост на [фирма] с ветер. рег. № BG 2203008, ползван от [фирма], се извършва търговия с месо и месни продукти; договор за влог № 95/27.01.2011 г., сключен между [фирма] – С. като влогоприемател и [фирма] като влогодател за съхранение и отговорно пазене на стоки в хладилен склад на влогоприемателя, находящ се в [населено място], [улица]; Удостоверение за вписване в списъка на наемателите търговци на храни от животински произход № 2203978/14.01.2011 г., издадено от Дирекция „СВСК“, с което се удостоверява, че в обект „Хладилен склад за съхранение и търговия на едро с храни от животински произход“, находящ се в [населено място], [улица], собственост на [фирма] с ветер. рег. № BG 2203008, ползван от [фирма], се извършва търговия с месо и месни продукти; процесните фактури, търговски документ към всяка една от тях с вписани данни за: изпращач /доставчик/, складова база - BG 2203008, превозно средство рег. [рег.номер на МПС], собственост на ревизираното дружество, получател, наименование на стоката, номер на предприятието производител, страна на произход, номер на партида, срок на годност, количество; приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаване и приемане на стоките между доставчика и ревизираното дружество; представени са доказателства за придобиването на стоките от доставчиците чрез ВОД – инвойс фактури, ЧМР, търговски документи, протоколи за ВОД; представени са удостоверения за регистрация на обекти „Заведение за бързо хранене“ и кафе, в които ревизираното дружество осъществява дейност и договори за наем. С оглед така изброените документи законосъобразен изводът на АССГ, че е доказано предаването и приемането на стоките в склад на доставчика. Не се оспорва използването на стоките от [фирма] в неговата производствена дейност. За всеки един от ревизираните данъчни периоди това дружество е подавало справка-декларация с приложени дневници за покупките и дневници за продажбите, като в последните е вписан реализираният в търговските обекти оборот. След като е установено осъществяването на доставките от преките доставчици към [фирма] и използването на стоките от [фирма] в производствената му дейност, съответно за осъществени облагаеми доставки от него към трети лица, правото на приспадане на получателя следва да бъде признато /решение на С. от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, „Б.“ т. 31/.

Неоснователен е доводът на касатора, че не е доказано придобиването на стоки от съответния вид и количество от доставчиците. Както беше посочено по-горе, представени са доказателства за придобиването на стоките от доставчиците чрез ВОД – инвойс фактури, ЧМР, търговски документи, протоколи за ВОД. Обстоятелството, че доставчиците не са представили извлечения от стоковите си сметки, на базата на които вещото лице по назначената ССЕ да констатира, че са разполагали с необходимите видове и количества меса, които да доставят на ревизираното дружество, не може да обоснове извод за това, че доставките не са осъществени. Несъобразяването със ССЕ в това отношение не представлява допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според приетото от С. в редица негови решения, постановени по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на Директива 2006/112 относно признаване правото на приспадане, това право не може да бъде отказано поради извършени нарушения от издателя на фактурата или някой от неговите доставчици без да е доказано въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обоснова правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или друг стопански субект по веригата от доставки, особено когато сделката, с която се обосновава правото на приспадане е извършена видно не само от фактурите, но и от другите представени документи към тях, както в конкретния случай, и когато не се твърди и не се установява от данните по делото жалбоподателят лично да е извършил неправомерни действия /в този смисъл решение на С. от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 т. 2 от диспозитива вр. т. 19 от решението, касаещо именно обстоятелството дали доставчикът е разполагал с посочените във фактурите видове и количества стоки/. В случая такива неправомерни действия не се установява да са извършени и от преките доставчици.

Липсата на подпис и печат на дружеството, собственик на склада, в търговските документи също не обосновава извод, че тези документи не установяват предаване и приемане на стоките между доставчика и ревизираното дружество. Чл. 245, ал. 2 ЗВМД и чл. 167, ал. 1, т. 3 ППЗВМД регламентират, че при транспортирането им суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, се придружават с ветеринарномедицински и/или друг документ, в който е вписан и ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закон за храните производството и търговията с храни в страната да се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, и отговарящи на конкретно регламентираните в закона изисквания. В конкретния случай удостоверения за регистрация на обектите, в които се осъществява търговия с месо и месни продукти, са налице за доставчиците. Към процесните фактури са приложени търговски документи, в които е вписан и ветеринарният регистрационен номер на обекта, производител, партида, количество и др. В търговската практика е наложено съставянето именно на търговски документи за целите на ветеринарния контрол. Отделно от това контрол се осъществява в самия склад, в който се получава месото с произход от страни-членки, и за проверката се съставя необходимия удостоверителен документ /протокол/. Доколкото търговският документ служи основно за осъществяването на ветеринарен контрол, то при наличието и на приемо-предавателни протоколи, следва да се приеме за доказано предаването и приемането на стоките.

С оглед изложеното по-горе настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация не изразява становище по касационната жалба, не заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и не представя доказателства за направени такива разноски.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5748 от 25.09.2014 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм.д. № 9272/2012г., в оспорената му по касационен ред част.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!