Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС.П.К).

Образувано е по касационна жалба на Ж.Н.Ж. от [населено място],действащ като [фирма], подадена чрез процесуалния представител адв. К. В. от АК [населено място], срещу решение № 1993 от 23.09.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. дело № 3224/2012г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 06.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1140 от 31.08.2012г. на заместник директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ П. при ЦУ на НАП /понастоящем „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) П./.

Претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Поддържа, че административният съд неправилно е приел за доказани основанията по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Посочва също, че неправилно е прието налично превишение на разходите над декларираните приходи. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да отмени РА. Подробни съображения излага в писмени бележки от 08.12.2015г. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) П. - не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред първоинстанционния съд РА №[ЕИК] от 06.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1140 от 31.08.2012г. на заместник директора на Дирекция „О.“ П. на ревизираното лице Ж.Н.Ж. с [фирма] са установени задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. – 5 401,74лв. и по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. – 1158,85лв., със съответните лихви за забава.

Ревизиращите органи са установили, че за ревизирания период е налице превишение на извършените парични разходи над паричните постъпления, както следва: за 2006г. – 26 015.26 лв., а за 2007 г. – 8529,93лв., при което за всяка от двете години е установен данък за внасяне и са начислени лихви.

За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че са доказани основанията по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особен ред, респ. жалбоподателят не е оборил презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК. Не е възприето възражението, че е налице счетоводна грешка при осчетоводяване на сума в размер на 47 194.94 лв. в резултат на отпуснат през 2006 г. банков заем в полза на ЕТ поради липса на първични счетоводни документи. Не е кредитирано приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ като основана само на коригирани от ревизираното лице оборотни ведомости и главна книга.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично неправилно по следните правни съображения:

В конкретния случай разходната част на паричния поток за касатора за първия спорен период 2006г. се формира основно от направени вноски в [фирма] – в размер на 47 194.94 лв. за 2006 г., както и от направени разходи за издръжка на домакинството и внесени осигуровки на Ж. Ж.. Не са били спорни между страните установени размер в приходната част на баланса, както и размера на разходи за издръжка живот и внесени осигуровки. Спорно е било по делото невключването в приходната част на баланса на получен кредит в размер от 47 194,94лв. Не е спорно по делото, че едноличният търговец има сключен договор за банков кредит с [фирма] за 25 600.00 евро, по който са открити две разплащателни сметки на 21.07.2006 г. – в лева и в евро. Целта на кредита е инвестиция и със същия е закупен недвижим имот в землището на [населено място] - цех за преработка на птиче месо. Кредитът е усвоен изцяло в уговорения срок до 14.12.2006 г., на части, сумите са теглени в лева и в евро, като са постъпвали в левовата и валутна ката на ЕТ. В хода на ревизията са ангажирани доказателства за размера и усвояването на кредита, поради което възприемането на сумите като средства с недоказан произход не намира своето основание в представените доказателства.

Съгласно приета по делото ССЕ съпругът Ж. Ж. е захранвал касата на [фирма] за 2006 г. със сумата 47 194.94 лв. и за 2007 г. със сумата 11 005.51 лв., осчетоводени по кредита на сметка 499 „Други кредитори“.Установена е коригирана счетоводна грешка относно данни за внесени и налични суми в касата на търговеца. Съобразно заключението на вещото лице приемане на обратното би означавало двойно осчетоводяване на постъпленията от парични средства предвид данните, че с получения кредит са платени направените разходи за закупуване и ремонт на производствения цех. При спазване счетоводния принцип на съпоставимост на приходи и разходи следва полученият кредит да се включи, както в приходната, така и в разходната част на баланса. Приетата по делото ССчЕ следва да се кредитира като компетентно изготвена въз основа на доказателствата по делото. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че липсвали първични счетоводни документи за направените корекции в счетоводството на ЕТ. Наличието на банкови документи за теглени през 2006 г. суми с платежни нареждания от [фирма] във връзка с договор за банков кредит и внасянето на суми за дейността на ЕТ в размер, идентичен с размера на отпуснатия кредит, са достатъчни с тази насока. Налице е практика на ВАС, в която се приема, че късното осчетоводяване, или последваща корекцията на счетоводни грешки, не са причина за непризнаването на като разполагаем паричен поток в предходни периоди – решения по адм. Дело №10995/2015г., адм. Дело №3974/2913г-, двете по описа на ВАС. По изложените съображения и като е приел, че следва да зачете презумптивната доказателствена сила на РА за 2006 г. административният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.209, т.3 АПК.

Ревизираното лице е твърдяло, че по време на ревизията в счетоводството на [фирма] е коригирана счетоводна грешка във връзка с отчитане на банковия кредит, за което са представени съответните банкови документи и презаведени счетоводни регистри на ЕТ. Въз основа на представените по делото документи, вещото лице счетоводител е установил, че от коригираните извлечения от сметка 501 „Каса в лева“ и от сметка 502 „Каса във валута“ за 2006г. не се установява захранване на касата със средства на собственика и съответно кредитиране на сметка 499 или друга. Ревизиращите органи неправилно са приели, че са налице внесени от търговеца суми за захранване на сметката на ЕТ, които са с неустановен произход, респ. същите суми следва да се включат в разходната част на паричния поток. Касае се за изтеглен банков заем, който е усвоен от търговеца през 2006 г. по предназначение, свързано с търговската му дейност, т.е. не се касае за захранване на касата със средства на собственика, респ. за суми с неустановен произход. При съобразяване на това обстоятелство за данъчна основа следва да се приеме установената от вещото лице отрицателна разлика – недостиг на средства за 2006 г. в размер на 4835.57 лв., частта на касатора съобразно чл.123, ал.1, т.2 ДОПК е в размер на 2417.78 лв., а след приспадане на внесените осигурителни вноски е в размер на 1559,79лв., или под е под необлагаемия минимум по ЗОДФЛ отм. за 2006г. от 2160лв., поради което не се дължи заплащане на данък върху доходите. РА като незаконосъобразен следва да се отмени РА в частта за установените задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г., както и за съответните лихви за забава. Като е достигнал да различни изводи първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което в тази си част следва са се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази му част.

За ревизираната 2007г. вещото лице е установило, че съобразно захранването на касата на ЕТ със средства на собственика със сумата 11 005,51 лв., както и другите направени разходи за издръжка живот, платени осигуровки, вноски по кредитна карта и платени застрахователни премии, сравнени с получените през годината приходи, е налице недостиг в размер на 16 959,92лв., респ. недостиг за всеки от съпрузите в размер на 8479,94лв., формиращи, след приспадане на внесените осигурителни вноски, дължим данък върху дохода от 1158,85лв. В хода на административното и на съдебното производство лицето не е ангажирало доказателства за произхода на тези средства, поради което за 2007 г. правилно е установено основание по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, респ. данъчната основа за облагане е определена по реда на чл.122, ал.2 ДОПК. Като е приел, че не е оборена презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК по отношение на установените задължения за 2007 г., административният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона, което в тази му част следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2 АПК.

На основание чл.161, ал.1 ДОПК разноските следва да се присъдят съобразно изхода на спора. При обжалваем интерес от 10474лв., на касатора следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 8757лв. При направени от касатора разноски в размер на 1515лв. за двете съдебни инстанции, а от ответника по касация – 854лв. за юрисконсултско възнаграждение в първата съдебна инстанция, съразмерно и по компенсация на ревизираното лице се дължат разноски за двете инстанции в размер на 1127лв. Обжалваното решение на АС Пловдив следва да се отмени в частта за присъдените разноски като в на касатора и в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят горните разноски в размер на 1127лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1993 от 23.09.2014 г., постановено по адм. Дело №3224/2012г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ж.Н.Ж. с [фирма] [населено място] срещу ревизионен акт №[ЕИК]/06.06.2012г. на инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение №1140/31.08.2012г. на зам. Директора на дирекция „О.“ П. при ЦУ на НАП, относно установените задължения за 2006 г., както и изцяло в частта за присъдените разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт №[ЕИК]/06.06.2012г. на инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение №1140/31.08.2012г. на зам. Директора на дирекция „О.“ П. при ЦУ на НАП, относно установен данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер 5401,74лв. и начислени лихви в размер на 3355,21лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1993 от 23.09.2014 г., постановено по адм. Дело №3224/2012г. по описа на Административен съд - Пловдив в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П. при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на Ж.Н.Ж. с [фирма] [населено място], с ЕИК[ЕИК], направените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 1127 /хиляда сто двадесет и седем/лева, съразмерно и по компенсация.

Решението е окончателно.

Особено мнение:

Ключови думи
No law branches!