Производството по делото е образувано на основание чл.208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", със седалище в [населено място], против решение №7666/24.06.2015 година, постановено по адм.дело №9447/2014 година на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено негово решение №351-ОЗ/ 31.03.2014 година.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът - "Застрахователна компания О. - клон България" К., със седалище в [населено място], представляван от управителя В.Г.М., не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е било решение решение №351-ОЗ/ 31.03.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е наложена принудителна административна мярка по чл.302, т.1 и т.4 КЗ на "Застрахователна компания О. - клон България" К., като същата е задължена в 5-дневен срок да представи в КФН доказателства, че по конкретната щета №1320001206003061/ 15.11.2013 год., заявена от Н. М., е преразгледан размерът на застрахователното обезщетение.

От фактическа страна съдът е установил, че водач на лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег.номер на МПС], собственост на [фирма], е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" със "Застрахователна компания О. - клон България" К. и е издадена застрахователна полица №28113001687991 от 27.06.2013 год. На 3.11.2013 год. водач на застрахования автомобил е причинил ПТП с друг автомобил, марка "О. В", като за транспортното произшествие е съставен АУАН на участника в ПТП със застрахования в дружеството автомобил. На 15.11.2013 год. собственикът на пострадалия автомобил "О. В" Н. М. е подал уведомление за щета в "Застрахователна компания О. - клон България" К., което е придружено с всички документи, изискуеми за установяване на щетата. Извършен е оглед на автомобила. На 13.12.2013 год. е изготвена и експертиза за определяне на действителната стойност на автомобила. Според експертизата, към датата на ПТП лекият автомобил марка "Опел", модел "Вектра", производство 1997 г., обем на двигател 1800 куб.м, застрахователното обезщетение е в размер на 1510, 50 лв., представляващо 75% от действителната стойност на автомобила. Като действителна стойност на превозното средство е определена сумата от 2014 лв. В експертизата е посочена и стойност от 2 499, 70 лв. - "остатъчна" стойност на автомобила. Този размер е определен като процент от стойността на конкретния модел лек автомобил в ново състояние, съгласно Приложение 2 от Наредба №24/2006 г. на КФН.

Застрахователното дружество е определило застрахователното обезщетение върху сумата от 2014,00 лв., която е извел след направени справки за действителната пазарна стойност на такъв лек автомобил от специализирани интернет-сайтове, като www. mobile.bg.

П. К за финансов надзор е постъпила жалба от Н. М., с вх. № 91-02-1332/ 19.12.2013 год., с която М. е оспорил определения от застрахователя размер на обезщетението за щети, като счита същия за изключително занижен, обосновавайки се с отличното техническо състояние на увредения автомобил.

С оспореното решение № 351-ОЗ/ 31.03.2014 год. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е приел, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по заявената от Н. М. щета, застрахователната компания е изчислила обезщетението в ущърб на собственика на увреденото МПС и в нарушение на чл.273, ал.3 КЗ, както и на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, съгласно Приложение 1 от Наредба №24/ 2006 год. на КФН. Според издателя на акта, действителната стойност на увредения автомобил "О. В" с рег. [рег.номер на МПС], следва да бъде изчислен съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредбата, като се съобрази с посочените в приложението източници, сочещи стойността на такъв автомобил в ново състояние. Административният орган е приел, че стойността на немски автомобил "О. В" в ново състояние е 35 710 лв., съгласно посочения в методиката официален източник на информация "Schwacke". При регламентиран коефициент на овехтяване за автомобили над 5 години (7%) действителната стойност на МПС е 2499, 70 лв., вписана в експертизата като "остатъчна" стойност. Именно върху тази сума застрахователят е следвало да определи застрахователното обезщетение, а не върху по-ниската сума, която е възприел при справка с информационни източници, непосочени изрично в чл.7 от Приложение 1 на Наредбата, тъй като специализираните интернет-сайтове не са бюлетини по смисъла на цитираната разпоредба.

По тези съображения с оспореното решение е приложена принудителна административна мярка по чл.302, т.1 и т.4 КЗ.

Като е обсъдил така приетите за безспорни доказателства, съдът е обосновал правни изводи, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган по чл.302, ал.2 КЗ, в предвидената в чл.303, ал.4, пр. първо от Кодекса за застраховането писмена форма. Актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му, посочена е правната норма, определяща вида на принудителната мярка, която органът има право да приложи. ПАМ представлява писмено разпоредена конкретна мярка, която се предприема, за да бъде преустановено допуснато нарушаване разпоредбите на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията или на заместник-председателя, както е посочено в чл.302, ал.1, т.1 КЗ.

В мотивите на оспореното решение е прието също така, че при постановяването на решението си административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, разписани в чл.302, ал.6 и чл.303 КЗ. Органът, след като е бил сезиран, е уведомил застрахователната компания, изискал е относимите към спора документи. С мотивирано решение е приел, че застрахователното обезщетение, определено в по-малък размер, застрашава потребителите на застрахователните услуги, и е разпоредил писмено предприемането на конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях.

Съдът обаче е обосновал правни изводи за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването на оспореното решение на административния орган, предвид на обстоятелството, че застрахователното обезщетение е определено съобразно изискванията на чл.273, ал.2 КЗ, тъй като обезщетението не надвишава действителната стойност на причинената вреда, която действителна стойност застрахователната компания е определила съобразно чл.15, ал.3 от приложимата Наредба №24/2006 г. на КФН.

Касационната инстнация намира така постановеното решение за правилно.

Като правно основание за издаването на решението на КФН са посочени разпоредбите на чл. 302, ал.1, т. 1 и 4 и чл. 302, ал.2, т.1 от КЗ. Нормата на чл. 302, ал.1, т.1 дава правомощия на заместник-председателят на КФН да прилага мерките по ал. 2, когато установи, че застраховател, презастраховател, негови служители, всяко от лицата по чл.13,22, 26, чл. 41, ал.2, т.4 или чл.47б, ал.2, т.4, лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя или презастрахователя, акционери или член-кооператори, притежаващи пряко, заедно със или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя или презастрахователя, са извършили действия, довели до или чрез бездействията си са допуснали: т.1 нарушаване разпоредбите на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията или на заместник-председателя, или на програмата за дейността на застрахователя или презастрахователя; и т.4 застрашаване интересите на потребителите на застрахователни услуги. Съгласно ал.2 на чл. 302, КЗ, в случаите по ал.1 заместник-председателят прилага посочените принудителни административни мерки, като наложената в случая ПАМ по т.1 е писмено разпореждане да се предприемат конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях.

От посочените разпоредби следва да се направи извода, че приложимата нормативна уредба предвижда компетентност на органа да налага принудителна мярка в хипотезата на чл.302, ал.1.т 1 и т.4 КЗ, която е обусловена от качеството на адресата на мярката - застраховател, и от качеството на лицето, чиито интереси действията на застрахователя са засегнали - потребител. За да има един правен субект качеството на потребител на застрахователна услуга е необходимо между него и застрахователя да е налице застрахователен договор или правният субект да има намерение да стане страна по застрахователен договор. Безспорно е, че отношенията между застрахователя и потребителя са частноправни отношения. Това са отношения, установени между два частни правни субекта в условията на свобода на договарянето, установена в рамките, допустими от закона. Дотолкова, доколкото законът разрешава, те свободно са изразили волята си по предмета и условията на сключения между тях договор. Въпреки това законодателят е допуснал контролните органи по КЗ да налагат принудителни административни мерки за отстраняване на нарушения на закона, когато са нарушени интересите на потребителя. Следователно с изрична правна норма законодателят е създал специален, привилегирован ред за защита на правата на потребителя на застрахователна услуга, който е различен, но не изключва, тъй като няма изрична законова забрана, общия исков ред за защита правата на страна по един договор.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилно позоваване от страна на административния орган, което е възприето от първоинстанционния съд, на източници, на база на които се определя пазарна цена на автомобила, непосочени в Наредба №24/2006 година /органът се е позовал на ентернет сайтове за покупко-продажба на автомобили/. Това нарушение според касатора води до неправилност на постановеното решение.

Касационната инстанция намира това възражение за неоснователно. Обосновани са правните изводи в оспореното решение, че в случая приложимо право към датата на постановяване на оспореното решение е Наредба №24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства на КФН (обн. ДВ, бр.25/2006 г., отм. ДВ, бр.90/2014 г., с изключение на чл.15, ал.4 и Приложения 1-6). По аргумент от разпоредбата на чл.15, ал. 4 от Наредбата, обезщетението за вреди от МПС се определя по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно Приложение 1 - 6. Според чл.7 от Приложение 1 - методиката за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди, причинени от МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, действителната стойност на превозните средства по чл.6, които не фигурират в бюлетин "Цени на нови МПС в България - АutoExpert" и тези над 5 години от годината на производство, които фигурират като цена в ново състояние в бюлетини ЕurotaxSchwacke - SuperSchwacke(Ценоразпис за леки автомобили,джипове и лекотоварни втомобили), Nutzfahrzeuge(Ценоразпис за товарни автомобили), Zweirad(Ценоразпис за мотоциклети, мотопеди и моторолери),Landenmaschinen(Ценоразписза селскостопански машини); 2.N.A.D.A (Американски ценоразпис за МПС, произведени в Америка), Kelley B. B. и други бюлетини, се определя като процент съгласно Приложение 2 от цената в ново състояние, посочена в съответния бюлетин за конкретната марка, модел, модификация и година на производство.

Изброяването на възможните източници в чл. 7 от приложение 1 към Наредбата не е изчерпателно, като в т.1 до 3 са изброени лимитативно ценоразписите, които могат да бъдат използвани, но с т. 4 е дадена възможност да бъдат изполвани и "други бюлетини". Поради това нормата дава възможност на съответния застраховател да използва и други източници, извън изрично изброените в чл. 7, ал.1 от Приложение 1. Експертът на застрахователната компания е определил сумата от 2 499, 70 лв. като действителна стойност на увреденото МПС, изчислена съгласно приложенията към Наредбата - 7% от сумата 35 710 лв.(стойността на такъв лек автомобил в ново състояние съгласно ЕurotaxSchwacke - SuperSchwacke). За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата, по силата на която действителната стойност на автомобила не може да бъде по-голяма от неговата пазарна стойност (пазарната цена) към деня на настъпване на събитието. От анализа на цитираната разпоредба следва, че застрахователят, за да определи дължимото обезщетение за причинена щета въз основа на неговата действителна стойност и при спазване разпоредбата на чл.15, ал.3 от наредбата, трябва да проучи какви са средните пазарни цени на леките автомобили от тази марка, водел, модификация и година на производство. Информация за това релевантно обстоятелство той може да получи от специализирани сайтове, справочници и бюлетини за територията на страната, поради липса на забрана за ползването на такива източници нито наредбата, нито методиката. При положение, че средната пазарна цена е по-ниска от действителната стойност на увредения автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие, застрахователното обезщетение е определено в съответствие с нормативната уредба.

Предвид изложеното правилно съдът е приел, че приложената принудителна административна мярка с правно основание чл.302, ал.1, т.1 и т.4 КЗ противоречи на материалноправните разпоредби, поради липса на даказателства застрахователната компания да е нарушила разпоредбите на Кодекса за застраховането, на подзаконовите нормативни актове или актове на Комисията за финансов надзор, както и с действие или бездействие да е застрашила интересите на потребителите на застрахователни услуги.

Оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такава не следва да бъдат присъдени в негова полза.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7666/24.06.2015 година, постановено по адм.дело №9447/2014 година на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение №351-ОЗ/ 31.03.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!