Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния му представител юрк. Н. против решение № 5489/18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 10789/2013 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него касационният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на [фирма] срещу Уведомително писмо изх. № 02-050-2600/1724 от 31.07.2013 г.на изпълнителния директор на ДФЗ – РА. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – [фирма], със седалище [населено място], редовно призован, се представлява от адв. Т., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Моли за присъждане на адвокатски разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение Административен съд – София-град, е уважил жалбата на [фирма] срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-050-2600/1724 от 31.07.2013 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е оторизирана сумата от 0 лева вместо исканата финансова помощ за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), като е отменил оспореният акт и е изпратил преписката на административния орган с задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на оспореното съдебно решение.

За да постанови този резултат, съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в установената писмена форма, но при издаването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на разпоредбата на чл. 59, 2, т. 4 от АПК - административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Съдът е приел, че е нарушена императивната норма на чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 от АПК – оспореният акт противоречи на материалноправни разпоредби и целта на закона, което се е отразило на крайния резултат на акта.

[фирма] е подала заявление единно за плащане на площ за кампания 2012 г. с У. 05/180612/72202, като е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП – с заявена площ 53, 63 ха и по Агроекологични плащания (АЕП) мярка 214 – с заявена площ 53, 62 ха за сумата от 14 182,12 лева.

С оспореното уведомително писмо касаторът отказал финансово подпомагане по подаденото заявление в целия размер на поисканата сума, тъй като при извършени административни проверки било установено, че при декларирана площ в размер на 53,63 ха е установена като наддекларирана площ 13,14 ха представляваща 32, 49 % от общата площ по СЕПП, съгласно правилата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 73/2009 г. на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрирана система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители предвидени за посочения регламент, както и прилагане на Регламент № 1234/2007 г. на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. По мярка АЕП процентът на наддеклариране е 32, 46 %.

По делото са били приети две заключения на съдебно-техническа експертиза, които решаващият съд е възприел като обективни и съответни на обстоятелствата по делото. Установено от тези заключения е, че лозовото насаждение в землището на [населено място] е създадено през 1978 – 1980 г. От 1991 г. до 2006 г. не е подържано и обработвано. От 2006 г. се подържа и обработва, добива се грозде за производство на вино. От 2010 г. лозовите насаждения са одобрени по мярка 214 АЕП, направление „Биологично растениевъдство - отглеждане на лозя винени сортове”, код АР08. В изпълнение на заповед № РД 09-1110/13.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, Общинска служба по земеделие – Ново село, е извършила специализирана теренна проверка на място на физически блокове, в землищата на [община] село (Ф. и Н.), където се намират заявените парцели. Констатациите на вещото лице са отразени в протоколи от 20.09.2012 г.,13.09.2012 г. и 28.09.2012 г.

В заключението на експертизата вещото лице е посочило, че при извършване на административни проверки от ДФЗ – РА на подадено от дружеството заявление за подпомагане е установено наличие на площи заявени от повече от един земеделски стопанин, като касационният ответник е уведомен с писмо от ДФЗ – РА за площи декларирани в повече от един кандидат с Уведомително писмо с изх. № 02-050-2600/3264 от 14.09.2012 г. приложено по делото. Установил е също, че след провеждане на процедурата по изясняване принадлежността на двойно заявените площи ДФЗ – РА при спазване на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. е извършила разхвърляне на част от застъпените площи в съответните физически блокове, като окончателно останалите застъпени площи на дружеството са 0 ха.

В заключението вещото лице е посочило, че за част от парцелите с № 17, 23, 24, и 28 не е отчетена от административния орган спецификата за състоянието им налагана от изискванията към биологичното земеделие. За парцели с № от 1 – 8 и 21 - 24 недопустимостта е определена по самолетни снимки от предходна година без да са извършени от органа допълнителни проверки. При извършената от вещото лице проверка е установено и несъответствие на данните, които са налични и анализирани от автоматизираната система И..

При така установените обстоятелства съдът е приел тези заключения като е направил извод, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 34 и чл. 35 от АПК, които задължават административния орган да постанови акта си при изяснена фактическа обстановка.

Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ и намира постановеното решение за правилно.

В решението си първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на тяхната правилна преценка е извел обосновани правни изводи. Съдът е направил обстоен преглед на приложимата материална база, регулираща административното производство по схемите за финансово подпомагане.

На основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент на ЕО № 1122/2009 г. на заявлението на [фирма] за подпомагане ДФЗ – РА е извършила административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент № 73/2009 г, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели по чл. 24 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на И. в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”, които включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл. 16а на Наредба № 105/2006 г.

Правилен и обоснован е извода на съда, че недопустимостта на за парцели от номера от 1 - 8 включително, както и за 21 и 22 е определена по самолетни снимки от предходната година без да бъде извършена допълнителна проверка и актуализация. За други терени посочени от решаващия съд в оспореното решение при извършената административна проверка не е отчетена тяхната специфика свързана с обработването им с оглед на изискванията за биологично земеделие.

Предвид установеното от събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото като неоспорена съдебно – техническа експертиза, съда правилно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 34 и чл. 35 от АПК - да постанови акта си при изяснена релевантна фактическа обстановка, което е основание за неговата отмяна.

Неоснователни са развитите от касатора доводи, че неправилно съдът е приел, въз основа на констатациите направени от вещото лице, че са налице несъответствия с данните анализирани от автоматизираната система И..

Съдът е установил прецизно фактите по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил всички събрани по делото доказателства и е формирал извод, които изцяло се споделя от този касационен състав. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от Административен съд – София-град.

Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати, пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора.

Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски е основателно. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.10.2015 г. с предмет процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд по адм. дело 13219/14 г. Видно от договора договореното възнаграждение между страните е 2000 лв., за което е посочено, че е платено в брой. Във връзка с направено искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и с оглед на това, че делото не е от съществена фактическа и правна сложност, същото следва да бъде намалено на 1000 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5489/18.08.2014 г. постановено по адм. дело № 10789/2013 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на [фирма] сумата от 1000 (хиляда) лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:

Ключови думи