Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.П.М. против решение № 69 от 21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 90/2014 г. по описа на Административен съд [населено място]. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР – [населено място], в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд [населено място] е отхвърлил жалбата на Д.П.М. против заповед № з-1288/04.04.2014 г. на директора на ОД ма МВР - Шумен, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилник за приложение на ЗМВР отм. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.

Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал.1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР отм. административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 228, т. 3 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР отм. , Правилно е прието, че жалбоподателят притежава категория Д, поради което компетентния орган да наложи дисциплинарното наказание по смисъла на цитираните норми е директорът на ОД на МВР – Шумен.

Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР отм. , В административният акт са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта е налице позоваване и на изготвената в дисциплинарното производство справка № 6461/28.03.2014 г. и допълнителна справка №6878/02.04.2014 г., в които подробно са описани и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.

Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР отм. и ППЗМВР отм. е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР отм. и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР отм. и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР отм. , Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка, с която М. е запознат на 28.03.2014 г. Изготвена е и допълнителна обобщена справка, с която жалбоподателят е запознат на 02.04.2014 г., което е удостоверено с подписа му и е депозирал възражение. На 04.04.2014 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган и са обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед е издадена в преклузивния за това срок съгласно изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР отм. ,

Законосъобразни са и изводите на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят в почивен за него ден, около 17.05 часа, в [населено място] нива, управлявайки собствения си лек автомобил "Ф. Г" с рег. [рег.номер на МПС] по [улица]до дом №9, в посока [населено място] е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Б.Х.И. от [населено място] нива, която е получила травматичен субарахноидален кръвоизлив, като деянието е извършено под въздействието на алкохол над 0,5 промила в кръвта на водача. Чрез протокол №290/11.03.2014 г. за химическа експертиза по сл. д. №7/2014 г.на О. при Окръжна прокуратура Шумен са приобщени данни от две кръвни проби от 07.03.2014 г., дадени от главен полицай Д.П.М., като първа проба в 18,24 часа с резултат 0,82 промила алкохол в кръвта и втора проба в 20.45 часа с резултат 0.39 промила алкохол в кръвта, като според заключението от комплексната съдебномедицинска експертиза с вх. №6818/28.03.2014 г. назначена в проведеното дисциплинарно производство концентрацията на алкохол в кръвта на главен полицай Д.П.М. е между 0,94 и 1,01 промила алкохол в кръвта, които стойности са определени към момента на ПТП.Стелно с поведението си служителят е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно т.7, т.8 и т. 17, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата, като деянието му е станало известно на други служители на МВР, на органите на съдебната власт, както и на широк кръг от граждани чрез средствата за масово осведомяване, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. .) В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Ето защо като е направил извод, че служителят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд [населено място] е постановил решение съответно на материалния закон.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Д. на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е дал вяра на показанията на вещите лица В. В. и П. З., в качеството им на свидетели, е неоснователно. Допуснато е нарушение, но същото не е съществено, тъй като не е имало пречка съдът да ги изслуша като вещи лица. Последните са дали заключение по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни във връзка с проведеното дисциплинарно производство, която е приложена по делото. Съгласно правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица, ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

Д., че не е налице влязла в сила присъда е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР отм. държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно дисциплинарната отговорност е независима и различна от наказателната. След като е установено, че с действията си служителят е нарушил цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронил престижът на службата и спрямо него е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , то фактът дали спрямо него ще бъде реализирана наказателната му отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, доводите на жалбоподателя, за необективност на проведеното дисциплинарно производство с оглед участието в състава на разследващата комисия на лице, което е участвало като издател на две заповеди за налагане на ПАМ на М., са неоснователни. Принудителните административни мерки са наложени за административни нарушения, които не са предмет на настоящото производство.

Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното искане следва да се осъди Д.П.М. да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 21.11.2014 г., постановено по адм. дело № 90/2014 г. по описа на Административен съд [населено място].

ОСЪЖДА Д.П.М. да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] сумата 300 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!