Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Директора на Б. дирекция З. район – Б. срещу решение № 1674 от 20.10.2014 г., постановено по адм.дело №308/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане. Релевира оплакване за нищожност, поради пълна неразбираемост на волята на съда и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т.3 от АПК. Моли, да се постанови решение, с което се обяви нищожността на обжалваното или се отмени, като неправилно и се реши спора по същество, като се потвърди оспореният пред съда акт за публично държавно вземане.

О. [], със седалище и адрес на управление [населено място], в писмен отговор и чрез пълномощника си в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Производството по делото пред Административен съд Благоевград се е развило по оспорването от [фирма] [населено място], на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 22/09.04.2014 г., за сумата 5518.80 лева, представляваща такса за водовземане за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. по издадено на дружеството Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610260/17.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите. По делото е установено правото на водовземане на минерална вода по силата на посоченото разрешително от Каптиран естествен извор № 17 "Т. гъол", находище № 53 от Приложение № 2 към чл. 14, т.2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Водовземането е с цел – за отдих, а обект на водоснабдяване - хотелски комплекс в поземлен имот №53326.500.63 по картата на землището на [населено място], [община], собственост на [фирма]. Съгласно разрешителното количеството разрешен воден обем е 15 768,00 куб.м. годишно, разрешен дебит 0.5 л/сек, категория на водата първа, с температура 39 градуса. Дружеството е уведомено с писмо от 04.10.2013 г. за открито производство за установяване на публично държавно вземане, към което е приложена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 195б, ал.2, т. 3 от ЗВ и справка за дължимата сума. След изтичане на посочения в поканата срок за плащане, директорът на басейновата дирекция е издал оспорения пред съда АУПДВ.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него АУПДВ, като е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в надлежна форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Незаконосъобразността на акта е основал на неупражняване на правата по разрешителното за водовземане по обективни причини, както и че таксата за водовземане не е определена в съответствие с изискванията на чл.194, ал.3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) /ЗВ/ и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на водния обект и за замърсяване /обн. ДВ, бр.50 от 2011 г.в сила на 01.01.2012 г., изменена бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г./, при неизползване на въведен от тарифата критерий – температура на водата, а само разрешения за ползване обем.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон.

Неоснователни са доводите за нищожност на обжалваното решение при изложените твърдения за пълна неразбираемост на волята на съда, изразена в него. Сочените противоречия в мотивите на решението не основават твърдяната нищожност, тъй като е налице ясно изразен извод за незаконосъобразност на АУПДВ, при посочените по-горе съображения на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбите на чл.194, ал.1, т.1, б.”в” и ал.3 от ЗВ, за правото на използване на водите се заплащат такси за водовземане от минерални води, като таксата се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Размерът на таксите по ал.1, т.1 - 3, начинът и редът на тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския съвет чл.194, ал.6 от ЗВ. За периода 01.01.2012 до 31.12.2012 г., за който е установено задължението на [фирма] таксите за водовземане се определят от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на водния обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр.50 от 2011 г.в сила на 01.01.2012 г., изменена бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г., /Тарифата/, издадена на основание чл.194, ал.6 от ЗВ - §4 от ПЗР на Тарифата. Съгласно чл.8, ал.1 от Тарифата, таксата за водовземане от подземни минерални води се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл.10, а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб.м. Според чл.10, ал.3 единичният размер на таксата за водовземане от минерални води се определя по изведените критерии – цел на използване на минералната вода и нейната температура.

Именно при съобразяване на посочените нормативни правила е определено задължението на ответника по касация за 2012 г., обратно на приетото в обжалваното решение.

Таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано или не. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 таксата за водомземане се дължи за правото на използване на водите. Това право е придобито от [фирма], [населено място] с Разрешително за водовземане от минерална вода №01610260/17.09.2009 г. Като начален срок в него е посочено – 30 календарни дни след датата на разрешителното, а като краен 20 години от началния срок. Съгласно т.23 от условията при които е разрешено водоползването, неговият титуляр следва ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерския съвет по чл.194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Видно от доказателствата по делото, разрешителното не е оспорено от адресата му, изцяло, или относно отделни негови части, не е изменено, отменено или действието му прекратено. Пред настоящата инстанция е представено решение №5/17.02.2015 г. на кмета на [община], с което се отнема разрешително №01610260/17.09.2009 г. за водовземане на минерална вода, за което не се установява да е влязло в сила, а и същото е неотносимо към периода, касаещ задължението на ответника по касация, определено с оспорения пред съда АУПДВ.Стелно за титуляра на разрешителното за водовземане е налице задължение за заплащане на такса, определена съгласно законовите изисквания в периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Твърдяната от [фирма] и възприета от първоинстанционния съд недължимост на таксата по обективни, независещи от дружеството причини, породили невъзможност за водоползване не е налице, тъй като такива обективни причини не съществуват. Не са такива налични спорове за собственост на обекта за водоснабдяване по издаденото разрешително, нито неприключила процедура по изменението му, инициирана от неговия адресат. Те и не могат да основат недължимост при изложените по-горе съображения за законоустановеност на таксата, намерила израз и в съдържанието на издаденото разрешително за водоползване.

С АУПДВ правилно е определен и размера на дължимата за водоползване такса за посочения в него период. Същата е изчислена в съответствие с чл.194, ал.3 от ЗВ, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.3 от Тарифата, а именно на база единичния размер, определен съгласно целта на използване на минералната вода и нейната температура и разрешения годишен воден обем. Целта, обема и температурата на водата са установени от издаденото разрешително за водоползване.

Изложеното налага извода, че оспореният пред съда АУПДВ на директора на Б. дирекция З. район - Б. е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл.195б от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), в надлежната форма, при правилно приложение на относимия закон и се явява законосъобразен. Като е приел друго административният съд е постановил неправилно решение.

С оглед гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд Благоевград, като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на [фирма], [населено място], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 22/09.04.2014 г. на директора на Б. дирекция З. район – Б..

По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1674/20.10.2014 г., постановено по адм.д. №308/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 22/09.04.2014 г. на директора на Б. дирекция З. район - Б..

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!