Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Б.З. срещу решение № 5172 от 20.07.2015 г. по адм.д. № 4287/2015 г. на Административен съд София -град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу наложена мярка за принудително задържане (скоба) на лек автомобил с ДК [рег.номер на МПС], извършено на 24. 04. 2015 г. от контрольор № 18, за което е издадено съобщение № В 0256561.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че служителите на [фирма] могат да налагат принудителни административни мерки по Закон за движение по пътищата.

Сочи, че по административно дело на АССГ №11395/2013 г. предмет на което е и Раздел VI от Наредба за изменение и допълнение на НОДТСО, приета с Решение 605/24.10.2013 г., с определение 7500/16.12.2013 г. на X. троен състав, потвърдено с определение 1633/05.02.2014 г. на ВАС - VII отд., е отхвърлено искането на СОС за предварително изпълнение на оспорените в производството текстове, което означава, че е възпрепятствана възможността на кмета на Столична община да упълномощи [фирма] за извършване на оперативните действия по прилагане на техническото средство „скоба".

Излага доводи, че [фирма] представлява търговско дружество с общинско участие, създадено за извършване на стопанска дейност. То не е разпоредител с бюджет и не може да събира приходи от такси и глоби, определени по закон.

Излага становище, че Законът за общинската собственост е предвидил създаването на общински предприятия, които са разпоредители с бюджет и са част от администрацията на общината, което ги прави легитимни органи за упълномощаване като служби за контрол по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП. [фирма] не е общинско предприятие, а еднолично акционерно дружество, в чийто предмет на дейност не е възможно да бъдат и не са заложени правомощия по организация на движението в столицата. Търговското дружество не може да бъде компетентен орган за издаване на съобщение по чл.167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, както и да събира такси, предназначени за общинския бюджет, което води до нищожност на издадения от тази организация административен акт, съответно задълженията по него са неправомерно събрани и подлежат на възстановяване.

Ответната страна е представила писмен отговор. Правилно е отчетено, че към процесния случай е приложима Наредба за организацията на движението на територията на Столична община /НОДТСО/, в редакцията, приета с Решение № 149 от 22.03.2012 г. на СОС, както и приложените по делото Заповед № СО-РД-09-05-726/09.12.2013 г. на кмета на СО и на Заповед РД-09-05-479/03.09.2012 г. на кмета на СО с Приложение № 1 към нея.

Правилно съдът определил предмета на делото. Противно на заявеното в касационната жалба, налагането на процесната мярка не изисква изричен писмен акт.

За неоснователен се счита аргументът на жалбоподателя по отношение на размера на заплатената от него парична сума. Този размер е определен и събиран въз основа на Решение № 149 от 22.03.2012 г. на СОС за определяне на цени. Изложените аргументи, касаят оспорване на процедурата при приемането на решението на СОС за определяне на цени, което не може да бъде предмет на настоящето дело. Оспорването на решенията на СОС се извършва по отделен ред, а не инцидентно в производство по оспорване на мярката.

Според ответника не отговаря на истината и твърдението в жалбата, че издаденият акт е въз основа на грешно изписани нормативни основания. Действително към процесния период последните изменения на НОДТСО са били обжалвани от Областния управител на [населено място], поради което действието им беше спряно. Във връзка с определение 1633/14 г. по адм.д. № 1177/14 г. на ВАС, дейността на дружеството се е извършвала по редакцията на НОДТСО по решение № 148/2012 г. на СОС. В тази връзка и дейността на служителите на [фирма] и определянето на службата на контрол е въз основа на приложените заповеди на кмета на СО, издадени въз основа на тази редакция на наредбата.

Прокурорът дава заключение, влючително в писмен вид, че касационната жалба е допустима и неоснователна.

Заключението е следното : Решението на първоинстанционния съд е правилно. Правилен е извода на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Обосновано съдът е приел, че ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на ПАМ, от вида на процесната, която не е сред изброените в чл. 171, т. 1, т. 2, т."4, т. 5 б. "а", т. 6 и т. 7 - по аргумент на противното, за принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. В този смисъл е и чл. 55 и следващите от НОДТСО (Наредба за организация на движението на територията на Столична община). Правилно съдът приел за неоснователно възражението на жалбоподателят за незаконосъобразност на акта, предвид нарушаване на изискуемата форма.

Възраженията, във връзка с конституиране на страните са неоснователни. Ответник в производство по оспорване на приложена ПАМ може да бъде конкретно длъжностно лице, приложило мярката, но не и търговско дружество. В случая съдът е установил, че е приложена ПАМ от служител на [фирма], и е конституирал като страна в производството съответния служител Т.. С оглед това, производството пред административния съд е проведено при надлежно конституирана страна. Наведените с жалбата твърдения в обратния смисъл са неоснователни.

С останалите възраженията от жалбата не се навеждат нови доводи за отмяна на обжалваното решение, а само се приповтарят вече изложените пред първата инстанция основания за оспорване на издадения административен акт. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима.

За да отхвърли подадената жалба административният съд е направил изводи, че носител на властническото правомощие да наложи принудителна административна мярка е лицето – служител на [фирма], което въз основа на валидно правоотношение заема длъжността „контрольор автомобилен транспорт“.

В тази връзка намерил за неоснователни доводите изложени в жалбата за нищожност на наложената мярка, тъй като е наложена от лице, което е оправомощено за това, видно от приложената инструкция, както и от длъжностната характеристика, като в случая принудителното задържане е осъществено от служител, заемащ длъжността „Контрольор автомобилен транспорт“ в [фирма]

Изложил мотиви, че по делото няма спор, че жалбоподателят не е заплатил дължимата се такса за кратковремемен престой за паркирането, т.е. той е в нарушение на изискванията за платено почасово паркиране, като това се установява и от извадката от системата на ЦГМ.

При положение, че принудителното блокиране на управлявания от жалбоподателя автомобил е извършено в зоната на действие на знака, позволяващ паркиране срещу заплащане, респ. в обхвата на синята зона на улицата, е налице хипотезата по чл.123 от НОДТСО, респ. тази по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП, обуславящи прилагането на процесната мярка. Посочил, че ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагането й.

Съдът е приел за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че бил спрял в зона на кръстовище, което представлявало нарушение на ЗДвП, поради което не може да се иска заплащане за паркиране на място, където било забранено със закон. Посочил, че нарушението на една забрана по един закон, не предоставя права по друг такъв, в този смисъл обстоятелството, че жалбоподателят е спрял в нарушение на ЗДвП, за което не е санкциониран, не му дава право да спира в рамките на установената синя зона, без да заплати съответната такса за това.

Касационната инстанция намира, че съдът е постановил недопустимо решение.

Жалбата подадена пред административния съд е срещу съобщение № В0256561 от 24.04.2015 г. за наложена мярка на принудително задължане /скоба/ съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, ведно с фискален бон № 0012224/24.04.2015 г. издадени от [фирма]. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразността на съобщението като административен акт - липса на компетентност за издаване на съобщението, противоречие с материалноправните разпоредби при издаване на съобщението, неспазване на установената форма на издаденото съобщение.

Оспореното пред съда съобщение не представлява административен акт, а има уведомителен характер. Както е посочил съдът ЗДвП не предвижда съставяне на акт в писмена форма за налагане на мярката чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се налагат с мотивирана заповед. Доводите на жалбоподателя пред административния съд и в касационната жалба са свързани с липса на реквизите на съобщението като административен акт и липсата на компетентност за издаването му. Тези доводи се повтарят и в касационната жалба.

След като жалбата пред административния съд е насочена срещу съобщението, което не е акт подлежащ на обжалване, административният съд е следвало да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото на основание чл.159, т.1 АПК. Поради това постановеното решение ще се обезсили и ще се постанови посочения резултат, без да се разглежда законосъобразността на наложената принудителна административна мярка

Следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение от страна на административния орган, не е направено възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5172 от 20.07.2015 г. по адм.д. № 4287/2015 г. на Административен съд София -град и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

О.Б.Р. жалбата на Г.Б.З. срещу съобщение № В0256561 от 24.04.2015 г. за наложена мярка на принудително задължане /скоба/ съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Осъжда Г.Б.З. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!